Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха ...
И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...
Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...
Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
– Хей, Господ е зарязал този свят.
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби ...
Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...
А трябваше да бъде слънчев ден
и трябваше да бъде чудно лято...
Но не! Нахълта юни зъл, и в мен
остави тъй болезнен отпечатък.
Небето свойта ризица съдра, ...
Щурците отдавна са в моето минало.
Пустинно притихват щурците.
Отдавна звездите над мен са изстинали
и тихичко спи Афродита.
И има ги само в сърцата на лудите. ...
Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето ...
Изплащах дълго старите си грешки
и смелостта ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,
картини сме, които друг рисува.)
Към близки, към далечни, непознати, ...
Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...
Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...
Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...
На замъка в най-източната кула
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите ѝ, вторачени и двете, ...
Днес тръгвам към звездите. Изпрати ме.
На прага да поседнем за последно.
Разплитахме се в сто лета и зими –
оголени, смутени, неугледни.
А някога от някой бяхме чули: ...
Тази тиха любов е за двама.
Няма никой да пусна при нас.
Обич моя и мой вечен пламък,
в подредения свят, ти си хаос.
А гласът ти – любимата музика, ...
Не съм била, а трябвало е май
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.
Отритнала ме грубо любовта? ...
Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш? ...
На залеза нотите алени в чувствен акорд
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.
А в клоните сгушен, послушен доскоро, повя ...
Сянката ѝ бавно мери двора.
Менчето припява ритуално.
Мама с катинара дълго спори.
После, като в църква, свещ припална.
Гроздобер е сгушила в саята. ...
Животът ми е низ от стъпала,
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.
И кой ли сбъркан с кривите длета, ...