Patrizzia
2 056 резултата
Тежко небе, колесница от пламъци,
гневни камбани. И тътен, и звън.
Спрели часовници, в прашните замъци,
грозни девойки - проплакват насън.
Шут, вкаменен, е на краля в кошмарите, ...
  312  11 
И в мен живее мъничка душа.
На плюшена играчка ли приличам?
И често мъркам, да ви утеша,
и като вас умея да обичам.
За късче хляб и кът от твоя дом ...
  553 
В прозореца ми тихичко наднича,
залязващ ден, с последното кафе.
Той знае, че Луната го обича,
застила ложе - звездно кадифе.
Със свойта крехка арфа среброструнна, ...
  446  13 
Радва се народът. На какво ли?
Грешна съм и в потната ръка,
стискам сиромашките оболи,
друг живот, лодкар един, река.
Празни думи, щастие и слава, ...
  403 
Уморих се от въздишане,
всеки ден за мен е вчера.
И възторгът ви излишен е
и не ми е по размера.
Уморих се от любовите, ...
  541 
Метла да е, ама руса,
бедър а ла Лепа Брена.
Силиконите да друса,
с джуки ярко начервени.
Молове, промоции всичко, ...
  721 
Притихнала съм, безметежно спя,
люлее ме в забрава златна времето.
Жребецът бял на дните ми успя,
дизгините да скъса. С нощ на стремето.
Не искам да ви слушам. Тишина. ...
  795 
Отлитат дните, като черни гарвани
и ми е тихо, сгърчено и тъжно.
И пак се съмва, чак не е за вярване,
около мен тъгата е окръжност.
Лъчи блестят, в прозореца надникнали, ...
  367  10 
Чувам, грак и олелия,
хайде, не на мене тия!
Някога, преди потопа,
питайте и дяда попа,
на метлата не летях, ...
  703  10 
Пред църквата, на младата трева,
е седнал дядо и с усмивка блага,
шепти : Възкръсва Бог и затова,
на всички ни молитвата помага.
Очи отворил още от среднощ, ...
  493  11 
Животът ми съвсем се изкриви -
ни вила, ни лопата, ни мотика.
Последната цигара ще взриви,
статистика и смърт, и политика.
Със сламка бавно чавката изпи, ...
  464  11 
И как ли се объркахте така?
Та къщата ми вдън гори е скрита.
А, вие сте от принцовата свита.
Внимавайте! - с кокошите крака,
домът ми ще избяга, без да пита. ...
  961  22 
Спомняш ли си люлките, синджирите,
те ни бяха в космоса, ракетата.
Веселата глъч, на панаирите,
алената сладост, на петлетата?
Музика звучи. Блестят стрелбищата, ...
  408  18 
Този дъжд светлосин трополи,трополи,
по стрехите и мокри до кости са къщите.
Тъжна песен в капчука без глас ромоли.
Съмна уж а тъгите ни людски са същите.
И поръбено с мълнии тъмно небе, ...
  826  11 
Навярно пак настъпих по мазола,
когото, както...Не ми пука вече!
Перчемът си защипвам - с нова шнола...
"Ещё не вечер, нет, ещё не вечер".
Досадна ми е глупавата мода, ...
  425  12 
Проскръцват тихо катинарите. Ръждясахме.
Виси ни примка тишина на гушите.
Подсмихва ни се песимистът : Май я втасахме!
Така и трябва, щом поета слушате!
На него слабост са му, а и сила думите. ...
  394 
Април - изплаква тихичко душата си,
сълзите му се ронят - дъхав цвят.
Две славейчета, скрили са в сърцата си,
красива песен - да го утешат.
Разплаканата пролет... мами слънцето, ...
  467  15 
Вързана люлка, Слънчова булка.
Шушнат зелени треви.
Втъкнала в русите плитки светулка,
пролет нечута върви.
Къс от дъгата, превързва тъгата, ...
  570  12 
Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа.
Горчи ми интересът лицемерен.
Сладкиши с клюка не обича даже,
пазачът на дома ми - стар, но верен.
