jollyroger
1 544 резултата
Неизпратените писма до дядо Коледа
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева. ...
  643 
Демонична поема
Да жил, но жизнь моя
без этих трех волшебных дней
была б печальней и сивей
безсыльной старости твоей. ...
  367 
Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus*
(тост на студентския празник)**
Приятели наздраве!...**
Когато чашите са пълни
за Младостта да не тъжим, ...
  297 
Косачи...
Елено моме, Елено
не гáзи сѐно зелено...
Народна песен
Косачите клепят* косите си в здрача ...
  1197 
Любов
Когато мъж жена от Страст желае
той мълнии лови и пали огън,
а пък жена, когато мъж познае-
това си е послание ...
  722 
Последният концерт...
Било във края на войната
и под обсада бил Берлин-
горяла сгърчена земята,
настъпвал враг неумолим... ...
  287 
За Живота
-Във виното е истината, знаеш-
един моряк пред кръчмата ми рече-
но гониш я миражно из безкрая,
а някога дори и по-далече... ...
  427 
Южен вятър когато задуха...
(есенна импресия)
Южен вятър внезапно задуха
и разроши с любов Есента,
а от нейде далеч се дочуха ...
  420 
Пред паметника в Сливница...
Българийо за тебе те умряха...
Иван Вазов
Пред паметника в Сливница си мисля:
-Каква прокоба черна ни отвя, ...
  526 
Тихо, както след зачатие...
( един вълшебен залез)
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели ...
  361 
В дъждовната вечер...
на Силвана
По черното пространство на чадъра
забързан дъжд с припряни пръсти чука-
аз мокрото ти рамо съм обгърнал ...
  333 
Песента...
Ален мак самотен нейде
в зелена нива е разцъфнал...
Една стара песен
... Ех тая песен сърцеловна ...
  702 
Нощта, в която Есента си отива...
В алеите оранжеви на Залеза
със дъх на Вечност спуска се Нощта,
поспира малко, с Вятъра приказва
и пръсва: нежност, нега и тъга... ...
  287 
Нашият миг от Вечността...
на Е...
Подхвана ни нечакан Вихър,
красив каприз ни завъртя
и покрай нас премина тихо ...
  296 
Басня
Било на пролет луднала в разгара,
в гората духал вятър поривист,
два гълъба в любовна надпревара
се гонели във пролетната вис. ...
  307 
За голямото значение на светлината в
сексуалния живот на благородниците...
(реалити)
На възрастта на своята кралица
бил лорда, но от щастие цъфтял, ...
  294 
Абитюриенти
Отново розите в България са нацъфтели,
отново птиците строят гнезда,
а в пролетните нощи подлудели
отронва се понякога звезда... ...
  341 
Хайде да забравим Миналото!...
Скъпа моя днес ще ти предложа:
Миналото хайде да забравим!...
Мислиш ли, че с теб сега ще можем
пак да почнем- казано направо?... ...
  366 
Старите момичета...
На „Старите момичета”: с любов...
От едно „Старо момче”
Тях никой вече никъде не чака
и милите във офиса замръкват, ...
  372 
На Есента с Любов!...
Добре дошла Любима,
опазила страстта,
така необходима
дори във възрастта!... ...
  374 
Тържество...
Жени и вино. Вино и жени.
Кирил Христов
Седем дни и седем нощи,
с десет гряха може би... ...
  243 
Разговор с портрета на Лора...
Разкошна плът!... Душа неразгадана!...
Мечтателно загледани очи...
Тъга неясна някаква събрана
във стиснатите устни... Замълчи!... ...
  437 
Есенен етюд...№ 4
Ден прекрасен!... Просто есенен!...
... И тихо е като във храм...
Небето- синьо... И понесени
от вятър облаците там... ...
  323 
Есенни вишни...
...сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов
Не казвам, че ще бъде безпроблемно ...
  340 
Есенен етюд... № 3
Планетата се извъртя
на хората със греховете,
по своя път из Вечността
и залудя със ветровете, ...
  349 
Някога в Пасифика
1.Утро:
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над утрото лети
и се разтваря тук, из необята, ...
  362 
Богатството
Внезапно от небето слезе
вечерен Вятър поривист
и бързо Слънцето залезе
зад облак алено- златист... ...
  301 
Носталгия...
Домъчня ми, домъчня ми
за трева зелена
и за кладенчова бистра,
бистра и студена ...
  284 
Есенен етюд...№ 2
... щом дрипави мъгли
по пътищата просят:
-Какво не сме могли
да свършим?- е Въпросът... ...
  340 
Пред буря...
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
но синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
  311 
Тост за Залеза...
... на Залезът обичам цветовете:
възторжени и горди цветове-
как в танцът им тържествен на небето
се раждат и умират светове!... ...
  429 
Богомили
1.
Нийде в мрака лъч не блясва,
ни надежда слаба,
даже мълния не трясва- ...
  256 
В диалог със себе си...
... Да си самотен ти не можеш
поне един човек в света
ако веднъж си разтревожил
и си му подарил мечта... ...
  425 
Есенна импресия...
Монотонно, монотонно
като из ведро вали,
облаци и хоризонта
са забулили в мъгли... ...
  357 
Изгрев...
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там ветрове-
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...
  399 
Притча*
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна-
и другарувал с птиците и зверовете... ...
  272 
Есенен етюд...
Носталгия чаровна
от есенното време
подкупващо напомня
плодът да прибереме: ...
  370 
Желания
Искам в поривът на Вятър
поривисто развъртян,
да предчувствувам когато
се заражда Ураган!... ...
  253 
Есента и в твоята коса...
В косата ти смолиста и разкошна,
унесен от игривия ти смях,
във утрото след Любовта среднощна-
внезапно косъм посивял видях... ...
  1770  11 
Екзистенциално*
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!... ...
  294 
Предложения
: ??:??