AnaMarina
310 el resultado
Опиат
Помислих, че отново изгубих играта.
Че отново трябва да си защитавам правата.
Че сърцето отново ще спре да тупти,
защото отсрещната страна ще продължава да мълчи. ...
  496 
Тайна
Не искам да те лъжа.
Но не мога и да кажа.
Искам да избягам,
но пак при тебе ида. ...
  606 
Предсмъртно вълнение
на Д...
Усмивката ми вече не ще грее.
Лицето ми бавно ще бледнее.
Искам да те върна - ...
  339 
Уличница
"Мразя те!" - ехтеше гласът му в тишината.
"Мразя те, ти, малка уличница зла!
Не вярваш в любовта,
но раздаваш тялото си без капка срам! ...
  520 
Бездушевност
Невидима останах аз за теб -
същ призрак лек.
Остави следа в моята съсипана душа -
без дори да разбереш; ...
  498 
Тъмна светлина
(на изгубените души)
В стая с посивели мебели,
посипана от паяжини и прах,
седи момиченце на стар паянтов стол. ...
  493 
Не ме търси в полето -
не съм насекомо да се покажа от пръстта.
Не ме търси в гората -
не съм птичка, няма да кацна на рамото ти.
Не ме търси в морето - ...
  681 
Най-голямото наказание
Родена в небесната синева -
мъничък ангел с малки крила.
Беше красиво, неописуемо прекрасно.
Отраснах сред неземна природа, ...
  506 
Вятърът духа
и продухва мислите ми.
Слънцето се е скрило,
очаква... Какво ли?
Дърветата се гънат. ...
  402 
Красиво момиче,
развети черни коси.
С пурпурни устни
и теменужени очи!
Обичам да докосвам погледа ти. ...
  650 
Мъничка сълза се стича
от очите, скръбно насълзени.
Лек кичур се откъсва
от косите посивели.
"Ръцете вече не ме слушат - ...
  454 
Умирам. Умирам заради теб!
Заради теб и твоята омраза.
Ето - в последните си мигове живот
те моля - остани, поне за малко.
Вземи моята душа и отнеси я ...
  929 
Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в тоз ...
  774 
На един вампир
Студен като камък.
Красив като залез.
Смъртта отдавна не е пречка.
А причина за живот. ...
  543 
Ето ни - прегърнали Вечността,
красива, обрисуващи Младостта.
Целунати от лъчите на Луната.
Греещи сърца в милувките на Зората.
Нежно сгушени в дебрите на Красотата. ...
  538 
Адска красота. Дар от Бога или Ада?
Усмивка на ангел
и поглед на демон.
Прекрасно създание Адово.
Ненагледна красота с ангелска душа. ...
  630 
Часовникът тик-така.
Времето лети.
И нищо на света
не може да се промени.
Две очи дебнат иззад мрака. ...
  575 
Гръмотевици. Раздират душата.
Изгарят сърцето.
Изпепеляват.
Светкавици. Заслепяват ретината.
Убиват със свойта светлина. ...
  607 
Всичко започва и свършва в тишина.
Самота и тягостна тъмнина.
Лабиринт от чувства и спомени.
Вълни от мечти и недокоснати безбрежни брегове.
Сърцето тупти, шепти, изгаря в своя бумтеж. ...
  628 
Здравей, приятелю!
Как си?
Всичко наред ли е?
Как е семейството?
Животът? ...
  1185 
На Станислава
Слънце. Плаж и море.
И огромно синьо небе.
Топъл пясък
и шум от плясък. ...
  628 
Кажи ми името си!
Ще го запазя дълбоко
в сърцето си!
Ще го запечатам!
Покажи ми усмивката си! ...
  603 
Лутам се във тъмнината -
като сиротник гладен,
търсещ топлина.
Лутам се във тъмнотата -
като кораб в буря, ...
  613 
От мрака се надига злото
и ни сграбчва за гърлата.
От сияйните лъчи на светлината
долитат изчадия небесни
и ни повличат къмто небосклона. ...
  613 
Съдбата вече не е моя.
Спрях със нея да се боря.
Ела, изведи ме от тая тревога,
защото сърцето ми спира.
Няма вече за какво да се моля. ...
  719 
Високите планини отново се издигат пред мен.
И отново препречват пътя ми напред.
Високи планини. Студени планини.
Сняг и зима. Скреж и смърт.
Толкова ли грешки съм направила? ...
  749 
Отново, за кой ли път,
сърцето ми разбито е на две...
За кой ли път ще страдам аз
заради чужди грехове...
Малко ли сълзи пролях, ...
  606 
Сълзи
Сълзите напират в очите.
Още миг и ще рукне
поток от сълзи. Още миг
и очите ще се окъпят ...
  708 
Листата бавно се поклащат,
цветята пеят тиха песен;
птиците сякаш се изпращат,
трудният път е сякаш лесен.
Небето високо се издига над нас, ...
  647 
Ето нá - пак съм аз сама!
И пак съм заключена зад тежка врата!
Пак тишината е моят другар
и пак мъкна тежък товар!
Ето, празници приближават ...
  648 
Propuestas
: ??:??