Отде се взе стихия гороломна? Дърветата тя до̀земи преви,
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...

... торбето с хляб провесил на тояга, надянал си последното сетре,
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...

Той удари веднъж. (Тя си беше виновна.)
Неслучайно е мъж. А и имаше повод –
загоряла храна... И детето все плаче...
Виж, една синина – просто нямаше начин.
И на другия ден той отново посегна. ...

Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока ...

Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято – ...

Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...

... дано ме чуе нявга моят Бог, че искам да живея с блага Обич,
и да не бъде този свят жесток – и ние вечно в него да сме роби,
навред да свършат гнусните войни и хорицата нека са щастливи,
и всяка живинка да съхрани – и пази – свято! – краткото си CV,
нали сме всинца Божии деца, защо да гинем в зло ...

Не е студено в мен, не е студено.
Единствено е хладен днес сезонът.
Дърветата с отичащи се вени,
цветята като спомени се ронят.
Листенце по листенце ще изплачат. ...

Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
Трудно живот ненаучен до три отброява, ...

Ако още те има, поне дай ми някакъв знак,
нека твоята воля пребъде и царството твое,
нека падне нощес, изведнъж, над градините, сняг
и засвети душата ми – тъмно планинско усое.
Дай на мама отново чевръсти и силни ръце – ...

Любовта чака някъде скрита
с вишнев цвят да засипе паважа.
По безлюдните улици скита
и наднича в прозорците даже.
Аз отдавна не ходя на срещи, ...

Седях на терасата на бара и бавно отпивах от бирата си. Сигурно изглеждах странно в очите на останалите посетители! Сама жена с чаша бира, потънала в красотата на морето. Повърхността му блестеше, като рибени люспи пред погледа ми и се разбиваше в бетонената стена на заведението. Днес то сякаш бе по ...

Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама ...

... на художника, който рисуваше с думи
Навярно си забравил как изглеждам,
как мамят плитчините ми навътре?
В зениците ми уловът е тежък –
с нюансите на сивото изпъстрен. ...

Не ме търсѝ в казино или в бар.
Хазарт и флирт на мене не прилягат.
В игрите на лъжи и на комар
печели само, който не залага.
Във водките и скъпия коняк – ...

Лято лепи ми по миглите още,
устните с ягодов дъх са пропити.
Синьо сънувам небето си нощем.
Птици в душата прелитат, прелитат.
Малко море си запазих в очите, ...

Май не донизах дните на гердани
и не накичих тънката си шия,
не ги избелих на платна тъкани,
не ги изнесох като сред чаршия.
Не проснах нищо вънка на чардака ...

Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...

На върха на света сме и нямаме дъх
от катерене до изнемога.
Но не стигаме никъде... Връх като връх,
малко трънче в окото на Бога.
С теб очаквахме истини, поглед надлъж ...

Дори не знам защо тогава ме поиска
и сякаш в ступор пред капана се сковах.
Жената в мен усети в теб душата близка,
вълчицата за първи път се сви от страх.
Дори не знаех кой си и какво ще стане, ...

Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт. ...

Кучешки живот. Седем милиона.
Доживотен вот. С клоуни на клона.
Куфари с пари. Пътища в разруха.
Приказки, лъжи. Всички в пета глуха.
Маски, фереджета. Сиромашко лято. ...

Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...

Кървят от скръб прехапаните ноти.
Човешкото у мен боли до смърт.
Отеква песента, оголва нокти
в сакрален звук. И вълчи е часът.
Издишвам буря. Вдишвам урагани ...

Ще поканиш ли в себе си нова любов,
ако старата мълком те гледа?
Ако всеки момент, всеки горестен зов
си се молил да ѝ е последен?
Ще си кажеш ли пак: "Този път ще е Тя"? ...

Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...

С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво ...

Преклонила глава, уморено стои на балкона
над безброй минувачи, поели по своя си път.
На последен етаж. Нависоко. Почти е до Бога.
И мълчи неизбежно. И гасне край нея светът.
Плуват сенки по някога белия покрив на блока. ...