blackberry
61 резултата
Аз често се сещам за теб...
За живота, който имахме
и как ни принадлежеше
всяка една минута...
Често сънувам те ...
  1700 
Коя бе ти? Която се усмихваше.
Когато те болеше, ти прощаваше.
Която винаги разбираше
и винаги помагаше.
Коя бе ти? Невинна и безстрашна. ...
  1045 
Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам, ...
  874 
И ще се сбъднем
лятото
във пяната
на нашата единствена вълна,
събирана ...
  1043 
Не мога да се върна,
няма място,
където времето да спре за двама ни.
Животи други няма...
И няма да се имаме... ...
  1146 
Бях...
клонче от ванилия...
Със цвят
на слънце,
топъл аромат... ...
  1172  12 
Нощта е озлобена
и е болна.
Гризе луна
и пори улици,
убива сънища. ...
  984 
Денят ми става
като вечер тъжен
и хлипанията
полепват по завесите.
Защото ти ми липсваш... ...
  2065  15 
***
Пресилени, пътеките
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб ...
  1611  16 
Закъснях
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц ...
  998  10 
В тълпата
изгубваш се,
но още
обръщаш се,
за да се увериш, ...
  983 
Аз пия чай
със дъх на теб.
Едно пакетче
ли е разстоянието?
Шейсет стотинки ...
  1551  16 
Един-единствен
е споменът.
А той се откъсва
като натежала
от сок праскова - ...
  938 
Тежи светът.
Настръхнала тревата
трепти под пръстите
на първата слана.
Да може ...
  917 
Кристалните ми пантофки
ти даде на друга.
А може би аз
ги бях взела назаем.
А те май дори ...
  910 
Идва нощ
и очите ми парят,
а пръстите
спомени мили
прелистват. ...
  877 
Доземи огънато дърво
от вятъра не се прекършва,
но измъчва се
от писъка му...
Дори да спрат стихите ...
  1053 
Пътека. Тихо, неприсъщо.
Сняг, във длани навалял.
Истина, преливаща във мълния.
Полъх от желание отлетяло.
Светлина, угасваща във въздуха ...
  965 
  1440 
  3573  28 
Любопитно барчето отварям:
"Къде си скрила, бабо, лукчетата?"
Баба ми с усмивка отговаря
и лакомо започвам да ги смуча.
Обичам шкафчетата да разглеждам ...
  846 
Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам, ...
  870 
На прага стоиш,
по-различен от всичко,
което съм имала някога.
И искам те.
Със черните пръсти ...
  1001  11 
Дали сега
усещаш ударите?
Не, то спряло е
и угасени въглените
не прогарят листите ...
  966 
Аз не мразя теб,
мразя това,
че ти продължи
без мен.
Мразя дъжда, ...
  1054  12 
Върни се за последния ми танц,
когато стъпалата ще кървят
след толкова пътеки, изминати във търсене.
Върни се в есента,
сред стотици дъждове ...
  992  13 
Изживях те
под дървото с мъховете.
Изживях те
в погледа на малкото дете.
До колоната те изживях ...
  1252  17 
Безкрайно дълъг коловоз,
безкраен звук от тракащо желязо...
Равен...
и набиващ се във сънищата ми...
Безкрайно хладна гара... ...
  890 
Самотна вечер...
Ще я оцветя в зелено
със падаща пречистваща роса...
Ще бъдат капките
обнадеждаващи... ...
  1055  12 
Бюрото е посипано с прах,
прах от увяхнали, мъртви цветя...
От сълзите капките неизсъхнали
мокрят надраните от перото листа...
От догаряща свещ светлина... ...
  982 
Стаята е тъжна без прозорци...
А помниш ли тавана остъклен?
И как като валеше, капките се стичаха
и тракаха във ритъм с твоето сърце?
И можеше да си лежиш и гледаш слънцето, ...
  1061  11 
Животът ми е книга...
Ти четеш...
И ти си смисълът да продължа да пиша...
И ти си вдъхновението,
задвижващо ...
  964 
И ти дойде...
Напук на всичко ти дойде...
Напук на моето сърце дойде...
И аз в сърцето си те пуснах...
И ти си тук... ...
  1039 
Туптиш в последни конвулсии, сърце,
и пееш предсмъртната песен
за приятелство мъртво навеки,
за в душата настъпила есен...
Зарад спомени нежни кървиш, ...
  1077 
Там, където погледът не стига
и разпознава само черен цвят...
Там... талази тъмни се разстилат
и тъпанчетата от воя им кървят...
И там... в нощта, прерязана от писък, ...
  931 
Северно нощно небе
и звезди, угасващи бавно...
А някога грееше ти
и по пътя напреде ме водеше...
Уморена нощта ще заспи ...
  1312 
Танцуваща на вятъра
на нежните криле,
тя бялото небе напуснала.
Не спала нощи,
бързала към теб, ...
  1969  12 
Помниш ли нашто пътуване
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни, ...
  1016  11 
Плачат стените...
Прозорецът тъмен е...
Сълзите разплискват се в сивкава прах...
Горят очите...
Животът отминал е... ...
  1133  13 
На безнадеждна гара,
в безнадеждна повтаряемост,
животът отминава.
Минават влакове, след влакове,
изпуснати и недоизчакани. ...
  1013 
Предложения
: ??:??