exuded
657 резултата
МЪЖЪТ ОТСРЕЩА
Този мъж отсреща е ужасен.
Дрипав, смъкнат и мълчи.
Уж няма сили, някак гасне,
Брадат, с бастун и без очи. ...
Този мъж отсреща е ужасен.
Дрипав, смъкнат и мълчи.
Уж няма сили, някак гасне,
Брадат, с бастун и без очи. ...
435
Отвъд планината.
Не виждам.
Отвъд думите.
Не разбирам.
Планината е сблъсък. ...
Не виждам.
Отвъд думите.
Не разбирам.
Планината е сблъсък. ...
700
Намирам, всеки ден намирам.
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там. ...
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там. ...
751
1
1
ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...
1160
9
НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...
697
2
ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...
616
1
ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
673
1
2
ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...
996
2
МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...
1069
1
НЕГОДЕН НЕЩАСТНИК
Подраних днеска. Не мога винаги да зная кога ще дойде влакът на метрото. Имам цели петнайсет минути до началото на работния ден. Какво да правя в офиса? Там всички са доволни. Само аз не съм. Нормално, имам най-много стаж, най-стар съм и затова е естествено да бъда най-накрая в таб ...
Подраних днеска. Не мога винаги да зная кога ще дойде влакът на метрото. Имам цели петнайсет минути до началото на работния ден. Какво да правя в офиса? Там всички са доволни. Само аз не съм. Нормално, имам най-много стаж, най-стар съм и затова е естествено да бъда най-накрая в таб ...
513
ЕКРАНИ
Гледам екрани.
Екранът на телевизора е правоъгълен. Различни светлинки показват различни неща. Появават се хора, някои са тъжни, други – красиви, трети не приличат на хора. Има и животни, те са по-щастливи, но са доста грозни. Понякога, особено през нощта, на екрана се появяват голи тела, рад ...
Гледам екрани.
Екранът на телевизора е правоъгълен. Различни светлинки показват различни неща. Появават се хора, някои са тъжни, други – красиви, трети не приличат на хора. Има и животни, те са по-щастливи, но са доста грозни. Понякога, особено през нощта, на екрана се появяват голи тела, рад ...
1156
1
ПРОЗРЕНИЕ
Любовта ми действа обезсърчително.
Преди време, бях още ученик тогава, тъкмо да се влюбя - и тя се премести в друго училище. Много време страдах. Така и не разбрах къде точно се премести девойката, но аз дълго не премествах поглед към празния чин, който остави на втория ред в класната стая ...
Любовта ми действа обезсърчително.
Преди време, бях още ученик тогава, тъкмо да се влюбя - и тя се премести в друго училище. Много време страдах. Така и не разбрах къде точно се премести девойката, но аз дълго не премествах поглед към празния чин, който остави на втория ред в класната стая ...
807
ЛИПА ЗА ЗИМАТА
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам. Гонят се птичките. Излизам на балкона. Децата спят, жена ми е в банята. Колко е хубаво!
Днес ще направя нещо добро. Задължен се чувствам. Времето ...
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам. Гонят се птичките. Излизам на балкона. Децата спят, жена ми е в банята. Колко е хубаво!
Днес ще направя нещо добро. Задължен се чувствам. Времето ...
732
2
ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
739
5
ВРАБЧЕ
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...
683
1
Имам банкнота от сто долара. Върху нея има рисунка, май има нещо специално, която я прави познаваема. Най-вероятно не е фалшива. Зелена е. Не знам защо. Гущери им викат. Няма значение. Не е това сега думата.
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...
636
ГЪБАТА ТРИЕШЕ ПЛОТА
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
658
1
Издига се, мръсникът. Харесват го. Как няма да го харесаш: добре сложен, дори леко слаб, винаги вчесан, с костюм, който му приляга на мисълта, на обноските и на отличното излъчване. Бше просто перфектен на външен вид, той друг вид нямаше. Хващаше окото, но мен ме хващат лудите, когато го виждам. Вла ...
859
3
КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
649
2
КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...
720
1
3
РОЖДЕН ДЕН
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна ...
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна ...
718
1
ВИНА
Срещнах я някъде през късната пролет или в началото на лятото. Беше облечена в хубава, проста, стегната бяла рокля с червено коланче на кръста. Нямаше ръкави, нежен загар превръщаше в карамелен сладкиш голите й рамене. Красива беше, стройна. Носеше сандали, а ноктите на краката й бяха като бисе ...
Срещнах я някъде през късната пролет или в началото на лятото. Беше облечена в хубава, проста, стегната бяла рокля с червено коланче на кръста. Нямаше ръкави, нежен загар превръщаше в карамелен сладкиш голите й рамене. Красива беше, стройна. Носеше сандали, а ноктите на краката й бяха като бисе ...
