koli4a

1,4 резултата

Ще ти го кажа

Когато бяхме млади,
през дим, че и през клади
времето не си го губехме:
обичахме се и се любехме.
Сега сме посребрени, ...
425 3

По третите петли

По Диана Сиракова
Очи ще идват за да ме погледнат.
Ръце ще идват за да ме прегърнат.
Денят ще бъде все така напрегнат,
когато всеки е към мен обърнат. ...
344

Перспектива

Не съм пророк или месия.
Не съм и расъл във саксия.
Кипял съм, врял съм на огнище
и бил съм палено стърнище.
Калена е във мен душата, ...
391

Равносметка

Започнах вече да се питам:
защо дойдох на този свят?
Дали в простори да се скитам
или да търся земен цвят.
Дали доброто да посея ...
342

Отдаване

Къде от тебе да се скрия,
когато искаш да ме имаш?
Не знам защо, но си магия-
докрай акъла ти ми взимаш.
Във мен вселяваш ти хипноза ...
446 3

В златната възраст

Бях малък, бях "юноша бледен", бях мъж.
Преминах върхът си, надолу заслизах
и сякаш пораснах- ей тъй- изведнъж,
и гордо перчема нагоре зализах.
Но времето скоро скрои ме кюляф ...
497 3

Ти, Животе...

И да искаш, да не искаш,
аз във тебе съм се влюбил.
Да се стискаш, да не стискаш,
аз и дните съм залюбил.
Че не мога да избирам: ...
419 1 6

В летния сезон

Надвисват облаците на небето
и падат ниско над земята те.
И става тъмно, страшно над полето
макар това, че не е за севте.
С камшичните светкавици небето ...
381 2

За лошото и доброто

За всяко лошо ще платиш,
защото Господ ти го връща.
Не може чувства да пестиш,
щом огънят запалва къща.
От падналия покрай теб, ...
373 2

Накрая думите защо са

Между земята и небето
живея, Боже, в моя свят.
И дал съм гръб на битието,
като поливам моя цвят.
Живея си сред мои думи ...
399 7

Лятото си отива

И тихо в прахоляка - босо,
и мойто лято си отива.
Пикират лястовици косо,
а моята душа заспива.
С предчувствие и дъх на есен, ...
2.1K 13

Големият въпрос

Пристигат дните, като вълци
и зажаднели пак за кръв.
А нас живота тъй ни кълца,
че се превръщаме във стръв.
И молим с на Оня- горе, ...
457 1 3

Разрушителен инфаркт

Не искам вече да се вдигам
от сън по първите петли.
И сънен още да надигам
с въпроси пълните котли.
И вместо бистрата водица, ...
528 1 4

За свободата

Преди не сме били свободни?!
О, мили, политици родни!
Свободни и спокойни бяхме
и наши дини си ядяхме.
Тогава нямало банани?! ...
446 5

Моята награда

Дойде при мене
хубава и млада.
Открих във тебе
смайващи очи.
И ти ще бъдеш ...
353

Любовта ни луда

И във жега, и във студ
аз съм лудото ти вино-
натежал до днес мавруд
под небето ни от синьо.
Дълго зреех аз за теб ...
388 1

Аз искам...

Безоблачно синьо небе да ни гледа.
На всеки прозорец и птиче да пее.
В душите да грее луната ни бледа.
В полето зелено житОто да зрее.
А слънцето горе и лъч да изпраща ...
654 4 10

Слънце, мое!

