jollyroger
1 544 резултата
Към българския народ с Любов!...
... българската нация е в депопулация
и въпрос на време е вече кога ще изчезнем...
Народе български защо ли
все влачиш робската съдба: ...
  240 
В кръчмата...3
В ритъм дрънкаща китара
и прегракнал саксофон
със мелодията стара,
бяха музикален фон... ...
  126 
Танцуващи момичета...
(капричио)
... леки, весели, игриви,
утринни, красиви, нежни,
закачливо веят гриви – ...
  835 
Къщата на Вятъра...
(моряшки истории от кръчмите)
... разправят в кръчмите крайбрежни
когато ром се лее вечер
и свадите са неизбежни: ...
  117 
На мнóгая лѐта...
Отново във България е Пролет
и зеленеят китните лъкѝ,
момите за Любов отново молят
и къпят се във снежните реки... ...
  156 
Абитюриенти
Отново розите в България са нацъфтели,
отново птиците строят гнезда,
а в пролетните нощи подлудели -
отронва се понякога звезда... ...
  207 
Историята на една много стара
селска черква...*
Тя нямала съдбата на големите
световни и прочути катедрали,
но с Вярата зазидана в темелите ...
  234 
Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... Величие!... ...
  345 
Преди старта...
Ракетата е заредена,
последни думи преди Старта...
Над мен е Цялата Вселена –
на Неизвестното с хазарта... ...
  136 
Vaya Con Dios*
Замръкнал бях в една Пустиня,
където някога живях
и търсех път, къде да мина,
и Бог с молитва призовах... ...
  286 
Страстната неделя...*2
Във улея на Вечността изтече
със Времето и споменът горчив...
Макар на кръст да не разпъват вече –
от туй Светът не станал по-щастлив... ...
  169 
„Пощальонът винаги звъни два пъти...”*
Отчаяно се взираш във вратата
и чякаш Някой там да позвъни,
а в ъглите се стелят: Самотата
и тъжен прах от миналите дни... ...
  296 
Атавизъм
Щом гаргите се вият на ята
и блъскат се тревожно те и грачат,
ще се разваля времето – това
тревогата във полета им значи... ...
  251 
Вечер в Родината на Бога...*
На Залез вълшебството лумна
във огнен портал към нощта,
а от небето безшумна
се спусна над мен Вечността... ...
  226 
Анабел...
Тревожна птица утрото събуди...
Повея вятър... Волност безпредѐл...
Едно момиче Слънцето учуди –
прекрасно като Пролет... Анабел... ...
  270 
Носталгична импресия...
Със първите листа,
които пожълтяха –
провеси Есента
зрял грозд от всяка стряха... ...
  287 
Две минути!...*
В това, че Времето било безкрайно
ни убеждават учени прочути,
но крият в кабинетите си тайно
оставащите: Само две минути... ...
  341 
Един ръждясал ключ...
Sic transit gloria mundi...*
Той нищо не отключва вече
понеже кóда си не помни,
а в някаква далечна вечер ...
  273 
Носталгия...
Носталгия ли яко ме зажегли
на спомени сподавени в хомота –
към Детството отчаяно ме тегли
с обратна гравитация – Живота... ...
  185 
Носталгия...
1.
А Болката когато те зачопли
отърване от нея знаеш-няма,
забива тя ръждивите си котви ...
  153 
Едно време в Пасифика...
Великата Безкрайност ме подема
и учи ме над нея да летя...
Избирам: да живея във летене
и мъжка безразсъдност за съдба!... ...
  193 
За Времето...и Летоброенето...
(опит за обяснение на Необянимото)
Летоброенето, което сме измислили
е неуспешен опит Времето да впримчим,
а тайнствата му някак си за да изчистим: ...
  227 
Последната книга...
на Иван Гранитски
Приятелю!... Издателю!... Поете
и по неволя воин-философ,
каква ли зла поличба ни засмете, ...
  276 
Среща в цъфналата ръж...
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някога веднъж, ...
  126 
Завръщане на Боговете...
Астероид с форма на Витлеемската звезда
мина покрай Земята точно на Коледа: 25.12.2018 год.
Факт от информационните агенции
... Животът ни (Обезумял тотално!...) ...
  226 
За Морето – с любов...
(лирични миниатюри)
1.За Морето – с любов
Вълна не догонва вълната
в безкраен търкалящ се бяг – ...
  190 
Арабски нóщи...*
... Утихва и вечерната молитва,
Багдад потъва в сладострастна дрямка,
но кáто птица в тъмнината литва
една загърната във черно сянка... ...
  371 
В кръчмата... 2
Южни ветрове излезли
ли повяха от далече,
ѝли искаш да сме трезви
скъпа моя в тази вечер!... ...
  97 
В Предверието на бурята...
Слънцето на дъжд припича,
вятър облаци кълбѝ:
мълния в зиг – заг притича
миг преди да завали. ...
  241 
Притчи за старата любов...
(ретро-каприз)
За старата любов –
докрай!
За миналите дни! ...
  174 
La Vendeta e tutto*
Над Сицилия се спусна
душна, тиха самота,
а по улиците пусти
дебнат Демони в нощта... ...
  557 
Cabo Da Roca*
От тук започва, или свършва Океана
в зависимост от твоята нагласа:
далѝ при Фара искаш да останеш,
илѝ -- на урагани да пригласяш... ...
  182 
Невъзможното завръщане...
Я кажи ми облаче ле бяло
от де идеш, де си ми летяло
*************************
наближава в село да се върна, ...
  164 
Утро в Последното българско село...*
Що ли сторихме ти, Боже,
та от нас лице отвърна?...
И България тревожна
в тази сутрин е кахърна, ...
  153 
Балада в стихийно синьо...
Зад облаците дрипави занича
Луната бледа като вощеница –
на две морето Вятърът разсича:
от Бездната излита черна птица... ...
  290 
Париж!... Париж!...*
Париж!... Париж!... С прочутата си кула
величествен през Времето стоиш,
напомняйки, че тръгва се от нула,
когато искаш да се извисиш!... ...
  362 
Пролет се задава...
По-рáно се развиделява,
южняк зад облака надзърта,
дали се Пролет не задава,
че ветровете ги не свърта!... ...
  179 
Носталгия в морско-синьо...2
Носталгия в синьо
се носи над Хаоса,
щом вечер интимно
обсебва ме Залеза, ...
  230 
Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна... ...
  353 
Вечер край морето...
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка”
във търсене на своя, собствен свят... ...
  288 
Предложения
: ??:??