exuded (Владимир Георгиев) - Произведения

Еврострахове

– Знаеш ли какво ще стане, ако Европа ни напусне? – питам разтревожен Подутия. – Знаеш ли?
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2017-03-11T19:40:37+02:00 910 3

Сламен пират

Ресторантчето беше скътано в края на една тясна уличка. Над входа имаше знаме, от ония, шарените, които са ползвали рицарите. То самото приличаше на копие и някакъв герб беше изографисан върху дървено разширение преди острието – за авторитет.
Слязох по стълбите. Беше като зимник. По-добре, защото на ...

exuded

Проза » Разкази

2017-03-10T22:14:10+02:00 792 1 3

Един Пор говори

И понеже стана дума за любов, където съм експерт, позволих си да замълча. По мълчанието ще познаят, че ако искат да научат нещо повече по темата, ще трябва да се обърнат към мен.
– Поре – рече аверът от съседния вход. В лицето приличаше на шлайфмашина, но вече силно повредена. Викахме му Шлайфа още ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-03-07T19:32:27+02:00 980 1 3

Случаят с мнимата проститутка

Най-опитният детектив в околността събра веждите си и се усмихна зверски. Видът му наподобяваше мечка, която се възмущава, че я будят. Той беше много дебел човек, разсеян, груб и самодоволен; умът му сечеше като изгладен панталон на млад чиновник от предградията.
– Ще реша проблема! – отсече детекти ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-03-03T19:03:51+02:00 703 1 5

Там, под покрива

Под покрива имаше една ниска и тясна ниша – винаги тъмна, влажна и задушна, дори през зимата. Там живееше, ако може да се каже така. Не му трябваше светлина, а помещението се проветряваше самò: през малките цепнатини на гредите влизаха и снопове задимена виделина, и кислород. Имаше нужда от много ки ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-25T21:50:41+02:00 576 1 3

Телесната повреда

Не е хубаво хората да си причиняват телесни повреди. Нетелесни може, за тях трудно осъждат, пък и всеки у нас си е малко смахнат, така че нетелесно всички сме добре само условно.
Телесната повреда е лошо нещо. С телесна повреда може да станеш инвалид. У нас инвалидите са много, твърде много за броя ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-02-22T12:13:46+02:00 786 1 2

Апатия

Отивай си. По-бързо, моля.
Вече няма време за часовници.
Свободна съм – по твоя воля,
целувка да разделим като виновници.
Тя, любовта, отдавна вече не е наша. ...

exuded

Поезия » Друга

2017-02-21T22:58:01+02:00 529 1

Оризова хартия

Стоеше права до прозореца. Имаше красива кремава рокля, в есенната светлина приличаше на бреза – бяла, нежна и тъжна, леко пожълтяла от отражението си.
– Какво искаш да кажеш? – Дръпна пердето и в стаята стана съвсем приглушено, почти тъмно. – Това ли е всичко?
Разбира се, че това беше всичко.
– Раз ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-18T22:00:40+02:00 583 4

Екранен образ

Скоро ще ме екранизират.
Вижте, това изобщо не ме фука. И не ме страхува. И не ме... Да не казвам. Голяма работа! Един екран, дори да е стадионен, голям екран, дето му викат, нищо не е за мен. Образът ми е по-обемен, по-многолик и значим; как изобщо може да се побере в един екран, не зная. Пък и не ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-17T12:42:39+02:00 515 3

Четиринадесети февруари

Едно гордо момиче върви по тротоара. Облечена е с бледо кафяви дрехи, ако това са дрехи. Средата на февруари е, още е зима, но снегът е вече мръсен, а въздухът – чист. Има нещо във въздуха през февруари, нещо тръпне в него, а дърветата от черни стават кафяви. Като облеклото на младата жена. Не е обл ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-14T21:40:22+02:00 515

За началото в края

И така, откъде да започна?
Може би от несъгласието? Да, имаше някаква вътрешна съпротива у него, с която не можеше да се пребори. Или не искаше. Не беше съгласен с начина, по който се управляваше фирмата. Беше директор, имаше формална власт, хубава кола, секретарка и служебен телефон. И толкова: нищ ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-11T17:52:50+02:00 561 2

Ехо

Странно е, като се замислиш: искат всичко да припишат на себе си, най-вече заслугите, успехите и благодетелта, а в същото време не искат да си присвоят невежеството, бедността и престъпността? Прилича на наследство под опис: приемаш само толкова, колкото можеш (или желаеш) да понесеш като отговорнос ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-07T19:52:54+02:00 574 1 2