Добре съм, още имам зрънце вяра, ...
  573  10 
Макар да зная, че е много рано,
ще изплета гергьовският венец.
И вместо кръвнината обещана,
стихът ми ще е жертвен бял агнец.
Ще вплитам цвят и песен, и мъниста, ...
  410 
И пак е Цветница, витае,
усещане за недовършено.
До Бога пролетта ухае,
върбички сплита - неокършени.
Усмивка детска не сияе, ...
  364 
Стихът ти весел ме разсмя
и коментари разни.
В килера хукнах - да броя,
а рафтчетата празни.
За музите - ще си мълча, ...
  654  15 
Като примка тъга. Като клуп на небесната шия,
жарко слънце се смее, над горест и болка без край.
Една мъничка, бяла, измъчена птичка се крие,
вдън душите - ухае на люляци, рози и май.
Среброткани ръкави, чевръсто запрята Луната, ...
  1066  14 
Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
  564  13 
Пак се будя, съвсем безпричинно
и поляга денят ми, на лакът,
под лозницата, седнали чинно,
сто причини кафето си чакат.
Скачат котките, сребърни мрежи, ...
  366  12 
Любов съм аз, дори и да вали,
в очите ми, пак локвите са сини.
Раняваш с тежки думи и боли
и не заспивам с месеци, години.
И броня нямам, само да тежи, ...
  901  11 
Полепна по клепачите нега,
небето нощна шапка си нахлупи,
за звезден грош и мъничко тъга,
дано успее сън да ми откупи.
А совата внезапно оглупя, ...
  294 
Вземи богатството на сиромаха,
от алчния не искай грош.
Домът ти да е за скъперник стряха,
комат -за сития - разкош.
На скромност научи се, от крадеца - ...
  299 
Ако денят ти пука отеснял,
по шевовете, като стара дреха
и плаче ти се, ала би запял,
ще ти даря усмивка и утеха.
Протягам ти приятелска ръка ...
  1188  14  23 
Дошло е странно, смутно време,
в небето лешояд кръжи...
И празнодуми стари теми,
не вярват в своите лъжи.
Завръщаме се, към Твореца ...
  414 
Отлита ми се някъде ,високо
например на Луната, ако може,
но пак избирам грешната посока -
от днешната, та в утрешната кожа.
Да взема само книга, нож и цвете, ...
  347  12 
Чисто небе, планина,смърч, иглика,
скален орел, пепелянка и камък,
стройната вечнозелена борика,
облаци, залез в скалите и пламък.
Кошничка плетена, диви малини, ...
  391  11 
Дрипаво циганче, виждам в очите ти,
въглен тлеи зад безгрижна немара,
шарен катун, скитат с вятъра дните ти.
Мамиш добре, значи - хващам ти вяра.
Бели коне, непокорно препуснали, ...
  299 
Седях на двора от немай къде,
не ми се спи - проклета карантина!
Чух шум. Дошъл е някой да краде!
И черна сянка край дувара мина.
Мъжът ми спи и дъскорезен звук, ...
  747  18 
Отварям бавно скърцащият скрин,
изваждам спомен - крехко сухо цвете,
прашецът му се рони по сърцето,
и виждам юни в погледа му син.
Прашасал цвят - скептикът ще рече, ...
  561 
Не ме разбираш, казваш. И го знам.
Такава съм – логично-нелогична.
Захвърлям на боклука страх и срам,
отказвам да съм мирна и прилична!
Смущават ли те белите коси ...
  287 
В рими душата ми диша,
с дъх пресеклив - от тревога.
Възпирам се - да не пиша,
отде късмет и да мога.
Бясно препускаща мисъл, ...
  420  11 
И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви, ...
  387  12 
Високосна моя, в календара ти,
някой е зачеркнал пролетта.
Искат да се върне някак старата,
им година. С жарките лета.
Този ден, дарен от летобройците, ...
  309 
И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.
И дори да превърна душата си в камък, ...
  510 
Предложения
: ??:??