бармах (Леонид Стоянов) - Произведения

"Домът" на бездомника

На спирката под капещия покрив
стоят премръзнали нозе.
Безмълвни устни потреперват -
бездомник моли вятъра да спре.
Улицата срещу него - черна лента - ...

бармах

Поезия

2008-05-07T07:42:47+03:00 812 12

Посоки

Когато думите са много слаби
да пречупят твърдо убеждение,
та дори принцесите да се превърнат в жаби,
не ще събудят в тебе съжаление.
Когато устните са твърде плахи ...

бармах

Поезия

2008-04-29T23:17:01+03:00 935 14

Безразличие

Сега съм тук във празната ми стая.
Със свойте рими дълго бях зает.
Че нямаш нужда - каза най-накрая,
от стихове на самозван поет.
Залисан в сложни теореми. ...

бармах

Поезия » Любовна

2008-04-24T06:52:09+03:00 1.8K 13

Измамен кръговрат

На Земята бялото не е цветът на любовта,
а с него си прикриват Те следите,
които водят надълбоко в тъмните недра,
където Демони ни вадят със конец душите.
В умовете ни пришиват латексови крила ...

бармах

Поезия » Гражданска

2008-04-23T16:21:42+03:00 916 11

Старият кочияш

Бездомен скиташе, без роден кът.
Забравил своето начало.
Животът бе му черен път,
а тъгата топло наметало.
Затъвал беше често във калта ...

бармах

Поезия

2008-04-22T18:38:07+03:00 1.1K 9

Вулканично

Душата ми е силно овъглена.
Празен дом на изстинал вулкан.
От каменни отломки преградена,
погребана във собствения храм.
Любовта ми трудно се предава. ...

бармах

Поезия

2008-04-14T17:45:04+03:00 765 15

"Бели птици и куршуми..."

Да. Ти бе един от тях.
Тези същите, които те убиха.
Прочете имената им без страх.
Имената, зад които те се криха.
Пожела с достойнство да умреш. ...

бармах

Поезия

2008-04-13T00:54:37+03:00 898 11

Пътят на червея

Разбрах! Родил си се голям.
(Привилегия за гений).
А ний от малки да прохождаме,
нагоре пъплим като червеи.
А когато се покажем пред света, ...

бармах

Поезия

2008-04-12T09:17:55+03:00 749 8

Един акорд не прави песен

Един акорд. Случаен. Мимолетен.
Размъти замечтаното море.
Един акорд - след него есен,
отмива лятото със сълзи на дете.
Една любов. Измамна и първична. ...

бармах

Поезия

2008-04-05T12:53:47+03:00 844 18

Часовникът

Стрелките тичат и не им е лесно.
В числата търсят за себе си вест.
Часът приключва, когато са отвесно.
Едната на дванайсет, другата на шест.
Механизмът работи точно, безотказно ...

бармах

Поезия

2008-04-04T09:31:20+03:00 1.2K 11

Слуга на Дявола

Млад съм. А внезапно остарях.
Съсипан от "порока" - бях идеалист.
Дълго скитах, но едва сега разбрах -
от вярващ се превърнах в атеист.
Животът твърде рано ме ограби. ...

бармах

Поезия

2008-04-03T14:22:55+03:00 1.1K 11

Дилема

Прегръдката ни беше твърде дълга.
Не успях от теб да отклоня очи.
Казах ти "довиждане", но всъщност лъгах.
Не исках като "сбогом" да звучи.
Думите премерени покриха ...

бармах

Поезия » Любовна

2008-03-29T16:23:05+02:00 813 15

Мигове на чувства

Обичам да те гледам като спиш.
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна. ...

бармах

Поезия » Любовна

2008-03-27T11:35:33+02:00 853 1 19

Живот като на кино

От своята стилна панелена клетка,
като пиле, държано в кафез,
подлагам градът на вечерна проверка
или казано просто - правя му тест.
Среднощни "каубои" се бият пред бара ...

бармах

Поезия » Хумористична

2008-03-13T11:14:21+02:00 1.2K 1 24

Вещица с лице на самодива

Едно парче олово ме погълна,
забито с изстрел в голият ми гръб.
Една лъжа в душата ми покълна
и пусна корен в силната ми гръд.
За мен куршумът не е смъртоносен, ...

бармах

Поезия

2008-03-11T08:58:09+02:00 1.7K 1 23

Закрилница

За мен си майка. Не! Светица!
Отгледала ме от парче месо.
За други си свирепа птица,
криле разперила над своето гнездо.
Вървиш пред мен като лъвица, ...

бармах

Поезия

2008-03-07T18:34:11+02:00 708 10

Черни щъркели

Не искам бели цветове...
Разцъфнали дръвчета по градинки,
защото мартенските студове,
ще ги превърнат в падащи снежинки.
Не искам Слънце да гори... ...

бармах

Поезия » Гражданска

2008-03-05T17:57:35+02:00 1.8K 24

Споделени тайни...

Потапяш думите небрежно във мастилото.
Рушиш във себе си стените на амнезията.
Успял си да простиш и непростимото.
Под вещата диктовка на поезията.
С ореол от тайни, в мозъка ти впити, ...

бармах

Поезия

2008-02-28T18:11:51+02:00 751 10

След теб вечерят лешояди

Завладяваш. С чар и магнетизъм.
Като труп след себе си ме влачиш.
Забрави за малко своя егоизъм.
Погледни ме! Жив да ме оплачеш.
Разпъваш ме на кръст от думи. ...

бармах

Поезия

2008-02-27T12:22:35+02:00 750 1 21

Дъждовна вечер

Бавно се разстила тъмнината.
Нощта краде парчета светлина.
Дежурство Слънцето предава на Луната
и ляга в свойта синя пелена.
Въздишки тежки ронят тишината, ...