Край огнището

Стояха край огнището банкер, производител на цветя и чистач. Нищо не ги свързваше. Може би само огнището. Голям студ се беше извил навън, зимата свистеше по целия хълм, че и нагоре – из планината, над града под нея и върху пустошта наоколо. Искаше да отнеме топлотата между хората този студ. При това ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-02-04T20:57:39+02:00 879

Бензинджия

Бензинджията наля горивото до стотинка, броячът се закова на точното място. Имаше опитна ръка, въпреки че изглеждаше пиян с тези кръвясали очи. Гледаше колонката разсеяно, премляскваше и със свободната ръка чешеше брадата си. Не беше се бръснал поне седмица. Доченият му комбинезон – провиснал и оръф ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-03T22:44:35+02:00 801 1 1

Тема

Стига толкова по този въпрос. Не искам да отклоняваме темата. Веднъж отклонена, темата понякога изобщо не намира зародиша си. Чувала съм за хора, които, веднъж кривнали от правия път, никога не се връщат обратно. Сиреч, не намират пътя да се върнат към себе си. Какво? Моля ви се, какво означава това ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-31T18:49:28+02:00 1K 2

Божествено

Хубаво е това бяло. Снежно. Сигурно защото създава представи. Или защото губи представите – като в реанимация. Дърветата са черни, небето – сиво, всичко е достатъчно мистично, за да мислиш за себе си като за бог.
Богът излезе, за да изхвърли кофата с отпадъците от камината. Студът е приятен, когато ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-28T17:04:01+02:00 1.4K 1 6

Срещи

Срещнах един добър познат – добър познат казвам, не приятел или приятен човек, и го поздравявам:
– Как си, бе друже?
Оня като заблея:
– Айде беее, какво беее, защо беее...
Не можах да разбера защо блее. Той беше станал доста заможен, почти богат в моите представи човек. Беше зле образован висшист, п ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-27T12:30:44+02:00 565 5

На път

И пак тръгва на работа.
Никога не би отишъл там, ако не тръгваше. А тръгваше заради навика – атавистичният повик на движението, споменът на мускулите, потребността от превъзмогване или надеждата този път да е различно.
Обувките са с напукана кожа. Снегът ги прави по-грозни, отколкото са. И по-стари. ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-24T14:58:25+02:00 599 3

Лайкоберачка

Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-20T20:41:13+02:00 992 4

Гледна точка

„Всеки човек има определен хоризонт. Когато хоризонтът му започне да се свива и стане съвсем малък, той заприличва на точка. Тогава човекът казва: това е моята гледна точка.”
Мисъл, приписвана на германския математик Давид Хилберт
Всичко зависи от гледната точка.
Ето това е най-важното: да имаш точк ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-01-19T15:31:04+02:00 1.6K 1 4

Врата

Това го беше сънувал. Или по-точно – беше го преживял. Обаче преживяното винаги е по-различно. Тогава всичко беше хем мрачно, хем сияйно. Случваше се край морето, чуваше шума на вълните. Имаше павилиони, балони, продавачи и тук-там курортисти. Обаче хората не бяха много, защото сезонът бе странен. Н ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-14T20:17:24+02:00 668 3

Сточна гара

В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шестдесет.
Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.
– Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-13T20:35:44+02:00 681 3

Зад решетките

Враждебен ни изглеждаше новият ни дом. Направихме му пълен ремонт, дори подменихме инсталациите. Единият балкон остъклихме и по български тертип го направихме на стая, а другият балкон...
Да, този балкон трябваше да остане. Така реши семейният съвет. Обаче жена ми, нали е страхлива и подозрителна ка ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-10T15:56:45+02:00 576 4

Нищо не е вечно

По този повод отивах да разговарям с него. Това не може да продължава вечно. Кое всъщност е вечно? Никое. И никой също.
Когато знаеш това, ти е по-леко. Нищо не е вечно, грешките също, подозренията, мъката, измамата, вярата, любовта – нищо не е вечно. Затова човек има право да мрази, да обича, да гр ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-03T17:43:18+02:00 624 3

По съседски

Странна беше тази птица. Кацна на клона на дървото зад тарабите и се сгуши. Не беше много студено, снегът беше накъсан по тревата, тук-там се подаваше изсъхнала трева, а измръзналата земя се кокореше в очакване на пролетта.
Несвоевременно бе това очакване, защото месецът беше януари, птицата – съвсе ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-01T16:39:56+02:00 633 1 3

Скакалци

Скакалецът беше досаден, гъделичкаше краката им и дори веднъж подскочи върху плоското ѝ коремче. Двамата лежаха върху тревата и мислеха за секс.
– Искаш ли да отидем в къщата? – попита тя.
– Разбира се! – Той винаги се съгласяваше, когато бе готов. – В къщата ще е най-добре.
Скакалецът беше на същот ...

