Best published on this day thru the years
1,034 results
***
В очите ти какво ли видях?
Какво ли накара ме в тях да се влюбя?
Та друга аз не можах
истински тъй да залюбя. ...
  507 
***
Внимателно и тихо отвори вратата на студената стая. Глух прах облъхна лицето му. Тихо изскърца вратата, а тъмнината стоеше все така непрогледна. От студ отиде в студ. Тръгна, а стъпките му бяха меки по наслоения прах. Стигна стола. Кожения стол. Пипна го, ръцете му се вледениха. Хвана го здраво и го ...
  516 
Всяка дума под строй не изправяй отпред,
не ми дишай във ризата, моля те.
Аз не чакам отплата, ти недей с пистолет
да примамваш във мене жената.
И не искам когато ме целуваш в нощта, ...
  722 
Ако някога внезапно усетиш
тъпа болка да те прободе отляво,
не се чуди изобщо откъде е -
знай... че там съм се спряла.
Ако някога чуеш позната песен, ...
  604 
Ако можех с докосване
да създавам светове,
щях да съм като Бог.
Щях да бъда единствена,
наричана още... Ех, любов! ...
  606 
Научих се да те разбирам
с поглед.
Защо ми е нужно
да говоря?
С теб спокойно мога ...
  543 
Боли ме, когато ти махам за чао,
всичко приключи със ново начало,
боли ме, когато те няма до мене,
а вярвахме, мислехме, че имаме време.
Боли ме, когато те гледам в очите, ...
  578 
Мразя факта, че всеки път неканена
идвам на гости в твоето сърце.
Мразя факта, че всеки път изгонена
тръгвам си от твоите ръце.
Колко силна да бъда... ...
  674 
седиш на стола свито
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш ...
  609 
Обръщам се и назаде вървя...
Мигове препускат в съзнанието ми...
Нощите и дните от мрак сковани,
губят се в сънища от светлина обляни...
Сърцето ми се свива... Боже, помогни ми... ...
  932 
Недей, не промълвяй и дума,
неизречени илюзиите стихват.
Утре болка и обещания няма
мечти и копнежи да сриват.
Ах, прости ми, така се обърках! ...
  425 
Тръгнах смисъла на живота да търся,
pешена да го намеря Земята ще претърся.
Знам, че той е някъде там
със всичките ми въпроси залян.
Отговорите явно скоро няма да получа ...
  371 
На твоя гроб с роза черна аз пристигам,
но все спомени теглят ме назад,
да галя пръст кална вместо с тебе да заспивам,
да бъда лебед самотен, с ледена душа.
Приседнала на ледения камък-очернена, ...
  676 
Обичам този свят.
Измислен... Създаден... Преживян...
В него има цял един живот.
И защо ли изведнъж остарях?
Забравих реалност, ...
  517 
Докоснах, после те отминах,
Блудница поспря при мен
И с нея всичко аз опитах,
Събудих се, а беше ден.
Огледах се, поспрях и зърнах ...
  436 
Безмълвно отлитат белите птици.
Не се задържаха по черните жици.
Една щом напусне си поста,
на нейно място
черен гарван каца. ...
  491 
Имам аз две деца
Те са най-прекрасни на света
Ива се нарича тя и батко си пердаши тя
ала Алекс не отстъпва и с пръчката настъпва.
Палави са те но това са моите деца ...
  471 
- Закъсня! – казах с досада, докато отварях вратата, но изведнъж дъхът ми спря и не можех да кажа и думичка повече. Пред мен стоеше перфектното момче. Няколко сантиметра по-висок от мен, светло кестенявата му коса беше разрошена. Очите му-големи, тъмни, невинни. Носеше тъмни дънки, бяла тениска и бе ...
  807 
“Мъжките Сълзи”
Когато той заплаче и сълза от очите му се отрони,
погледни го във очите там ще видиш себе си.
Когато сърцето тихо проговори му,
то трепти и пита “- Къде ли си?”. ...
  599 
За миг
Няколко свята изгубих
и гледам ненужно небе.
