Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Адът в мислите 2

- Добро утро! Ти трябва да си Елена? - попита добре изглеждащо, младо момиче, видяло Елена да се лута из коридорите на холдинга.
- Да, аз съм.
- Е, попадна на точния човек! Аз съм Дженифър, малката сестра на шефа ти. - каза ведро момичето и ù подаде ръка.
- Приятно ми е! - усмихна се Елена - Ами, аз ...

explose-girl

Проза » Повести и романи

2014-02-04T00:07:43+02:00 1.2K

Ако имах...

Ако имах за миг свобода,
свободата при полет в орела,
то и моята земна съдба
на високото път би поела.
Ако имах хриле под ръце ...

rudin

Проза » Други

2014-02-03T21:25:26+02:00 719 4

Ванеса и Борис -14

Ванеса и Борис
Глава четиринадесета
Зимно слънце надничаше между завесите на хола. Старият часовник тихичко отмерваше последните часове на Старата година, и се готвеше радостно да приветства идването на Новата. Боже мой, колко дълго беше живял, колко Стари и Нови години беше изпращал и посрещал през ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-02-03T04:40:06+02:00 722 3

Да оцелея без теб

Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е р ...

in4enceto_91

Проза » Други

2014-02-02T21:44:19+02:00 1.1K 6

Хиляди въпроси...

Какво ли е да изпитваш това, което аз?! Задавал ли си милионите въпроси, които преследват ме и закопават ме...? Страхът да не те изгубя по-силен е от това, че те обичам и боли ме, че не ще получа някога същото от теб... колко силно е това -обичам!!!
Когато ме прегръщаш, аз се чувствам защитена. Чувс ...

pisatelkata_vt

Проза » Други

2014-02-02T21:42:09+02:00 854 1

Игри на съдбата ХVІІ

ХVІІ
... Иван Борев беше съсредоточил всичките си усилия в разкодирането на диска, който Дияна намери. В оставащите няколко дни до завръщането на Мики той успя да осигури всичко необходимо като техника, за да може младежът да приключи работа възможно най-бързо. Оборудването беше надлежно инсталирано ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-02-02T20:39:34+02:00 752

Референдум

РЕФЕРЕНДУМ
- Така повече не може – тропна по масата Бай Симо Политиката, та разля чайчето с конячето на Митьо Семето, изправи се и като посочи с пръст „Пенсионерският клуб” отсреща патетично продължи:
- Не може и не трябва да се търпи, тия отсреща да ни неглежират. Кое им дава правото, безплатните к ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-02-02T19:48:33+02:00 791 13

Илюзия или магия

Обичам да ходя на представление. На всякакво представление. В различните възрасти харесвах различни по съдържание спектакли. Никога не се отказвам от комедия, с възрастта започнах да разбирам и да търся драматични по съдържание спектакли. Спирам с изброяването, защото ще отегча публиката. Илюзионист ...

snevra

Проза » Разкази

2014-02-02T19:25:36+02:00 1.3K 7

Ало, лельо Марина, ще можеш ли...

Петък вечер е. Съпругата ми отиде за три дена до родителите си, да урежда някакви имотни въпроси. Вкъщи сме сами с петгодишната ми дъщеря. Аз съм се опънал в хола и гледам телевизия. Тя си играе в детската, но явно и доскуча и се присламчи при мен. Вече е девет. Започва някакъв филм. Излиза надпис „ ...

rygit

Проза » Разкази

2014-02-02T17:58:06+02:00 3.5K 9 13

Рекс и Джеси

Рекс и Джеси са приятели. Даже нещо повече. Те се обичат.
Джеси – чаровно дете на волната любов, абсурдна смесица от безпородни връзки.
Реск - горда овчарка, чиста овчарка. Тежък гердан от медали подрънква на шията му.
Цяло лято те прекарваха заедно. Безгрижно изживяваха своето кучешко щастие. Сутри ...

