vasisid
86 el resultado
***
Боли, когато светлината се откъсва от очите.
Боли, когато струнен звук се влива в тишина...
Пречупената воля става жален писък.
Премазана надеждата, превръща се в тъга.
  1095 
Баща ми в шепа смачка
своя сватбен пръстен,
а мама хвърли бялата си рокля
в пепелта.
Очите ми навярно пак са мокри, ...
  745  16 
Мигът остава твърде кратко,
като ухание на нощен цвят.
Мигът е пламъкът във мрамор.
Не можеш да го удържиш.
Мигът ни бяга твърде бързо. ...
  735 
Внезапно в мене всичко се избистря,
денят, нощта и... мътните ми мисли.
Горчилката в мене се пречиства...
Очите ми блестят и стават пъстри.
Нима си кълн на изгоряло цвете? ...
  677 
Застлах ти легло от дъждовна тинтява,
Изтъках ти завивка от облачни гънки.
В прозорец с мушкато луната изгрява
И хвойнова порта с мандалото звънка.
От тиха вихрушка откъснах нишки зелени, ...
  848  10 
Сама, като забравена във пепелник цигара...
Като бреза, огъната във лошо време.
Сама като Луна!
****
  638 
Във падаща звезда съзрях искра-
една съдба,отминала в миражи.
Танцувам с тебе „танца на смъртта,"
с едно въже,провесено над пропастта.
Презираше лукавата усмивка на греха. ...
  674 
МОЗАЙКА
Безумно миговете си пилеем...
Скривалище след подло бягство.
Небитието плаши ни със сенки,
а дните ни са плаващ пясък. ...
  660 
Любовта ни бе мълчание сковано,
препънато във погледи ранени.
Едничкото, което търсим, все загубваме.
Нечакани, нестоплени... немолещи.
Сърцето ми олеква пред раздялата. ...
  625 
Искам арфа любовна да слушам...
Поглед леден да загърна с огнена страст.
В храма на нимфите няма да влизам.
Тиня прескачам... Не жадувам за власт!
Изгаряш ме с ярост на юлското слънце. ...
  730 
Съдираме душите като дрипи.
Съшиваме съдбите със сплетни.
Убиваме с очи по сипеите змии.
От кървящи думи вечно ни боли.
Опръскани със кал се молим свити. ...
  619 
В памет на М.
Боса стъпва по кървави тръни душата ти -
една катедрала строена в готически стил.
Стените, обвити във черни лиани - рушаха се,
неизпитали срам от порочни сълзи. ...
  732 
ПРЕДИЗВИКАНО
Аз, беднячката, си имам само мечти.
Плета си от тях килимче... такова,
което после поръсвам със звезди.
Много нежно стъпвай по тях... ...
  607 
Уморих се да бродя с душата на скитница.
Вечен хаос, загубен в отчаяна страст...
Демон тъмен, навярно танцува под маската,
измамно целунал девица във буен екстаз.
Мигом трепнах, щом падна завесата. ...
  640 
Гнездо от ветрове ти свих.
От нишки слънчеви и звездни
оплетох мост. С лазура тих,
понесох те над мойте бездни.
А ти пристигаше в съня ми тихо. ...
  583 
БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Няма нищо да кажа сега...
Мойте мисли със теб си говорят.
Колко безумно е всичко това...
Нека мъдрите жрици да спорят! ...
  707 
МАГИЯ
Душата ми сега гори, изгаря...
пречистила греховните ми длани.
Вълшебно ме докосна със дъха си.
Осъди ме на" смърт „във твойта драма. ...
  586 
ЗАЩО ЛИ
Защо ли се борих толкова стръвно...
Нима заслужава Животът ни всичко това?
Душата ми - чаша разбита, кристална.
Преливах от нежност до горчива тъга. ...
  604 
НЕ МЕ ВИНИ
И аз ще си отида някой ден...
Като сянка в тъмното незрима,
като мълния от мъка заслепен,
като птица прелетна ще си замина. ...
  696 
ПЕСЕН
Защо са ми птици, които не пеят?
Защо са посърнали тези цвятя?
Политвам с крилете на белия гълъб
и здравец ти нося от Божия храм. ...
  643 
НЕ МОЖЕШ
Не можеш да забравиш... ей така!
Откъснах този вик от себе си,
За тебе го откъснах...
Когато ветровете сухи, ...
  685  10 
ВИК
Когато решиш да си тръгнеш...
Иди си!
Но не утъпквай в сърцето ми
нова пътека, кървяща от ревност и болка. ...
  660 
НА МАЙКА МИ
Не търновската, блудната царица,
покорила всеки цар, обладала всеки враг.
А онази, дребната, жената от народа
със лицето бледо и със поглед плах. ...
  620 
Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти - само горчива тъга.
Понечих с ръце да докосна дъха ти, ...
  655 
Приседнах до брега на паметта
и страстно ослепи ме залеза.
Безброй звезди във мократа трева.
Понесох се сама над твойте бездни.
Едно момче рисуваше момиче... ...
  696 
ЯРОСТ И СЪЛЗИ
Напоследък ставам твърде сантиментална.
Плача, когато чуя химна и вдигат знамето ни
някъде по света.
Гласът ми потрепва, когато чета на дете ...
  1492 
МИГ
Този миг така е тънък...
Само звук и ще се скъса.
Даже въздухът застина -
леден, като в каменна градина. ...
  717 
Аз пиша за изгубеното време,
пред блясъка на чаша тежко вино.
За времето, което ни погубва,
за този ден... с разкаляното дъно.
От тръпката на устните безумни ...
  578 
Мъжете, които харесвах преди,
бяха сякаш кълбо
от заплетени страсти.
Безумни, наивни и гневни деца,
Омайващи... ...
  1334  15 
Разплитаме нишка...
Друга сърцето оплита.
И всяко възелче сякаш е праг,
от който тръгват нови надежди
и дълго се молим за тях. ...
  683 
Животът ни през пръстите
изтича като пясък.
Ще дойде ден и всичко ще
отмине като сън.
Ще вярваме, ще падаме ...
  625 
Колко нощи сънувам
как литвам нагоре.
Шеметно падам със крясък на птица.
Късче синьо небе във очите проблясва.
Все към тебе пътувам, ...
  739  10 
Душата ми сякаш
ограбена къща.
Зеят вратите разбити.
Прозорците тъмни и празни.
Тръгвам бавно към тебе... ...
  745 
Тази нощ през мен минават релси.
Тази нощ решавам своя път...
Дали ще видя всяко свое поражение?
Нима ще дам отчет за всеки писан стих.
Успях ли гордо да премина през блатата? ...
  678 
СПОМЕН
Паметта на устните е твърде къса.
Разрових старите писма на спомена.
Защо ли ми е нужна пепелта?
Дано изваят от праха ни чаши ...
  708 
Познавам мълчанието страшно
на двама обречени...
Цената на ласки спестени
и думи неказани,
лицето от старост и мъдрост ...
  743 
  697 
Повярвайте,
видях една жена сама на масата.
Отпиваше от чашата пелин...
По дрехите й - пепел от цигари.
Стенеше... ...
  732 
Настолната ми книга е Животът,
със всичките си яростни завои,
в които моят път
безумно се понесе...
Преминах през трънливите пътеки. ...
  838 
Не те обичам...
Трябваше отдавна да го разбереш,
а ти ужасно страдаш за това.
Какво ти носят моите ръце -
жестоки ласки и ограбена любов. ...
  826 
Propuestas
: ??:??