Blagonrava (Евгения Илиева) - Произведения

Не се зарастват никога усмивките

Натиках си във устните усмивката
и стиснах зъби, докато зарасне.
Вратите все се удряха в мечтите ми
и празни стаи ми крещяха да порасна.
Зашлеви ме баща ми през усмивката, ...

Blagonrava

Поезия

2011-04-03T21:39:51+03:00 1K 1 6

Тоя труден рефрен означавал е болка...

Ако ти си със мен,
всяка трудност е детска игра!
Като есенен ден младостта,
младостта изваля,
Аз съм още момиче, ...

Blagonrava

Поезия

2011-03-17T12:02:34+02:00 973 5

Четен брой цветя

Още малко ще бъде студено, почакай,
старостта ще ни свие до кокал.
Отмалели врабчетата, от подмамено ято
ще пропуснем последния полет.
Като вчерашна грижа ще тежим на децата, ...

Blagonrava

Поезия

2011-03-11T20:18:13+02:00 995 5

Без ритъм и рима

Понакъдрена есен,
бяла, светла завеса,
на ревера ти свито -
малко сватбено цвете,
с наедрели бедра, ...

Blagonrava

Поезия

2011-03-09T22:18:55+02:00 940 4

В джоба ми единствено печал

По–лесно е да коленичиш, пред това
очи във взора утрешен да впериш...
Раздай любов, за гладния храна...
а ти скъперник - къташ и трепериш...
Широко отвори сърце, запей, ...

Blagonrava

Поезия

2011-03-03T14:52:50+02:00 995 1 4

От тук до Господа... е само самота...

Отсреща пак ме гледа телевизор.
Мъжът ми сутрин бръсне си усмивките.
Детето спи,
а аз - позорно талантлива...
Идилия в панелния затвор. ...

Blagonrava

Поезия

2011-02-22T19:54:37+02:00 1K 14

100% влажност

Понякога си тръгвам като облак,
запътен към поредното изплакване.
А шепата ми е полулуна,
полусъбрала звездопади.
Наличие, до кръвозагуба, ...

Blagonrava

Поезия

2011-02-17T11:29:10+02:00 928 10

Закопчани в едно уравнение

Закопчани в едно уравнение,
две закръглени стойности с равно.
Между тях със открито презрение
се наместваше минусът бавно.
Двете стойности дърпат чертичката ...

Blagonrava

Поезия

2011-02-16T21:13:30+02:00 790 7

Пиша

Пиша. Естествено,
както естествено дишам.
Без стих – астма.
Изречение. И ти във всяко.
От мен тече поезия ...

Blagonrava

Поезия

2011-02-15T20:02:50+02:00 677 3

Едно момиче

Когато ми е мъчно и настинало
под веждите, мъгливо и самотно,
когато посред лято идва зимата
и дъждовете влизат по врата ми косо…
Когато си далече, чак във банята, ...

Blagonrava

Поезия

2011-02-14T08:55:02+02:00 682 5

Добре дошъл у дома

Добре дошли у дома, малко е неподредено и прашно, ама то такова му е решението на това помещение. Стените са заоблени и таванът има малка цилиндрична дупчица, често от там вали или по-точно сипе се пясък. Ако ви се струва малко неуютно, ам… ще кажа в свое оправдание, че наемът е нисък и тоя град е ц ...

Blagonrava

Проза

2011-02-08T15:15:39+02:00 728

Мляко и канела

Видя ли, че хлапета са звездите,
затичани по пътищата млечни,
към нещо по-голямо от Вселена,
към нещо с размери на прегръдка,
към нещо, от което имаш нужда, ...

Blagonrava

Поезия

2011-01-28T22:34:24+02:00 812 4

Умея само тъга. Бъди ми къща...

Аз съм котка, нокти имам!
Животът ми е стопанин,
А ти си ми брат по съдба и по кожа,
все едно кълбо търкаляме
и до нас малките глас отварят. ...

Blagonrava

Поезия

2011-01-02T16:29:11+02:00 745 5

Напречен разрез на българския социален реализъм

- Като я гледам тая, кълве на мускули, а бате?!
- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.
- Па, да свирна, а?
- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.
Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали. ...

