AnaMarina
308 el resultado
Предсмъртно вълнение
на Д...
Усмивката ми вече не ще грее.
Лицето ми бавно ще бледнее.
Искам да те върна - ...
  291 
Уличница
"Мразя те!" - ехтеше гласът му в тишината.
"Мразя те, ти, малка уличница зла!
Не вярваш в любовта,
но раздаваш тялото си без капка срам! ...
  479 
Бездушевност
Невидима останах аз за теб -
същ призрак лек.
Остави следа в моята съсипана душа -
без дори да разбереш; ...
  440 
Тъмна светлина
(на изгубените души)
В стая с посивели мебели,
посипана от паяжини и прах,
седи момиченце на стар паянтов стол. ...
  446 
Не ме търси в полето -
не съм насекомо да се покажа от пръстта.
Не ме търси в гората -
не съм птичка, няма да кацна на рамото ти.
Не ме търси в морето - ...
  622 
Най-голямото наказание
Родена в небесната синева -
мъничък ангел с малки крила.
Беше красиво, неописуемо прекрасно.
Отраснах сред неземна природа, ...
  460 
Вятърът духа
и продухва мислите ми.
Слънцето се е скрило,
очаква... Какво ли?
Дърветата се гънат. ...
  361 
Красиво момиче,
развети черни коси.
С пурпурни устни
и теменужени очи!
Обичам да докосвам погледа ти. ...
  585 
Мъничка сълза се стича
от очите, скръбно насълзени.
Лек кичур се откъсва
от косите посивели.
"Ръцете вече не ме слушат - ...
  398 
Умирам. Умирам заради теб!
Заради теб и твоята омраза.
Ето - в последните си мигове живот
те моля - остани, поне за малко.
Вземи моята душа и отнеси я ...
  704 
Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в тоз ...
  719 
На един вампир
Студен като камък.
Красив като залез.
Смъртта отдавна не е пречка.
А причина за живот. ...
  484 
Ето ни - прегърнали Вечността,
красива, обрисуващи Младостта.
Целунати от лъчите на Луната.
Греещи сърца в милувките на Зората.
Нежно сгушени в дебрите на Красотата. ...
  482 
Адска красота. Дар от Бога или Ада?
Усмивка на ангел
и поглед на демон.
Прекрасно създание Адово.
Ненагледна красота с ангелска душа. ...
  582 
Часовникът тик-така.
Времето лети.
И нищо на света
не може да се промени.
Две очи дебнат иззад мрака. ...
  523 
Гръмотевици. Раздират душата.
Изгарят сърцето.
Изпепеляват.
Светкавици. Заслепяват ретината.
Убиват със свойта светлина. ...
  573 
Всичко започва и свършва в тишина.
Самота и тягостна тъмнина.
Лабиринт от чувства и спомени.
Вълни от мечти и недокоснати безбрежни брегове.
Сърцето тупти, шепти, изгаря в своя бумтеж. ...
  563 
Здравей, приятелю!
Как си?
Всичко наред ли е?
Как е семейството?
Животът? ...
  1112 
На Станислава
Слънце. Плаж и море.
И огромно синьо небе.
Топъл пясък
и шум от плясък. ...
  540 
Кажи ми името си!
Ще го запазя дълбоко
в сърцето си!
Ще го запечатам!
Покажи ми усмивката си! ...
  531 
Лутам се във тъмнината -
като сиротник гладен,
търсещ топлина.
Лутам се във тъмнотата -
като кораб в буря, ...
  543 
От мрака се надига злото
и ни сграбчва за гърлата.
От сияйните лъчи на светлината
долитат изчадия небесни
и ни повличат къмто небосклона. ...
  543 
Съдбата вече не е моя.
Спрях със нея да се боря.
Ела, изведи ме от тая тревога,
защото сърцето ми спира.
Няма вече за какво да се моля. ...
  673 
Високите планини отново се издигат пред мен.
И отново препречват пътя ми напред.
Високи планини. Студени планини.
Сняг и зима. Скреж и смърт.
Толкова ли грешки съм направила? ...
  680 
Отново, за кой ли път,
сърцето ми разбито е на две...
За кой ли път ще страдам аз
заради чужди грехове...
Малко ли сълзи пролях, ...
  528 
Сълзи
Сълзите напират в очите.
Още миг и ще рукне
поток от сълзи. Още миг
и очите ще се окъпят ...
  630 
Листата бавно се поклащат,
цветята пеят тиха песен;
птиците сякаш се изпращат,
трудният път е сякаш лесен.
Небето високо се издига над нас, ...
  589 
Ето нá - пак съм аз сама!
И пак съм заключена зад тежка врата!
Пак тишината е моят другар
и пак мъкна тежък товар!
Ето, празници приближават ...
  602 
Propuestas
: ??:??