40 860 резултата
XXIX
Водата беше приятно топла. Плува крол, но бе изгубил представа за времето и дължините, които измина. Намираше се в един от най-луксозните президентски апартаменти, на последния етаж в хотел "Принчипе ди Савоя" в Милано. Римската баня беше единствена по рода си, обслужваше само обитателите на тр ...
  1012 
Ако ви е заинтригувала първата част на моето импровизирано проучване, а именно Фейсбуковизъм (I част), може би ще ви е интересно какви други наблюдения имам върху това явление, което по-рано нарекохме "религиозно течение" поради откритите сходства с други такива.
Предвид изключителната масовост на о ...
  629 
5.
Не мога да я опиша – просто я виждах цялата, като единен образ. Ни коса, ни лице, ни ръст, ни походка... Влезе, каза нещо на едната сестра, обърна се към леглото и замря...
Така стоя секунди – най-много десет.
После се обърна и изтича навън...
Буквално изтича – въпреки токчетата, които отчетливо ...
  905 
Има факти и събития, които никога няма да получат нормално обяснение. Всеки сблъсък с тях ни стъписва и загатва за могъщи сили с тъмна природа, които управляват този свят. Техните промисли не съвпадат с нашите и разрушават крехката черупка, която се опитваме да си изградим, подобно охлюва, за по-гол ...
  1181  11 
От известно време наблюдавам във Фейсбук повтаряемост в определени действия, извършвани от потребителите - мои по-близки и по-далечни ФБ приятели, които протичат в някаква (вероятно ритуална) последователност. Не съм запозната с резултатите, но реших да ги изследвам по-обстойно и да ги опиша в дневн ...
  725  12 
1. Играчките - неизменна част от нашия живот. Единствената разлика през годините е повишаване на тяхната себестойност.
2. Повечето в един момент се обръщат към себе си. Някои за да оправдаят собствените грешки, а други за да се променят към по-добро.
3. Ежедневната липса на средства, подтиква човек ...
  654 
1.
В мен пустота, около мен мрак...
И някакви странни фигури в бяло...
Къде съм?
Защо? ...
  832  11 
Глава XXVIII
- Рая, моля те свали Оливер долу от масата. Не виждаш ли, че муцуната му е в чинията ти!
Рая се ухили, но като видя суровата физиономия на майка си побърза да свали малкия лакомник под стола.
- Федя, нищо не си хапнал. Добре ли си? Искаш ли Лидия да ти приготви нещо друго?
- Мамо не се ...
  952 
И още само миг и с теб ще бъдем на плажа... Ще се затичаме към хоризонта, който ражда слънцето секунда по секунда, вдишване след вдишване, и туптене след туптене на сърцето ми, на сърцето ти... Ще притаим дъх, без звук и без движение, докато ивицата стане полумесец – тънък резен диня, заблестяла в с ...
  924 
Не можеше да се познае. Не беше такава. Жаждата за мъст не я оставяше на мира. Не спеше, едвам слагаше по няколко трошички в устата си. Всичко ѝ беше безразлично. Дали е ден или нощ, какво значение имаше? Нейният живот спря в мига, когато разбра, че съпругът ѝ я мами. С момиче, няколко години по-гол ...
  1210 
Нощта беше топла и тиха. Пееха птици и гласовете им разтваряха цветовете на омайното биле, скрито някъде между тревите.Уханието на измита земя се носеше над полето.
Само един светлик трептеше тревожно и осветяваше прозорчето на голямата къща. Леля Ленка поставяше кърпа, след кърпа, потопена в хладна ...
  1413  12 
А стършела, гледаше ли,
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...
  741 
ОХОТА!..
Декабрь стоит: ветреный, холодный, мокрый, и скучный. Насыщенный сыростью ветер пронизывает усталость всего минувшего года. До наступления зимних праздников надо выбрать все граммы зерна, заработанные в коллективном труде. Ток полон колхозными людьми – медленно выдают начисленное: одни весы ...
  1947 
  778 
Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи. ...
  711 
Ивайла отдавна се беше уморила да протестира срещу Божията воля да я направи такава, каквато беше. Когато беше малка, се страхуваше до смърт от усещанията, които я връхлитаха. Учителките в детската градина разтревожени подпитваха майка й има ли наистина причина това дете непрекъснато да запушва ушит ...