exuded

Проза » Разкази

2016-12-31T13:29:01+02:00 597 1 1

В кафенето

В кафенето влезе слаб и омърлушен мъж. Огледа злобно всички и седна на ъгловата маса. Помести пепелника, извит набързо от стара и нащърбена алпака, и вдигна към бармана показалеца си.
След малко той му донесе коняк.
– Не бързай да тръгваш! – каза кльощавият, изпи чашата и му я върна. – Донеси още дв ...

exuded

Проза » Разкази

2016-12-28T17:04:46+02:00 680 7

Галушка

Светът отдавна е осведомен, че мразя да ходя на риба.
Затова отидох. Човек трябва да върши нещата, които ненавижда, за да опознае себе си. Това е предизвикателство. Трябва да въстанеш срещу себе си, та да се примириш със своето несъвършенство.
– Ще видиш колко е хубаво! – възкликна приятелят ми, док ...

exuded

Проза » Разкази

2016-12-27T12:57:51+02:00 687 4

Мисъл

Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...

exuded

Проза » Други

2016-12-17T16:43:34+02:00 758

Сега е празник

Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...

exuded

Проза » Други

2016-12-16T22:47:16+02:00 696

Есемес

В началото на януари получих есемес. Бях в трапезарията, когато чух прозвъняването на телефона и сигнала, че е пристигнала поща.
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...

exuded

Проза » Разкази

2016-12-15T19:52:05+02:00 706 4

Потребност

Хубав снят падна преди Коледа – отначало пухкав и лек, вятърът си играеше с него и със снежинките, образуваше вихри и рисуваше бели подвижни картини във въздуха. После времето поомекна, но продължи да вали – този път по-тежък, по-мокър сняг.
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...

exuded

Проза » Разкази

2016-12-15T10:34:57+02:00 646 1

На зъболекар-2

Октомври е особен месец. Понякога студен, друг път – топъл като циганско лято. Когато се роди малкият ми син, на двайсет и осми октомври, заваля сняг, та чак до колене. Вървях пеша от щастие от Окръжна болница до Шейново, макар да знаех, че няма да ме пуснат в родилното. Щастието беше в ходенето, пр ...

exuded

Проза » Разкази

2016-12-11T11:40:00+02:00 848 3

Изгубеното самочувствие

Някъде тук трябваше да е. Снощи го видя, но когато си легнаха с жена му, забрави точно къде го беше сложил.
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...

exuded

Проза » Хумористична

2016-12-10T23:54:19+02:00 866 2 4

На зъболекар

Реших да отида на зъболекар при един мой съученик. Той остана да си живее в хубавия ни роден град, а аз, понеже бях амбициозен и самомнителен, се преместих в столицата. В столицата има много талантливи и умни хора със способности, от които може да се учиш. Тогава не знаех, че в столицата има също то ...

exuded

Проза » Разкази

2016-12-09T18:04:00+02:00 721 2

Разпит

На входа му взеха джиесема и личната карта.
– Защо и личната карта? – попита.
– Така трябва – отговори старшината и вдигна вежди. – Не знаете ли правилата?
Не ги знаеше. Но всеки път питаше това, защото допускаше, че не е редно. Викаха го вече трети път.
– Ще ви ги върнем, когато и ако се върнете, н ...

exuded

Проза » Разкази

2016-12-07T07:59:01+02:00 690 2 2

Монахът

Когато усети, че това не е неговият живот, се почувства странно.
Обу си кафявите спортни обувки с красиви кантове отстрани, навлече блузата, наметна якето и тръгна пеш към гората. Сиво беше времето, мислите му – също. И тихо, нямаше жива душа във вилите по пътя, даже птиците се спотайваха. Тук-там п ...

exuded

Проза » Разкази

2016-12-03T18:33:41+02:00 623 1 2

Среща без време

Съжаляваше, че не описа всичко в дневник. Времето течеше прекалено бързо, все отлагаше започването на дневника, а когато нещо не започне навреме, то никога не свършва: незапочнатото не свършва.
Сега премяташе в просъница всичко, което щеше да напише. Не искаше да става от леглото. Първият сняг току- ...

exuded

Проза » Разкази

2016-11-30T14:39:41+02:00 735 1 4

Вятър

Я виж как изчистих от себе си
толкова много лица!
Не е трябвало време.
Само сърце.
Подухва навън някакъв спомен. ...

exuded

Поезия » Друга

2016-11-27T11:22:18+02:00 448

Болка

Реши да се обади на брат си. Тази болка не минаваше вече трети ден.
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...

exuded

Проза » Разкази

2016-11-24T13:12:23+02:00 774 7