snevra

Проза » Разкази

2014-02-01T22:42:20+02:00 1.4K 5

Календарът от Лидо

Календарът от Лидо
Отивам на лов. Ще държа двете кучета на Джендо и резервната му пушка. Нещо като Санчо Панса. Оръженосец плюс кучевод. Джендо завърши Лесото и сега е шеф в горското. Всички кандидатствахме за инженери, доктори, архитекти, юристи, но той единствен в Лесотехническия. Тогава ми изглеж ...

kushel

Проза » Други

2014-02-01T22:35:15+02:00 1.5K 11

Лунен вик

- Счупен си! Нямаш нищо! Сам си! Огледай се наоколо... няма никого! Онова чувство, в задната част на гръдния ти кош, онова чувство, което потискаш. Задушаваш, игнорираш, преструваш се, че не съществува. Разяжда сърцето ти. Не ти дава да си щастлив. Болката е толкова силна и постоянна, че си забравил ...

InfinityWolf

Проза » Разкази

2014-02-01T22:29:42+02:00 1.2K

Възкръсналият спомен

Възкръсналият спомен
Той стоеше в бара, пушеше бавно от хаванската пура и вече бе почти изцяло погълнат от облака ароматен дим. Това той правеше много често в последните години. Влизаше привечер в някой бар, сядаше в най-тъмния ъгъл, обвиваше се с ароматния тютюнев дим и наблюдаваше посетителите. Из ...

RaikoJord

Проза » Повести и романи

2014-02-01T22:17:42+02:00 641

Абракадабра или как се правят фокуси с думи

Напоследък е много модерно да се правят фокуси с думички. Все едно присъстваш на представление, в което понякога единственото, което очакваш с нетърпение е антрактът.
Иначе фокусите общо взето са разделени на групички, почти както и авторите им.
При първата група абракадабризмите се състоят в следно ...

toxin

Проза » Други

2014-02-01T22:15:08+02:00 1.8K 14

Касата

КАСАТА
Тони беше поредната българка, повлечена от емигрантската вълна. Подгонена от неплатени сметки и просрочени заеми, тя потърси спасително решение в ягодовите полета на Испания. От единия край на континента, та на другия. В земеделския отрасъл. Явно не са им достигали чиниите на баш-европейците ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-02-01T22:05:51+02:00 1.1K 3

Хуанито и седемте добри духчета

Хуанито
и
седемте добри духчета
кратка
приказна ...

lina-70

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-02-01T21:49:24+02:00 1.3K

Петльовден

ПЕТЛЬОВДЕН
У вашия край може да е иначе, ама по нашенски на 2-ри февруари му думат Петльовден. По вашенско на тоя ден може да празнуват „фантифлюшките”, в нашенско е празник у всеки дом с малко мъжко момче и се коли петел, да му се намаже челото, та да е здраво, сербез и любовчия.
Да, ама този петел ...

lordly

Проза » Разкази

2014-02-01T21:25:54+02:00 869 13

За да полетя

Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога-усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - тр ...

hristam

Проза » Разкази

2014-02-01T21:22:06+02:00 820

Автобиография на Фукльо Гъзоръков

Автобиография на Фукльо Гъзоръков
Европейски формат
Съгласно изискванията на Директивата за кривите ученици (не краставици).
Вие сте щастливи и сте надарени от архивисшето – вие живеете в епохата на екстремално ненужния ви, тангиращия към безкрайно ограниченото и безгранично крайното Фукльо Гъзоръко ...

Bezzhichen

Проза » Хумористична

2014-02-01T21:03:18+02:00 1.3K 9

Понякога

Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...

denisima

Проза » Други

2014-02-01T20:15:09+02:00 827

С брат му

- Какво се е случило? Защо изглеждаш така?
- Влез де, не стой на вратата. - каза Габриела и покани приятелката си вътре.
След като седнаха на дивана в хола, Габриела се умълча.
- Ей, ама ти плачеш ли? - попита тихо приятелката й, забелязала сълзите в очите й, и я прегърна.
- Направих нещо лошо, мног ...

explose-girl

Проза » Разкази

2014-02-01T20:08:10+02:00 1.4K 2

Каменното цвете

Нямам спомен как стана така, та баш посред зима се наканихме с дядо да ходим на кино пеш до града – цели шест километра! Магарето ни умря от старост, а не взехме комшийско, че докато сме в киното, трябва да му плащаме бач в Жапоновия хан…
Та, не си спомням дядо ли рече, аз ли съм искал, ама, според ...