Blagonrava

Проза » Разкази

2010-08-05T16:36:48+03:00 1.5K 3

Живея в свят на приземени хвърчила

Живея в свят на приземени хвърчила
и птиците отдавана са влечуги...
Небетата престориха се на земя,
а в тях поникваха лилави теменуги...
И тоя свят, вродено изродлив, ...

Blagonrava

Поезия

2010-07-16T12:06:38+03:00 794 10

Покажи ми с пръстче "нататък"

Ти нали си небе, пò небе си от всички небета,
а пък аз съм луна и във теб тази нощ ще гнездя.
Ще ни пеят звезди, ще ни свири тревичка на вятър
и ще бъдем “Луна и Небе” и “Небе и Луна”...
Само двамата! Виж, сутринта е далечна... ...

Blagonrava

Поезия

2010-06-30T12:49:14+03:00 810 4

Когато те няма - яма е, вместо сърце горещо...

Когато те няма на повече от целувка
една птица някъде умира от жажда
и черно-бели заглъхват дъгите,
като райета на късана пижама.
Когато те няма на повече от усмивка, ...

Blagonrava

Поезия

2010-05-15T13:10:33+03:00 1K 4

Научени на вяра

Отрязаха езика на камбаната,
че свещите е лъжела със вяра.
И тя притихна, сви се горе в кулата,
и даже не поглеждаше клисаря.
Започна да се рони меден прах. ...

Blagonrava

Поезия

2010-05-11T14:00:06+03:00 752 9

Името ми значи Благонрава

Защото са ме кръстили по женски
с име, дето значи „благонрава",
повярвала в природата си нежна,
до вчера мислех си, че съм такава.
Защото ме каляваха по мъжки ...

Blagonrava

Поезия

2010-04-27T15:33:01+03:00 1K 16

Като цвят прецъфтяла циклама

Раждам се, раждам - на двайсет и пет.
Светът е голям и ме дебне почти незаконно.
Слушай ме, ако не можеш - почни да четеш
там, където изписвам се, тайно и скромно.
Раждам се днес - като пролет през май. ...

Blagonrava

Поезия

2010-04-23T11:10:56+03:00 981 11

Обичта на чучулигите

Със всеки влак по малко си отиваме,
единствено магнитените релси
отново ни сближават, до умиране,
и връщат ни към името човеци.
Със всеки миг по малко остаряваме ...

Blagonrava

Поезия

2010-04-13T10:42:41+03:00 823 24

Земята е кръгла, безпогрешно ни връща

Ето, аз те откривам в смеха на утихваща мълния
и те помня и пазя в шепите пролетен мрак.
Но от теб ще си тръгна, невъзможно, ужасно красива
и внезапно ще вляза в горещия дяволски град.
Запотени стъкла ще изгасват еднакво след филма. ...

Blagonrava

Поезия

2010-04-08T14:02:00+03:00 785 7

Пак във мен се пропи послетебна тъма

Твърде тихо ми стана, откакто замина.
Побелях, побеля и земята,
не защото сезонно беше станало зима,
а изобщо в реда на нещата...
Като стихнал порой ме прибра есента, ...

Blagonrava

Поезия

2010-03-30T10:01:32+03:00 780 1 15

Ще се омъжа в рокля от мъгла

Накъде, си повярвах, че тръгвам
с тази рокля от бяла мъгла?!
И пред множество гости на утрото
влача всичката болна тъга.
Как да вярвам в подпис и пръстени ...

Blagonrava

Поезия

2010-03-24T16:54:42+02:00 725 8

Посоката на многоточията. Пътят...

Чудовище... огромни очи, вперени в мен, пронизват цялото ми същество и от време на време затръшват гигантските си мазни клепачи, за да се навлажнят. Миризма на застояло и тиня гложди всяка от порите на лицето ми и ги пълни с лепкава слуз, прозрачна течност залива пръстите на краката ми и усещам непр ...

Blagonrava

Проза

2010-03-21T19:06:42+02:00 813 4

Умират слънчогледи, значи тъмно е

Кажи ми нещо?! Още съм си същата,
макар и побеляла като зимата.
Очите ми във лято те превръщат
и есен в гърдите си съм скрила.
Кажи ми, че съм хубава. Мечта на птица ...

Blagonrava

Поезия

2010-03-19T14:47:04+02:00 671 8

История за тъмносиния човек

Тъмносин като облак и понякога толкова тъжен,
аз се свъсих над черния вестник и спрях.
Де ще бъда от утре, когато животът ми свърши!?
А когато порасна, ще бъда ли още юнак!?
Ще се връщам по тъмно уморен от живот и от работа. ...