  988 
В едно далечно царство, чиито земи били сгушени в полите на висока планина, живеела девойка на име Калия. Наглед тя била съвсем обикновена, нито много красива, нито много умна, нито много сръчна. Имало обаче нещо, с което тя се отличавала и с което станала известна отвъд пределите на родното си село ...
  987 
Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...
  577 
Ами моята събота минава, както моят вторник, сряда, неделя, четвъртък, прощавайте, но не знам, кой ден сме.
Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.
Прибрахме се изморени, с ...
  893 
ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...
  788 
***
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...
  1097 
Помислих че полудявам, когато започнах да натискам произволни клавиши.
Исках да крещя от любов, чувствах как летя...
Виждах я, усещах я навсякъде, а трябваше да чакам търпеливо.
Така започнах да пиша – не знам какво.
Опитах стих, но не можех да се концентрирам, да търся рими и да мисля. ...
  514 
И както довчера на някои им изглеждаше невъзможно.
Положението вече е сложно.
Нужни са действия неотложно,
взе да става тревожно
Задействайте промяната подкожно, ...
  356 
Дядо Йоцо се премени, вдигна високо знамето и бодро тръгна да посреща еврото. Той не беше като онзи Йоцо! Той отдавна беше свободен – така му казваха постоянно! Толкова свободен, че можеше да ходи навсякъде, например из Европа, тя беше вече негова свидна майка закрилница – също така му казваха! Само ...
  564 
Приеха едната сестра в болницата следобед, в тежко състояние. Сложиха я да легне и я отведоха някъде. Другата, Роска, се разходи с тревога из коридора, надникна в докторските стаи, погледна към болничния двор, не си намери място. После изминаха няколко часа. Хора пристигаха отвън с мокри палта, отег ...
  2745 
– Казаха ми, че още съществуваш.
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...
  1047 
Заедно
Лъвица буйна беше тя,
с изваяна снага.
Щастливо тя подмяташе коса и радваше се на света.
Лъва до нея беше див ...
  427 
Понеделник. Шефът ни викна в десет часа. Едва се събрахме в залата за конференции. Дойде дори колегата Саркизов, макар за целта да се наложи да го будят двама души. Така е – навикът си е навик, а той е свикнал преди обяд да си дремва. За да има сили да хапне сетне и издържи до следобедния сън.
Както ...
  645 
Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...
  784  10 
Мрачно и сиво ми е. Височината на сградите ме притиска и се чувствам сама, сред хиляди „мишки”, уж свободни, но всъщност затворени между стени и прозорци. Еми, така е, като съм израснала в цвят, зеленина и листа по улиците на малък провинциален град. И там, само грабваш колелото и след малко- дим да ...
  811  18 
- Мога ли да постоя при тебе, докато свършиш? - попита Иван, докато затваряше вратата зад себе си. - Ако дойде някой, ще изляза в коридора...
- Докога ще питаш дали можеш да останеш?
- Малко подраних...
- Напротив, закъсня. За толкова ли ограничена ме смяташ , че да не мога да приема едно малко разм ...
  556 
Беше шест часа, сутринта, неделя, 11-ти май преди доста години. В голямото фоайе на родилния дом бе пусто. Мая и съпругът й Ивайло чакаха от петнадесет минути да се появи доктор. Така им казаха на рецепцията, да чакат. Единадесети май беше датата, на която тя трябваше да роди според предвижданията н ...
  2449  18 
Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.
Всъщност крада данни. Досег ...
  671  10 
НОВА ГОДИНА
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова го ...
  618 
Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...
  1466 
Дидо влезе през все още отключената врата и подхвърли на намятащата якето си Деница:
– Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…
Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:
– Всички ма ...
  768  10 
Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...
  1088 
Слънцето прежуряше над прекрасно избуялата зеленина, вълнисто подредила се по хълмовете и полята. Месец Май дойде тихо, пристъпвайки наперен и слънчев, пиперлив и жаден да заеме пръв, преди Юни и Юли, мястото си. Лозята бяха обходени, орязани им бяха излишните крилца, и по завързаните им раменца, на ...
  1427  12 
Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...
  1220 
СОТРЯСЕНИЕ ДУШИ.
В середине двадцатого века, два властных смерча пронеслись над сёлами Бессарабии, окончательно вбили в глубину земли порыв всякой страсти, сравнялись с холмами крестьянские чаянья; ни одна власть не позволит крестьянину свободу земле содержать, а ленивым отроду охота сладко кормитьс ...
  1181 
Предложения
: ??:??