Volter

Проза » Разкази

2014-02-01T19:58:02+02:00 2.1K 2

Едем XXI

Колебая се да напиша след заглавието „Епилог“. Звучи много окончателно. Предопределено. Изискващо. Няма да го напиша, пък ще видим до къде ще ни доведе историята. А тя е позната. Писана, дъвкана, четена, повтаряна, измисляна и преразказвана толкова пъти. Историята на Вечността, на Безкрая. Разказа з ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2014-01-31T11:13:16+02:00 744

Мразовити ветрове (глава втора от "Бард")

Митра вдигна главата си нагоре и присви очи при срещата си със слънцето. Тя се сгуши в дебелите одеяла, които бяха натрупани в каруцата и се заслуша в тихите стъпки на коня и лекото пошляпване на камшика.
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...

regina95

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-01-31T10:12:55+02:00 1.1K

Сляпата птица

„оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи...” ...

azura_luna

Проза » Други

2014-01-31T10:09:21+02:00 2K 5 21

Виктория (Историята на едно отмъщение)

Виктория
С Оня горе съм в сложни взаимоотношения. Аз не го зачитам, а той мене изобщо. Даже няма нужда и от доказателства. Ако ме броеше за човек, щеше ли да ме остави в лапите на Злобаря? Пет пъти ме къса злорадото куче, без капка угризение. Е, известна вина имах и аз, но пък такава злопаметност е ...

kushel

Проза » Хумористична

2014-01-31T09:46:44+02:00 1.5K 13

Аутопсия на една любов...

Ето... Пак е есен, листата танцуват бавно по асфалта и ти се чудиш има ли любов там някъде за теб.
Какво е истинското щастие - не клишираната дума, а усмивката на любимия човек за теб, нали?
Какво ще направиш, ако един ден той вече не е до теб?
Ще имаш ли възможността да се пуснеш пак по течението, ...

idioticD

Проза » Разкази

2014-01-31T09:40:59+02:00 1.6K 2

Преписвач

ПРЕПИСВАЧ
Някои преписаха теории, други монографии, един даже опера преписа, но не така! Не може да се преписва безразборно. Подготовка и стратегия са нужни тука. Без стратегия, резултатът е предопределен, ако и да е за конкурс. Ей затова и понеже, тук нещата са изпипани. Всичко е резултат на експер ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-01-31T09:34:46+02:00 984 21

Персонална фенка

Персонална фенка
Актьорът Илиан Кралевски въздъхна. Тежко и с премерена доза драматизъм. Направи го патетично, като че беше на сцена. Споменавайки това място, където част от народа прави какво ли не, само и само да му ръкопляскат, да получи цветя и други ухажвания, трябва да се върнем малко назад в ...

latinka

Проза » Хумористична

2014-01-31T08:30:59+02:00 1K

Мнителният

Мисля, че точната дума е предпазлив.
И не разбирам защо хората влагат отрицателен смисъл в това понятие. Ами че това си е най-добрият начин да се съхраниш от хорското лицемерие и неискреност, които са неизменна част от човешките взаимоотношения.
Е, при мен изглежда си е генетично заложено, защото та ...

hristam

Проза » Разкази

2014-01-31T08:20:57+02:00 863

Герой

Героя,
не е долнопробна впрегатна кранта, а кон арабска порода! Така му е името – Героя! А името му е така, щото хората така го кръстиха. А така го кръстиха, щото е страхотен ат - красив и силен!
Героя работи без почивка всеки божи ден - зиме и лете, в сняг и кал!... Впрегнат е в нарочно направена з ...