Не искам да зная за тебе,
за всичките твои неволи ...
  410 
И сам стоя във тъмнината,
и болка силна във душата
разкъсва ме отново.
Дори и да не струвам аз за тебе много,
очаквам повече сега... ...
  440 
Аз сам не знам какво е този стих:
дали е хумор или е трагедия,
дали е драма или е комедия -
във кой раздел да постна този стих?
Не е тъй важно де си се родил, ...
  545 
Чупи и разкъсвай
яремите стари.
Лъжите на пух
и на прах направи!
Ти имаш зад себе си ...
  407 
Зимна импресия
В стихналата зимна нощ
сънувам бели разсъмвания
и рисувам бели кокичета.
Сънувам огнище с палещи шепи обич ...
  582 
ХІІ
... - Мира... детето ми...
Елена извика. Някакво далечно усещане за опасност я сграбчи за сърцето.
Тя се обърна към мъжа си.
- Иване, нещо лошо се е случило с Мира... усещам го... ...
  614 
Обичал ли си?
Не знам дали е дар от Бога
или на съдбата някаква шега,
но любовта към теб става все по-силна
и все по-неудържима ме оставя тя. ...
  884 
Отново ме поглеждаш неприкрито
със онзи поглед топъл, дяволит.
Проникваш във душата ми и питаш:
"Ти помниш ли ме, мамо, всеки миг?
Усещаш ли, как нежно те прегръщам ...
  528  12 
Колко бурно бе в душата ми,
колко отдавна тя занемя,
колко копнежно плачеха сълзите ми,
колко бледа беше моята луна.
Отдавна сърцето ми вече не бие за теб, ...
  268 
Пожелах си теб и те получих
и в този миг душата ми узна,
че, може би, поне сега сполучих, аз,
в играта с любовта.
Беше страст, ...
  348 
Съдба
Ей, Съдба,остави ме да си живея.
Този, понякога толкова труден, Живот.
Който ми остана да си поживея.
А се боря наравно с обедняващия ми народ! ...
  336 
Понякога не ти ли се струва,
че си упоен?
Не си ли мислиш,
че си угоен?
Понякога си безсилен срещу ...
  606 
Когато съзнанието ми се проясни, пред очите ми изникна гледката на захабени бели плочки. Лежах по корем върху нещо твърдо и, незнайно защо, не можех да си мърдам главата. Погледът ми зашари настрани. Шкафове с документи, пластмасов стол, бюро. А отпред врата, затворена. Намирах се в някакъв кабинет, ...
  802 
сътворява се
сТИхотворение чрез
вдъхновение
  260 
Живеем, умираме.
Давим се във мрак,
обзети от болка и тъга,
с мъничко любов,
но не и към света. ...
  660 
Во овој паралелен свет
ти си на страната
на моите непријатели
а јас сум самовила
со седум копја во грбот ...
  220 
  1481 
РАЗСЕЯНА СЯНКА
(Превод от македонски)
И тази вечер стоиш, като разсеяна сянка
на прозореца, който гледа към гробището.
Под нашия прозорец минава времето, ...
  1067 
Петър седеше на фотьойла с пура в ръка. Мария седеше пред огледалото и си решеше косата. Тя се обърна, стана от стола и отиде до гардероба да си избере рокля за първата си среща. Отново седна огледа се хубаво в огледалото, но не откри нищо което да я притесни. Мария стана, отиде в банята, отвори шка ...
  1073 
Нов ден. Отварям очи и още е неясно как денят ще продължи. Тъкмо започва, а фибрите ми се надяват да приключи. Ще го преборя. Не е ясно гърла ли ще режа или ще подарявам искрено части от душата си. Не съм си избрала маска. Коя да бъда днес... Лудата, нормалната, властната, онази по-ниска от тревата, ...
  826 
Водата замръзва, а сърцето играе,
във мъжко хоро на Водици,
душата ти, българска, с гордост пробужда,
забравени чувства усмихнати.
И реката завира, ...
  555 
Random works
: ??:??