Живея в сънищата, а поезията е път,
по който те се сбъдват за живот.
Понякога мълча, а думите без плът,
летят без полет в самолети без пилот...
Не ме разбират, или го правят грешно - ...
Върти се Земята, върти се, върти,
по нея забързани ние вървим.
Прибягваме, тичаме, тичаме
и нямаме време дори да обичаме.
Върти се Земята, върти се, върти, ...
Перфектното ти тяло наблюдавам.
О, как блестиш! Ох, как ухаеш!
В момента просто оглупявам,
но ти си супер, ти го знаеш...
Подмамваш ме със стайлинг бляскав. ...
Нощта облечена във черна рокля,
елегантно седнала, на каменния бряг...
с вълнѝ, разпуснали коси на воля,
си шепнат тайни в непрогледен мрак.
Легенда за четиридесет девойки, ...
При нея бе почукала скръбта.
Надеждата ѝ виза не получи.
Защо да обяснявам под черта -
не бе кармичен този частен случай.
И мракът продължи да я слепи, ...
Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...
Аз единствен съм за теб, помни.
Аз ще съм в съня и сърцето ти дори.
Аз за теб ще бъда този. който ще показва любовта не с юмруци а със рози.
Аз за теб ще бъда принцът, не жабок.
Аз за теб любима бих опълчил се на Бог. ...
Мъглата майска много ми хартиса,
от сивото се скривам в сладко лято,
денят ме гледа – млад и нестъписан
и хуква с мен, смехът ни е награда.
Рисуваме небе на точки златни, ...
България, земята на велики, горди, смели синове,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България,която Райна Княгиня,
Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна
бял олтар сътвори,тази земя силна, непокорна, горда ...
Напиши ми писмо от което да блика
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...
Обичам розите в градината,
защото ги поливам с мечтите си
и ягодите, узрели от магията
на слънчевия лъч, роден в очите ми.
Обичам черешите в градината, ...
Защо ли се мразим? Защо се презираме?
Защо да говорим на пътя не спираме?
Защо сме далечни и някак си чужди –
тела безсърдечни пред топлата нужда
след тежка умора приятел да чуем, ...
VIII. Влюбени птици летят
Бърза Полина в гората зелена,
изворче срещна с водица студена.
Сянка му хвърлят високите буки...
Две гургулици в дъбравата гукат. ...
Той сяда на първия ред до прозореца,
скромен човек, даряваш своите слова.
Излиза и разкрива душата си на хората,
излива в стиховете си своята вяра и доброта.
Прочита своята творба и благодари на Бога, ...
Животът е безкрайни друми,
Неспособни да се облекат в думи.
И дори за миг да изгубиш същността,
Затвори очи, почувствай любовта!
Почувствай свободата, волността, ...