exuded
628 резултата
В СУПЕРА
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
У ...
  616 
ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...
  469 
ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...
  582 
ТРАПЧИНКИ
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...
  593 
Отключва се и някой влиза в нея. Тършува, обръща я, ровичка. Ядосано, тревожно, нещо му убягва, май не търси там, където трябва. Но продължава да разхвърля – спомените наляво запраща, любовите – надясно, всички чувства гневно ги прави на куп, като футболна топка с изкуствена кожа, разпокъсана от рит ...
  342 
КРАЙ НА РАБОТНАТА СЕДМИЦА
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...
  437 
СКРИТА ТОПКА Банкерът бе финансирал толкова много неща, че вече нито им помнеше имената, нито свойствата. В редките случаи, когато умът му проблесваше иззад стъклото на вечно мазната кристална чаша, пълна догоре с уиски или нещо подобно, в тези внезапни случаи, когато той леко изтрезняваше, за да от ...
  775 
ВРЕМЕ ЗА ДВАМА
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...
  764 
АБОРШЪН Не знам дали ще дочакам електронно правителство, то всъщност и сега си е такова – виртуално, като свободен електрон, хич го няма, появява се да събере данъците и после иди го гони из магистралите... Дочаках обаче електронен рекет. Влизам възпитано в банков салон, там е по-сигурно, камери наб ...
  630 
УЧИ МАТА
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...
  1007 
КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...
  433 
ВЕЩЕРИЦА
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...
  500 
ТЯ
Тя беше най-красива. Очите й приличаха на сини сливи, малко надути и присвити, но за сметка на това винаги категорични, кисели и безвкусни. Нейният поглед се отваряше винаги, когато поглъщаше нещо или някого: тогава ставаше ясно, че отвътре очите са жълти, отровни, гранясали, зли. Бяха сини очи. ...
  469 
ЧАКАЛНЯ
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...
  438 
ДВАМА
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...
  1085 
СЛЕД МНОГО ГОДИНИ
Седели близо един до друг, слънцето залязвало и тъмнорозовите му отблясъци очертавали ясно профилите им върху пожълтялата трева, правели я още по-мрачна и тъжна. Била корава и остра трева като брадата на възрастен мъж. Наблизо било морето, синьо и бяло, вълните се разбивали в кея и ...
  742 
СТРАННИК
Вървеше по пясъка, близо до вълните. Беше буря, студено, мъгливо, ветровито. Морският бряг бе пуст, отдавна вече нямаше и помен от летовниците. Тук-там летяха птици, зловещо крякаха, черни или бели, не се различаваха в сумрака - беше ден, а мъглите, едри, намръщени, го правеха на вечер. Ням ...
  373 
Едно дете играе дама
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби дуела. Ще е лошо. Ще заплаче. Затова внимава. Спретната е, с рокличка, червена, цялата е като цвете, радва се, внимателна е.
Баща й пие отсреща, мъдър е, но слож ...
  462 
Когато си сам, всички те обичат.
Мразят те, аналогично. Но само да си сам.
Сам ли си, тогава те разбират.
Не че нещо ще разберат за теб.
Хората обичат самотата. ...
  989 
ПОРТМОНЕ В КАЛТА
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...
  462 
ЩАСТЛИВЕЦ
Седим, ще се сраснем със столовете. Те са твърди, кафяви, като нарове, като съдебни скамейки, подсъдими сме, а съдът го няма още.
Небето изпраща въздушни целувки на кестена до нас – пожълтял, и той кафяв, на петна, ококорените му очи са ненужен плод, удрял и прогледнал преди да умре. Това ...
  414 
НАРУШИТЕЛИ
Детето слушаше, забило нос в пода на автобуса.
- Не е хубаво да пречиш на хората! – говореше му възрастният. – Никога недей да стоиш на входа на автобуса, така пречиш и на тези, които влизат, и не излизащите. Разбираш ли?
Момчето мълчеше.
- Един ден ще разбереш, че трябва да уважаваш хора ...
  635 
ДА ЧУЕШ
В есен като тази ти идва да мълчиш, за да чуеш нещо. От онези неща, които се носят във въздуха, за да бъдат чути от определени хора.
Мълчиш дълго, усещаш как вятърът пее на една струна, облаците скърцат високо, блъскат се, борят се за нещо, кой знае какво пък те има да делят. Толкова силно с ...
  424 
НИЩО НЕ Е СТАНАЛО
Днешният домоуправител задължително трябва да прилича на Стаматова. Тя е делова, стегната жена, доста пълна, прилича на пумпал, ако я натиснеш отгоре, ще започне да се върти, това е сигурно, а да я натиснеш не е трудно, ниска е, главата й е копче, но умът е бръснач. Така че внимава ...
  442 
СЛАДОЛЕД
Трамваят, шумен, прашен, пищеше на завоя, скърцаха железните му колела, тракаха ламаринените врати. Макар да пътуваше със закъснение, лятото се качи точно в него и седна на една проскубана седалка най-отзад; не бързаше, но знаеше, че си отива, щеше да слезе на следващата спирка, така изглеж ...