На М.
Не си отивай, Слънце мое!
Не си отивай, разбери!
Че ти огряваш и усое,
и най- високи канари. ...
420 2

Балансиране

По Иван Манолов
След раждане, когато сянката изстива
и слънцето червено в залеза стои,
забравяме живота, който си отива
и се надяваме на който предстои. ...
434 1

Къде сме ние

Ставам сутрин със очи гуреливи.
Чоплят ме и мислите бурливи.
Пак храната няма да достига-
глад в душата на квадрат пристига.
Става дума за храна духовна ...
413 1

Небесен рейд

Вчера, дето вече е билò,
си остава вечно, като спомен.
Днеска си е истинско крило
да политна с кръста си поломен.
Тук остава суетата в храм ...
434 2

Мократа буза на татко

Сънувам баща си по тъмните нощи.
Отново ми идва във къщи на гости.
Той сигурно носи божествени пощи,
а аз го посрещам със "Бог да го прости!"
А бях се затъжил за живия татко! ...
2.8K 15 17

Това не е сън

Разгърдените небеса ме плашат
и рошавите облаци във тях.
Съмнения душата ми тарашат
и аз- във страх- под облаците спрях.
Рисува се над мен картина страшна. ...
498 5

Стълб в къщата на брака

Между тръните си мойто цвете
и със музата сте ми и двете
най- голямото за мен богатство
във огнището на мойто царство.
И дори във времето сънливо ...
527 1 9

Поет да бъдеш

Във образните попадения
да виждаш всяка красота.
Затуй чети стихотворения
на поетична висота.
Във поетичните владения ...
420 3

Рубикон

Години вече аз живея
под синия небесен свод.
И все се радвам, че умея
от времето да сбирам плод.
От всяко изворче в полето ...
468 5

Алтернатива

Защо до днеска и до нине
във тоз живот и сив, и див
е нужно всеки да загине
или пък да остане жив?
Като умреш, къде ще идеш, ...
369 1

В свят сънуван

Прегръщай ме
сега, за Бога!
Целувай ме за щяло и нещяло.
Макар без теб
че аз не мога, ...
441 2 3

В нощи самотни

Не идвай в деня ми нарочен,
когато звездите не греят.
В живота- за двама задочен,
забравени чувства виреят.
Ела ми във нощи самотни, ...
618 7

Магия

Загледан във очите ти искрящи,
и мъжката ми същност осъзна,
че имаш ти и дарбите блестящи
душата да превърнеш във хазна.
И със богатството в душата мъжка ...
403 4

И с думи, и с бои

Лицето ти е бяло като слънце
и през деня излъчва светлина.
И двете сини езерца - очите -
те правят най-красивата жена.
Омаян от излъчването нежно, ...
529 2 7

Дете голямо

Добре денят, че вече е записан...
Не помня нищо в тоз родилен час.
И този ден от ангели орисан,
стои до смърт в кръщелното без глас.
Не помня аз и пелените сухи. ...
387 2

Жената, зъзнеща навънка

Прибрах под покрива жената,
която зъзнеше навънка.
Проклел я злостно сатаната
за дребна някаква издънка.
А аз я стоплих с блага дума. ...
426 1 2

Въпроси за бъдещето

Не искам да се връщам
в изминалото време.
Защо да го прегръщам
с отминалото бреме?
Че минало в забрава, ...
348 1 2

На друга планета

Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сЪлзи пият.
И тъй душата си изнежвам,
че мокри ветрове я мият.
И влизам в орбита тогава ...
358

Всяка вечер

Трудно вече аз заспивам
след умора през нощта.
Но с мечтите се напивам...
Вечер паля си свещта.
Някой може да ме търси ...
367 3

Съд

Размазан, проснат и пребит...
Усукан - на въже навит,
проклинам днеска този свят,
че без ухание, без цвят
той има право на живот ...
420 6

Напиване от мъка

Когато идват мисли тежки,
никой лесно не заспива.
И тъй във спазми и болежки
неусетно се напива.
Така си мъката забравя ...
495 2

Изиграни

И тръгвах, се връщах и спирах, и тичах...
По пътища прашни къде ли не бях.
И тебе, Българио, тебе обичах
и с тебе до днеска така си живях.
Сега, като гледам, как ти се измъчваш ...
406 1 3

Ще си поискам...

Преваля пладне. Цял живот към залез слиза.
Денят ще падне. Всичко в есента навлиза.
Врата отваря залезът към небесата
и се повтаря знак пореден в чудесата.
Години мои- трупани в живота, Боже, ...
415 7