667
2
ТРИ БИДОНА
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...
640
1
СВАТБА
Хубава сватба. Имаше хора дори. В края на всяка маса едно светило блещукаше и правеше пламък, май беше горелка. Мирише на газ, но това е от парфюмите. А времето хубаво, хладно, задуха, още малко - ще ревне. Огромни чаршафи се вееха, сякаш бяха небе. Звездите още не бяха разкъсали нищо. Беше г ...
Хубава сватба. Имаше хора дори. В края на всяка маса едно светило блещукаше и правеше пламък, май беше горелка. Мирише на газ, но това е от парфюмите. А времето хубаво, хладно, задуха, още малко - ще ревне. Огромни чаршафи се вееха, сякаш бяха небе. Звездите още не бяха разкъсали нищо. Беше г ...
617
2
КРАДЕЦ НА ЛИСТА
Откъсна листенце. А то прокървя. Кръвта му е прозрачна, тихо се спуска по грубата шаячна дреха на клона.
- Само един лист – каза. – Това ще си взема за спомен.
Дърветата не обичат да говорят с непознати.
- Защо му беше да го прави? – попита брястът, от него бе откъснал лист. – Какво ...
Откъсна листенце. А то прокървя. Кръвта му е прозрачна, тихо се спуска по грубата шаячна дреха на клона.
- Само един лист – каза. – Това ще си взема за спомен.
Дърветата не обичат да говорят с непознати.
- Защо му беше да го прави? – попита брястът, от него бе откъснал лист. – Какво ...
634
1
ДА ПРАСНЕШ ГУГУТКА
Вървим нагоре. Стръмнината не е голяма, а билото изглеждаше ниско отдолу. Обаче по пътеката нещата се оказаха по-сложни. Не бързаме, няма закъде. Тревата е мокра, пътечката – също. Малко улейче прясна вода се стича покрай стърнището. Цигани чистят спаружените листа от дърветата, с ...
Вървим нагоре. Стръмнината не е голяма, а билото изглеждаше ниско отдолу. Обаче по пътеката нещата се оказаха по-сложни. Не бързаме, няма закъде. Тревата е мокра, пътечката – също. Малко улейче прясна вода се стича покрай стърнището. Цигани чистят спаружените листа от дърветата, с ...
735
НИКОДИМ
В този ресторант никой не влизаше. На вратата нямаше надпис, висеше само остаряла табела с работното време. От единайсет до двайсет и четири часа. Доста са работели хората.
Заведението беше доста голямо. Имаше много маси под обширен дървен навес. Изобщо дървото беше на почит – дограмата, сач ...
В този ресторант никой не влизаше. На вратата нямаше надпис, висеше само остаряла табела с работното време. От единайсет до двайсет и четири часа. Доста са работели хората.
Заведението беше доста голямо. Имаше много маси под обширен дървен навес. Изобщо дървото беше на почит – дограмата, сач ...
1009
ЧУЖДО ВЛИЯНИЕ
Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.
- Освободи ме от себе си! – рекох му ...
Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.
- Освободи ме от себе си! – рекох му ...
517
2
НА ПЪТ
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...
540
В СУПЕРА
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
У ...
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
У ...
826
ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...
667
1
ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...
754
4
ТРАПЧИНКИ
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...
796
5
Отключва се и някой влиза в нея. Тършува, обръща я, ровичка. Ядосано, тревожно, нещо му убягва, май не търси там, където трябва. Но продължава да разхвърля – спомените наляво запраща, любовите – надясно, всички чувства гневно ги прави на куп, като футболна топка с изкуствена кожа, разпокъсана от рит ...
485
1
КРАЙ НА РАБОТНАТА СЕДМИЦА
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...
572
1
СКРИТА ТОПКА Банкерът бе финансирал толкова много неща, че вече нито им помнеше имената, нито свойствата. В редките случаи, когато умът му проблесваше иззад стъклото на вечно мазната кристална чаша, пълна догоре с уиски или нещо подобно, в тези внезапни случаи, когато той леко изтрезняваше, за да от ...
964
1
ВРЕМЕ ЗА ДВАМА
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...
1211
3
АБОРШЪН Не знам дали ще дочакам електронно правителство, то всъщност и сега си е такова – виртуално, като свободен електрон, хич го няма, появява се да събере данъците и после иди го гони из магистралите... Дочаках обаче електронен рекет. Влизам възпитано в банков салон, там е по-сигурно, камери наб ...
796
2
УЧИ МАТА
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...
1416
4
КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...
574
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