  720 
ИНВАЗИЯ
Когато Доброто навлезе в нашите земи, слънцето огря равнините, изсипа златния си прашец върху планините и те заблестяха, къпеха очите на хората в сълзи, родината ликуваше, природата усети празник и горите развяха зелените си знамена.
В парламента свикаха извънредно заседание.
- Кой го е кани ...
  1238 
...
...
Когато обереш лозата, обрана ли е тя?
Когато късаш плод, плодът ли късаш всъщност?
Обираме това, което смятаме за наше.
Крадем и присвояваме - не го берем, не го откъсваме. ...
  571 
ЛОВЦИ-3
Панайот беше едричко момче, изобщо не ставаше за център-нападател, но навремето се биеше добре и успя да наложи превъзходството си, вероятно защото нямаше такова. Стоеше пред вратата на противника и чакаше някой да му подаде удобно топка, за да я вкара във вратата. Това беше ролята, приносът ...
  732 
ЛОВЦИ-2
Не мина и седмица, срещам Лазо в малката градинка до пазара. Той е мършав и нисък, върти се като пумпал, което означава, че или мисли, или се тревожи за нещо. Тръгва напред, стремглаво, почти тичешком, после внезапно спира, обръща се кръгом, като по заповед, и пак закрачва. Така напред-назад ...
  696 
ЛОВЦИ
Новината за предстоящото дохождане на тъщата ми не ме разстрои напълно, психически як съм. Мразя новините, особено когато ме остаряват, съсипват, довеждат ме до състояние, близко до пълно отчаяние и готовност за самоубийство, тоест не обичам новините през последните двайсетина години.
Въпреки ...
  778 
АВТОБУСНА СПИРКА
Голяма тълпа се беше събрала да чака автобуса. Времето беше хубаво, но въпреки това хората нервничеха. Едни закъсняваха, други бързаха, а трети са невротици без да го знаят.
- Отместете се, господине – каза засукана жена на средна възраст, ако този пол разполага с такава. – Стъпили ...
  716 
РАЗХОДКИ
Няма смисъл да будим децата. Те спят отскоро, защото се прибраха сутринта: купоняснат яко, толкова яко, че заради тях може да въведат купонна система. Събота е, време за спане, за щастие, за мързел или за поезия. Ден, в който някого убиват, умира нещо, за да се роди друго. Но това едва ли е ...
  436 
ДЖОГИНГ
Търчането сутрин е изтикано на мода някъде в края на хипарския период през миналия век. Спортът замества наркотиците, здравето – болнавата страст към опиатите. Обличаш се сутрин, навличаш усмивка, слагаш здрави маратонки и хукваш да гониш Михаля. За здраве.
Вместо усмивка облякох стария си а ...
  522 
ОПРОСТАЧВАНЕТО Е
ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ
Националната сигурност, доколкото знам, предполага устойчивост, предвидимост и хомогенност на обществените отношения в държавата; тя трябва да излъчва спокойствие както навън, така и вътре, сред гражданите, сред социалните слоеве, след населениет ...
  1122 
БАНКЕРЪТ И ТЕРА
На момичето, което го почувства
1.
За малко да закъснее. Шофьорът му така и не се научи да кара по-бързо. Беше професионален шофьор, обясняваше, че длъжността му не позволява развиването на високи скорости, защото те унижават пътника. Логиката му заслужаваше размисъл, но не му бе до ...
  653 
НЕДЕЛЕН ДНЕВНИК
Ставаме, будим се, мърдаме в леглото. Неделя. Кофти ден. Тя става, гола е, кърши се, красива, мирише хубаво. Буди ме, гледам я, дремя, мързи ме, мириша лошо.
- Ще отида до мола да кърмя – казва.
Кимам, значи знам. Това е всяка неделя.
- Ще отида на лов – отговарям. ...
  907 
МИГОВЕ ЩАСТИЕ
Като се замисля, никога досега не съм срещал нещастен глупак. Достигам до същия извод и без да се замислям.
Малката месарница отсреща събира по-голямата част от елита на квартала. В събота е най-голямата тарапана – в магазина влизат един след друг учителят, който тайно разглежда порно ...
  678 
АДВОКАТ СТАНОЙ
Станой бе грозен и клепоух адвокат, който печелеше делата си от глупост. Винаги, когато го наемаха, имаха едно наум – този адвокат е пълен идиот, но винаги успява да спечели делото, защото беше агресивен в малоумието си и твърде спокоен в производството на грешки. Либерален демократ.
...
  638 
СРЕЩА
Заведението беше претъпкано. Дойде с приятеля си някъде към единайсет часа, а вече нямаше места, седнаха на бара и поръчаха.
- Защо си се облякъл като бастун? – Приятелят му бе искрен и любопитен човек. Често го биеха за това, но той обичаше побоищата, чувстваше се на място.
- Ти не си по-добр ...
  524 
ГЛУПАВИЯ
В длъжностната характеристика на Глупавия пишеше: „Да разнася пощата и писмата до всички организации, предприятия и учреждения в общината, да помага при разпределянето на получените пратки, бандероли и кореспонденция.” Глупавия бе съвестен служител, вършеше всичко, което му кажат, никога не ...
  506 
Предложения
: ??:??