Volter

Проза » Разкази

2014-01-30T18:07:38+02:00 1.5K 3

Птичката на щастието и Дявола

Имало едно време една малка, но много специална птичка. Наричали я птичката на щастието. Това било, защото тя летяла от клон на клон, от дърво на дърво, от град на град и дарявала на всекиго щастие. Не щеш ли, един ден Дявола решил да я хване и да я затвори в клетка, за да може хем да отнеме щастиет ...

dfiladov

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-01-30T17:51:08+02:00 1.3K

Саша

Саша
Дим се носи над окопа. Аз и моят приятел Саша напрегнато пушехме цигара.
Дърпахме толкова силно, че филтърът изгаряше устните. Дълбоки сенки под очите, ни превръщаха в призраци. Сиво небе над нас ронеше малки снежинки, между които летяха безброй куршуми. Саша ми разказваше за семейството му, ка ...

noonecan

Проза » Разкази

2014-01-30T17:34:10+02:00 633

Научи ме да обичам

Научи ме да обичам
Нека бъде тихо, както стъпките ти, когато ми носиш кафе сутрин и си мислиш, че спя.
Страстно като целувките, които карат устните ми да се напукат от жаждата за тях.
Силно като ръцете ти около мен, когато всичко в мен крещи да си тръгна, а ти ми шептиш, че ме обичаш.
Красиво като о ...

nimperfection

Проза » Разкази

2014-01-29T15:26:53+02:00 2K 4

Между мъже

МЕЖДУ МЪЖЕ
- Виж, драги, това твоето, освен че не прилича на нищо, ами от всякъде си е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи малко от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да му треперя от една шепа вълна и кокали, да го въвеждам, и да го ощастливявам при най-го ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-01-29T15:23:39+02:00 891 10

Възхвала на кафето

Аз правя хубаво кафе. То, не че се хваля, ама май така се получава.
И да си дойдем на думата. Няма да ви занимавам с историята на кафето. От къде, от кога, как, защо. Важното е, че след като се е разпространило по цял свят, кафето е заело мястото на най-консумираната напитка. Сега се пие много кафе. ...

snevra

Проза » Разкази

2014-01-29T10:08:30+02:00 1.3K 9

Обичат ли мидите мляко

ОБИЧАТ ЛИ МИДИТЕ МЛЯКО
Лято. На палатки сме на река Камчия с приятелско семейство. С бат' Наси сме застанали на десетина метра един от друг, гледаме плувките и от време на време нищо не хващаме. Щерка му, Мартина, е 4-5 годишно момиченце и цопа покрай баща си в плитчините по пликчета, местейки камъч ...

gogataa

Проза

2014-01-29T09:59:16+02:00 2K 11

Плесницата

Плесницата,
отзвучава в душите ни докато сме живи! Особено, когато е несправедлива, тя безжалостно се врязва в съзнанието ни и остава там да тлее! И по никакъв начин не можем да я изтръгнем, да я изтрием и избягаме… от себе си!
Времето сутрин най не достига! Татко се насапунисва и точи бръснача, мам ...

Volter

Проза » Разкази

2014-01-29T09:53:40+02:00 1.6K 4

Приказка - част 3

Лилит вървяла из една заснежена гора, а наоколо нямало никого, птичи гласове не се чували, а клоните на дърветата били голи, нямало нито едно листенце. Всичко в тази гора като че ли било мъртво, дори дърветата, като че ли спели дълбок, непробуден сън. Лилит ги докосвала нежно, говорила им, но те не ...

Amiliq999

Проза

2014-01-28T22:44:03+02:00 1.1K 3

Колеж за бардове (глава първа)

Всички сме чували песните на бардовете в претъпканите таверни. Грубите им пръсти, галещи струните, и гласовете им, извисяващи се над всичко и всички, карайки шумотевицата да спре. Когато песента започнеше, всички обръщаха глави, сякаш проклетият император изнасяше реч. Не, дори по време на речта щеш ...

regina95

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-01-28T22:42:12+02:00 1.1K 1