Blagonrava

Поезия

2010-03-09T12:19:20+02:00 773 9

Кратък списък на неща от първа необходимост

Искам ново перде.
Тапицер за диване
и ракия с мезе,
и да звънна на мама.
Да ми купиш сладкиш ...

Blagonrava

Поезия

2010-03-07T00:14:15+02:00 1.7K 13

Рисунки на криви дъги

И аз съм тук, държа да отбележиш в протокола.
Отлично ти отивам на чаршафите,
една такава рошава, безгримова и гола,
но без лице, без име и без начини…
И ти си тук, почти сме съвместими… ...

Blagonrava

Поезия

2010-03-04T11:28:14+02:00 668 4

Намерение за взимане

Харесах се ужасно тази сутрин,
дори за малко да помисля, че съм хубава.
Един безцветен замъглен прозорец
след мене се обърна и подсвирна.
А двойка гълъби, унесени във спорове, ...

Blagonrava

Поезия

2010-03-02T16:18:39+02:00 817 11

Поетите в прозата смирени

Внезапно
запревръщах се
във проза
и почна да боли
по редовете. ...

Blagonrava

Поезия

2010-02-25T13:27:29+02:00 719 8

Сън за продавача на ръкавици

Заспивам. Тъмно е и само досадното тиктакане на часовника още ме свързва с този свят. Тик – так, тик – так, гласът му ме дърпа назад и стяга глезена ми като каторжническа метална топка. Стига ми, Мечо, стига ми тоя свят, наситих му се и пренаситих, сега е време да откриваме, кротувай под мишницата м ...

Blagonrava

Проза

2010-02-24T11:35:47+02:00 816 2

Опако, на точки

Ще бъде тихо,
колкото зората,
червената зора на самолети.
Разглезен вятър
лиже от билата, ...

Blagonrava

Поезия

2010-02-23T09:57:49+02:00 697 7

Думите са като птиците

Кълваха гарвани сърцето ми. Катранени
разкъсваха плътта ми побеснели,
а то, сърцето, кърваво и алено,
пулсираше във празните ми вени.
Очите ми, притворени от ужаса, ...

Blagonrava

Поезия

2010-02-18T14:29:32+02:00 701 6

До скорошното аварийно кацане

Аз бях далеч. Клепачи мързеливи,
едва повдигнати на обед, в единайсет,
и мърлява разрошена походка
до чашата с кафе, едва довлечена,
след цяла нощ. От писане съм болна, ...

Blagonrava

Поезия

2010-02-10T13:31:35+02:00 616 7

Натежавам от обич. Натежавам до пръсване

Натежах напоследък. Вероятно от чакане
и така съм чаровна, как да кажа – “до пръсване”.
Имам истини. Истини даже в остатък
и една за из път от онези, по-трудните.
Имам няколко чакащи срещи за лятото, ...

Blagonrava

Поезия » Любовна

2010-02-09T13:17:01+02:00 721 14

С такава страст обичат боговете

Какво като не мога да танцувам,
без такт се свивам в топлите му длани.
И тръпно ми е, мило и уютно
във ореолите, обгърнали плътта ми.
Какво като не мога да запея?! ...

Blagonrava

Поезия

2010-02-05T11:58:34+02:00 743 10

Ще стигнем облаците! Не, Всевишния

В забързан темп, във опит за живот,
червило и чергило и оставащо,
за мен, за теб, за лудия ни светоглед
и онова отлитащото ставащо,
което някак твърде самовлюбени ...

Blagonrava

Поезия

2010-01-29T11:32:02+02:00 629 6

Аз съм само петаче в подплатата

Вероятно живея добре,
като малко петаче в подплатата
и сега ми е топло и тъмно,
не достига до мене заплахата,
че ще бъда похарчено някога ...

Blagonrava

Поезия

2010-01-28T09:33:36+02:00 1.6K 7

На лов за сънища... (Утре те огладнели ще гонят)

Сложих малки парчета от пита,
вчера месена, твърда и жилава.
Не опитвай! Кървят ми венците
и съм лоша дори и усмихната.
Сложих тръни на стола пред себе си ...

Blagonrava

Поезия

2010-01-26T12:13:51+02:00 830 6