Аз всеки ден изпращам ти писма.
С усмивка ги прочиташ още, зная.
Старая се... Със чувство се стремя
най-истинската обич да призная.
Повтарям все красивите слова. ...
Как звучи самотата, човече?
Като компресор на празен хладилник.
Като неука капка от чешма,
която не разбира, че трябва да спре.
Тази глупава капка, която иска да те залее. ...
ДВАДЕСЕТА ЧАСТ
ЗЛОДЕИТЕ ОТ КРЪЧМАТА „ПОСЛЕДЕН ГРОШ”
Сред полето - кръстопът, дето текла бе чешма,
кръчма бяла и огромна разпростряла бе снага.
Най-отгоре, на стената надпис на голяма площ: ...
Припомни ми защо се омъжих за теб,
без баналните фрази заучени.
Припомни ми, защото след думата "след"
следва трудната дума "обичане".
Бяла рокля ли? Боже мой! Тя отесня. ...
Със римите доникъде не стигнах.
Без римите пък просто не съм аз.
Една жена без възраст и години,
но поетеса пишеща в захлас.
До сетния си миг така ще пиша. ...
Изчистих градината от измръзнали липси.
Пощата - от известия и реклами.
Раклата - от кенарени ризи,
чашите - от уморени пиянства.
Преместих времето в друго време. ...
Виж ни ти сега.
Все едно сме аз Ромео, а ти Жулиета, но без отрова и човешка злоба.
Двама сме сега на този свят, влюбени един във друг.
Нищо няма да ме спре защото обичам те от цялото сърце.
Няма вече да съм тъжен, защото аз намерих щастието с теб. ...
С Андрей Първозвани си тръгва ноември.
Ще го запомним с маска и с есенен шал.
Загърнат с тъга и с палто от надежди
чезне в мъглата замислен, смълчан.
Бавно пристъпва, а след него декември ...
Бял мечок и бяла мечка прегърнати в белия сняг.
Мечтаят за мъничко любов във бяло...
Да отвържат празнична бяла магия...
И слънчеви отблясъци да разложат бялото
на всички цветни нюанси... ...
Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...
От полета на птиците разбрах-
ноември, че сънува тишината.
Снежинки две търкалят се към нас,
а ние сме деца на синевата.
Да си играем с облак..искаш ли? ...
Снощи те докоснах. Наистина докоснах. С върха на пръстите си нежно те досноснах. По косата леко те погалих. После и по цялото лице. Докоснах те аз, нали? Нежно те докоснах. С устни те докоснах. С върха на устните жарко те докоснах. По челото, по очите. После и по цялото лице. Докоснах те аз, нали? Д ...
Разбрал съм отдавна, че кофти живея!
Че много работа - а малко се смея!
Че трябва да видя в Париж - капитола!
Венера Милоска във Рим чисто гола!
Че искам да чуя в Слънчака - Сантана! ...
Студено е, вземи си връхна дреха,
и хляб вземи да имаш за из път,
а аз ще се помоля за утеха.
Дано да те посрещне светъл лъч.
Сбогуване! Съвсем не го умея, ...
Аз българин съм във чужбина
избутвам там година след година
гордеех се в началото с това
но дойде време и главата ми увря
аз боря се със разни обичаи ...
Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива, ...
Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма ...