exuded
643 резултата
Момиче, полуголо и красиво –
Съобщи по телевизията сутринта:
Синоптичната прогноза е досетлива –
Облечете си палта.
Обичах я естествено и нежно ...
  405 
Кофата за боклук беше червена, доста мръсна, с кафяви петна от съмнително естество, бе леко проядена тук-там, но се държеше като застаряваща хубавица, винаги бе готова да поеме необходимия ѝ боклук, за да се чувства нужна. Ивайлов я огледа, стори му се, че кофата е чудесна, експресионистична, дори в ...
  465 
Нямаше нищо против мушмулите. Някои твърдят, че били полезни. Вероятно това е лъжа, но звучи напълно добронамерено – като наказателния кодекс, който помпозно съобщава, че престъпленията се наказват. Хваща декиш, но само пред медиите и спрямо онези, които смятат, че престъпленията са за всеки, досущ ...
  717 
На тротоара пред родилния дом
Момиче продава гевреци.
Купих един, отхапах и щом
Поотминах, тя каза: „Няма човеци!“
Огледах се – да, няма човеци. ...
  352 
Колко е лесно да стовариш юмрук
Върху някой, изпаднал във нужда.
Да кажеш: Аман от несретници тук!
Всяка несгода е глупава, чужда.
Светът е пълен с несретници. ...
  410 
Уморено е слънцето от толкова изгреви.
Почива сега, завито със облаци.
Вместо лъчи, от небето на пухкави снопове
падат мъгли и е мрачно до втръсване.
В ден като този, когато е тъжно, ...
  485 
Все идваше в края на деня.
Оглеждаше се, никой да не види.
Носеше в лявата ръка
Диплома, молба и керемида.
Знаех, че е майстор, но сега ...
  380 
Защо, кому е нужно цялото богатство?
Сякаш с него ще се преродят –
Човекът в бог, любовта във светотатство.
Отесня съвсем на алчността светът.
В хранилката за птици в двора ...
  362 
Тази част от пътя е прекрасна.
Отляво – есен, багри, тишина.
Шофирам бавно – впечатлен, захласнат.
Не бързам. Не е път, а светлина.
Завивам рязко, тука пътят свършва. ...
  384 
Градчето се оживи след първата копка на големия завод в покрайнините му. Дойде един важен човек с черна кола, слезе, подадоха му нова и чиста лопата, той загреба малко от разораната пръст и я хвърли настрани. Всички присъстващи, а те не бяха малко, ръкопляскаха. Бяха усмихнати. Една сълза потече по ...
  935 
Експертът чоплеше семки и разсъждаваше:
„Ако оправя тази анархия в службата, дали тя ще заработи по-ефективно или хаосът ще вземе връх и забатачването ще се задълбочи?”, питаше се той и плюеше обелките върху мазния килим на пода.
Шефът на експерта пиеше уиски в съседната стая и умуваше:
„Как би могл ...
  664 
Работеше в офис на седми етаж. Току-що бяха пуснали парното, сградата отведнъж се стопли и дори стана задушно.
- Отвори прозореца, ще се издушим тука! – инструктира го с приповдигнат глас шефът. Той обичаше да дава инструкции, дори когато нямаше нужда или когато представляваха указания за изпълнение ...
  483 
Едно признание отсреща
се усмихва на небето.
Сигурно е лудо, казват вещо
ценителите на сърцето.
И никой не разбра, че то се моли. ...
  338 
Плисна изгревът като леген вода,
изпуснат от ръката на всемира.
Забърза слънцето по билото – жена,
която трябва да простира.
Колко ли любов и колко страсти ...
  346 
Появи се бавно и притихна.
Загасих фаровете. Слязох и изключих телефона.
Една вълна изскочи, примижа и кихна;
Надигна се и рухна връз брега, в заслона.
Късно беше, вечер. Връщах се от работа. ...
  368 
Червеният шлифер много ѝ отиваше. Тя го наричаше керамичен – това едва ли е цвят, но сигурно е бил такъв, когато го е купила. Беше доста поизбелял, обаче ѝ стоеше като на манекенка. Илиана не беше висока, но тази дреха я правеше стройна и някак гъвкава, подвижна и грациозна.
Видя, че разговаря с два ...
  475 
В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...
  682 
СРЕЩА В ХОЛА
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...
  488 
КОЙ
Неизвестността ни прави по-човечни. Страхуваме се от нея, защото може да е лоша, коварна, злокобна и отмъстителна тази неизвестност. А страхът ни прави добри, отзивчиви, тръпчиви, сговорчиви и незлобливи, сиреч повече човеци ни прави.
Не мислите ли?
Добре, не мислете.
Обаче ние от групата днес щ ...
  607 
СПОМЕН
Колко радост има в тази пейка!
Един дърва е сякъл, да я има.
Друг пирони е набивал, трети вейки.
Накрая майсторът е казал: Бива, стига! ...
  365 
ПРИЗНАНИЕ
Не беше за това, че те обичам.
Че знаех вече странностите на нощта.
Когато името ти, непознато, сричам.
И искам да си върна младостта. ...
  616 
ИЗБОР
Като слушам по необходимост, по-точно – поради неизбежност, тъпите реклами по телевизиите сутрин, установявам, че ако мислиш обратното на казаното, може и да се получи нещо като здрав разум. Вземете например тъпнята с раменете на вратаря. Те на пърхот не носят, обаче над раменете се издига шия ...
  741 
:
Мълчи. Когато плачеш.
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.
Мълчи, когато страдаш. ...
  288 
СТРАННО
Имам нужда от въздух. В офиса не се пуши, но е задимено. Прозорецът не се отваря, защото климатикът работи.
Казах, че не се пуши ли? Излъгах. Всички сме изпушили. Дори жените миришат. Излизам, това не се търпи.
Навън е свежо. До мен колите стоят една след друга и чакат в задръстването. Едва ...
  753 
ЖАБКА И ШАПКА
Ще пристигнем след час и нещо, ако пътуваме така – каза си. Голяма работа. Без друго това е отвратително сборище. Коктейл. И защо? Защото организаторът на коктейла има повод да почерпи. И какъв е поводът? Повод е самият организатор. Той черпи за съществуването си.
- Такива хора винаги ...
  572 
ХАРТИЕН НОСИТЕЛ
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът сле ...
  593 
МЪЖЪТ ОТСРЕЩА
Този мъж отсреща е ужасен.
Дрипав, смъкнат и мълчи.
Уж няма сили, някак гасне,
Брадат, с бастун и без очи. ...
  348 
Отвъд планината.
Не виждам.
Отвъд думите.
Не разбирам.
Планината е сблъсък. ...
  581 
Намирам, всеки ден намирам.
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там. ...
  632 
ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...
  971 
НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...
  599 
ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...
  510 
ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
  581 
ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...
  894 
МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...
  886 
НЕГОДЕН НЕЩАСТНИК
Подраних днеска. Не мога винаги да зная кога ще дойде влакът на метрото. Имам цели петнайсет минути до началото на работния ден. Какво да правя в офиса? Там всички са доволни. Само аз не съм. Нормално, имам най-много стаж, най-стар съм и затова е естествено да бъда най-накрая в таб ...
  416 
ЕКРАНИ
Гледам екрани.
Екранът на телевизора е правоъгълен. Различни светлинки показват различни неща. Появават се хора, някои са тъжни, други – красиви, трети не приличат на хора. Има и животни, те са по-щастливи, но са доста грозни. Понякога, особено през нощта, на екрана се появяват голи тела, рад ...
  941 
ПРОЗРЕНИЕ
Любовта ми действа обезсърчително.
Преди време, бях още ученик тогава, тъкмо да се влюбя - и тя се премести в друго училище. Много време страдах. Така и не разбрах къде точно се премести девойката, но аз дълго не премествах поглед към празния чин, който остави на втория ред в класната стая ...
  712 
ЛИПА ЗА ЗИМАТА
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам. Гонят се птичките. Излизам на балкона. Децата спят, жена ми е в банята. Колко е хубаво!
Днес ще направя нещо добро. Задължен се чувствам. Времето ...
  625 
ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
  613 
Предложения
: ??:??