бармах

Поезия

2008-02-22T09:52:09+02:00 950 14

Лов на вещици

В преследване на свЕтия кивот,
вървим сами без знаци и семафори.
Пътят е наречен простичко - живот,
без силни и заучени метафори.
Сред целия товар от тленности ...

бармах

Поезия

2008-02-14T09:41:07+02:00 859 16

За едната чест...

Събирах думите във изречения,
а тях зазиждах във ума.
Отхвърлях разни чужди мнения,
бездумен исках да вървя.
Прогоних всичките си знания. ...

бармах

Поезия

2008-02-12T08:33:57+02:00 739 14

Понякога

Понякога е нужен само миг
човекът в сянка да превърне
и в шепот да потъне всеки вик,
дръзнал тишината да огъне.
Понякога е нужен само стих ...

бармах

Поезия » Друга

2008-02-11T09:58:29+02:00 924 20

Ти си моето спасение

Пристъпваш тихо нощем с вятъра.
Бездомна влизаш в моето сърце.
Затваряш с трясък в него клапата
и спомените ми разбъркваш със ръце.
В съня си те посрещам със усмивка. ...

бармах

Поезия » Любовна

2008-02-06T11:14:49+02:00 1.1K 10

Преврат

"Най-великата власт е да властваш над себе си."
Сенека Млади
Заключих чувствата прогнили,
в душевната килия най-отзад.
Не вярвах, че ще имам сили, ...

бармах

Поезия » Любовна

2008-02-04T17:46:40+02:00 702 9

По скАлата на времето

Бяхме млади, свободни,
а времето неумолимо бързаше.
Търсехме обич за обич,
но съдбата все ни лъжеше.
Подарявахме сърцата си, ...

бармах

Поезия

2008-01-28T09:55:45+02:00 776 12

Повелителят на светлината

Там, където свършва тишината и се чува детски смях.
Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.
Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.
Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.
Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас. ...

бармах

Поезия

2008-01-22T12:38:48+02:00 730 11

Сгоден

Аз плача безнадежден, оскърбен.
Дълбая си тунели от мълчание.
Върви! А колкото до мен,
ще бъде поредно изпитание.
Пречупен съм на две - сломен. ...

бармах

Поезия

2008-01-21T11:45:53+02:00 808 11

Красота

Цялата облечена във бяло
и гордо вдигната глава.
Църковен мир изпълва мойто тяло,
докоснато от женска красота.
Децата палави във парка, ...

бармах

Поезия

2008-01-17T12:06:04+02:00 852 14

Протоколно

Протоколно с теб се запознахме.
Не помнех даже твойто име.
По сценария съдбовен заиграхме,
той предвиждаше съвместно да вървиме.
А пътят беше дълъг, черен... ...

бармах

Поезия » Любовна

2008-01-16T09:20:22+02:00 832 11

Сам

Безкрайна вечер в очакване на Теб.
Свеща безсилна е под натиска на мрака.
Топят се няколкото бучки лед.
Уиски смазва механизма на душата.
По мен полази някаква тревога. ...

бармах

Поезия

2008-01-15T10:07:51+02:00 1.8K 18

На раздяла

Казваш, че не сме си повече нужни,
но дали това е само оправдание?
И искаш всички нощи теменужни
да заличим за назидание.
Нищо не е вече както преди. ...

бармах

Поезия » Любовна

2008-01-14T12:26:42+02:00 747 8

Една нощ с теб

Хотелска стая, приглушена светлина,
плачеща китара и среднощен блус.
Две притихнали в едно тела,
умиращи напук на бързащия пулс.
Догаряща цигара и измачкани чаршафи, ...

бармах

Поезия

2008-01-11T10:58:26+02:00 828 14

Върви

Върви!
Аз не мога да те спра.
Недостижима си за моята ръка.
Късмет единствено бих ти пожелал
и да го имаш, всичко от себе си съм дал. ...

бармах

Поезия

2008-01-10T11:13:47+02:00 694 12

Любов ли наричаш това?

Любов ли наричаш това?
Все нещо някъде не ни достига.
Търсехме се без да имаме следа
и раздялата логично ни настига.
Любов ли наричаш това? ...

бармах

Поезия » Любовна

2008-01-08T10:36:49+02:00 1K 22

Моят живот

Животът ми е цветно кино,
нискобюджетен, късометражен филм.
Съдържанието му изтекло като вино,
а смисълът едва ли някой доловил.
Животът ми е театрална постановка, ...

бармах

Поезия

2008-01-07T09:24:43+02:00 804 12

Убийство

Ето, изкопахме вече гроба.
Класиката може да живее!
Убито в майчината си утроба,
бъдещето нека занемее.
Мислите му са заключени в окови, ...

бармах

Поезия

2008-01-05T06:46:14+02:00 1.9K 25

Зимна картина

Навън излизам, вечер на паважа
работници се шляят във безсмислен труд
и някак си се сливат със пейзажа,
на художника със име "Студ".
А той рисува все така неуморимо, ...

бармах

Поезия

2008-01-04T09:54:13+02:00 707 11

Всеки път, когато се завръщаш

Здравей!
Сега се връщаш?
Заповядай. Влез.
Може да не ме прегръщаш.
Аз очаквах те. Всеки ден, включително и днес. ...

бармах

Поезия

2008-01-03T10:47:31+02:00 794 1 14

Тишина

Откривах я нейде сред думите,
в междустишията някъде там,
а след като нахвърлях римите,
си тръгвах мълчалив и сам.
Чувах я навред сред природата, ...

бармах

Поезия » Друга

2008-01-02T13:26:48+02:00 785 14