Възлюбени песни, които възпяват живота ми,
моята любов, моята надежда, моят скрит плаж,
моите сребърни луни, девствената вода
раждащи се между езера, които бавно текат
носещи рибата, патиците, гъските, ...
Страх. Умора. Сълзи. Болка. Рани. Кръв.
Те са навсякъде. Те са част от мен или аз съм част от тях.
Вече не знам. За пореден път съм окована от теб и притисната към стената.
Студено ми е. Не мога да си видя дъха, замръзвам.
Не си усещам ръцете. Виждам кръвта по пода. ...
На славея по трелите звънтящи
нощта притваря влюбено очи.
Ах, колко ли сърца притихват спящи?!
Дали започва леко да вали...
А олеандърът разтваря чашки, ...
С шанс да се справя с тъмните си изпитания,
кръжа с малки крачки нервно в своята стая.
В очакване нетърпеливо да се почука на вратата,
да пристигне и разгърна леко аз нежно книгата.
Да ни отведе далеч от тази горчивина и самота, ...
Рожден ден имам просто днес,
на петдесет и пет години ставам.
Не малко са ала ще кажа с чест,
с година цяла бавно помъдрявам.
А мъдростта с годините е капитал, ...
Недей да ме наричаш на звезда,
защото аз изгасвам много лесно.
Изгубвам се, дори да се следя.
Под сто слънца оставам вечна есен.
Недей да ме превръщаш в топлина, ...
Във всеки миг пред очите ми изплува
Картина чудна и със нищо несравнима
Една жена, обвита в тайнствена магия
Гледаща към мен с увереност и сила
Косите й развяти са от пролетния вятър ...
Тъгувам вътре в себе си аз все за теб,
за твоята усмивка, за гласа ти,
за тихото усещане навред,
че съм частица обич от духа ти.
И плача много. Ала без сълзи. ...
Уморената любов е странно тиха
босо стъпва по безстрастно ложе.
Изболяла глас във пет-шест стиха,
Любовта изстива тихо. Тя го може.
Уморената любов си тръгва сляпа. ...
Колко тегав е пътят към вкъщи!
До последния миг те държах,
но разплитаме възел от пръсти.
Всеки влиза в различна врата...
И тогава светът замълчава. ...
Сълза кристална звъннала във здрача,
целувка бърза в трепнещи уста,
задъхан миг, раздяла кратка
и тръгваш ти понесъл свойта дан.
Море, вода и пепел във Душата, ...