Patrizzia (Надежда Ангелова) - Произведения

Гледам – песът кокали зарива

Зло съм куче, вързано на круша,
ни яде ги, ни на друг ги дава.
Пети ден не ям и само пуша,
щото е главата ми корава.
Мъка, ни да легна, ни да седна, ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

2021-10-02T21:06:22+03:00 908 3 7

Kъсна любов

Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.
Тя се люшка – махало на градски часовник ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2021-10-01T15:20:34+03:00 975 5 8

Cлабост и сила

Каква е тази лудост, този плам,
които в мен горят и все ме тласкат.
Не спя и нямам право на това,
додето в мен сиротните слова,
очакват ме, надежда да им дам ...

Patrizzia

Поезия

2021-10-01T12:41:18+03:00 359 2 8

Пийте, българи, какво се туткате?

В кръчмата крайпътна, задимената
пак гуляе цял народ бохеми.
Песен тъжна, да си срежеш вените,
но кръчмарят своето ще вземе.
Кискат се хиенски проститутките, ...

Patrizzia

Поезия » Гражданска

2021-10-01T10:01:34+03:00 459 1 6

Вече не летя

Не е нужно вече да летя,
зная, че небетата са близо.
Шест въртят луната на пета,
седмо кърпи дъгоцветна риза.
Не е нужно през октомври все ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2021-09-30T19:28:24+03:00 558 2 6

Oктомврийски вятър

Сладкото от дюли жълти
детството напомни.
Спомен палаво нахълта
с две очи огромни.
И лъжицата облиза, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2021-09-30T11:44:43+03:00 868 2 6

Проклета

През урви, през понори и дерета,
сама вървя по трудния си път.
Съдбата моя женска е проклета,
по вълчи пак очите ѝ блестят.
Ни рожби свидни има, ни бърлога, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-29T10:18:22+03:00 1.2K 8 8

Cърце за разкош

Поиска ли да ни накаже
за някакъв неволен грях,
мечтите изпълнява, даже
най-нереалните от тях.
Студени сме и меркантилни, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-28T10:51:33+03:00 793 3 12

Дали

Дори когато босонога,
сред тръни и къпини газих
и полудявах от тревога,
къде да търся пак онази,
която с птиците говори, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-25T12:01:55+03:00 625 4 7

За бога, оставете ме на мира!

Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-24T14:53:29+03:00 625 3 7

Има

Има, има и обич такава –
побелялата, грубата, нежната.
Тя дори изневяра прощава,
плаче в стих, дави в смях неизбежното.
Две очи, две ръце, шепа лято, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2021-09-24T10:16:03+03:00 525 6 19

Песен с мирис на цветя

Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна, Друга

2021-09-22T13:07:51+03:00 627 2 1

Самота ли?

С теб се знаем отдавна, от няколко мъртви любови.
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-21T19:20:35+03:00 610 3 8

Врабченце

Врабченце съм нахакано и сиво
и с есента из стария квартал
рисувам лято дето си отива,
за пъстрите листенца ми е жал.
Врабченце съм и уличен побойник, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2021-09-21T10:47:18+03:00 454 2 7

Жива да не бях!

Висок и черноок, и прям
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.
Че недовиждам и е мрак, ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

2021-09-20T11:19:43+03:00 1.6K 5 16

Hямам сили, Родино!

Дай ми само парченце от твоята твърд, жилав корен
да се впия до дъно, до болка, до смърт, до скала.
Слънчоглед да съм. Господ с усмивка да гледа отгоре,
нямам сили, Родино! И помня каква си била.
Дай ми късче едно от небето, дори и без птици, ...

Patrizzia

Поезия

2021-09-20T09:40:51+03:00 910 4 11

Oт нема̀й-къдѐ

Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

2021-09-19T12:07:55+03:00 545 1 5

Лакомник

Кифли, бухти и мекички,
прави мама, по тава.
С апетит изяждам всичко –
за десерт и грис - халва.
Макароните, в неделя ...

Patrizzia

Поезия » За деца

2021-09-18T12:18:01+03:00 2K 3 19

Къде си тръгнал с тези стихове, поете?

От делника си тръгват мълчешком
и любовта, и вярата полека.
Товар излишен те се чувстват, щом
пò вълк от всички вълци е човекът.
Денят отдавна крее, нелюбим, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-17T06:06:11+03:00 826 13 24

Mалкото зло

Цял живот съм така – просто малкото зло,
на преструвки и подлост не нося.
Нося тежка вина за било – не било,
но съм истинска – гола и боса.
И не стигам до вас – много ниска, уви, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-16T09:29:19+03:00 540 4 9

Скала ще плаче от човечност

Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-15T11:57:38+03:00 454 3 8

Последния ми летен стих

Димят в очакване стърнища,
та семена да приютят,
а аз не чакам вече нищо,
а Месецът е тънък, млад.
Опитва нещо да ми каже, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

2021-09-14T14:40:32+03:00 809 2 4

До колено

Погледна ли творбата Си отблизо?
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Гражданска

2021-09-13T14:26:39+03:00 677 2 8

Pазковниче

Понеже дните ми се разпиляха
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.
И ако зъл порой небето прати, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-12T09:40:37+03:00 811 5 12

Може би

Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-10T18:38:12+03:00 547 4 8

Кажи ми, мамо

Кажи ми, мамо, аз като порасна
от татко и от тебе по-голям,
дали Луната още ще е там –
Вечерницата - все така прекрасна?
Че вчера вечер леличка ужасна, ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

2021-09-10T12:37:11+03:00 525 1 7

Всичко точно

Склониха астрите глави,
да чуят вятърът припяващ.
Студът врабчетата ловѝ,
а ти на лято се надяваш.
В росата сутрин зъзнат вън, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

2021-09-09T10:47:21+03:00 645 2 5

Cипкав рефрен

Намерих снимки – пожълтели, стари,
в картонена кутия скрили свят,
мил, позабравен... Спомените спят,
усмихнати лица, любов, другари.
И сякаш звънко с човчица удари, ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

2021-09-08T19:39:07+03:00 1.6K 8 10

Kогато Бог на дявол се усмихне

Дори до кръв, до кост да издереш
протегнатит за прегръдка длани,
крепят душата обич и копнеж
и болката – лекарство – за избрани.
Дори да дойде ден за опело, ...

Patrizzia

Поезия

2021-09-07T13:00:38+03:00 848 2 4

Слънчице

Обричаш лятото на незабрава,
с инат запъваш пак в пръстта пети.
Светулке, сетна, в шарена дъбрава,
с душата си се молиш: Освети,
онази незабравка – да напомни, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна, Друга

2021-09-06T20:09:34+03:00 488 1 7

Tежко̀ ви!

"... напиши някоя глупост за разнообразие." - Генек
Ще взема вечерта, по тъмно,
ей там сред онзи храсталак,
съвсем небрежно... Да се гръмна,
че пѝсна ми и още как! ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

2021-09-05T15:48:59+03:00 768 5 15

Я стига, тая що не се разкара?

Какво ли питам се, не ни достига?
Емпатия, любов, човечност, вяра?
Страхът? Държи ни – кукли на верига...
Я стига, тая що не се разкара?
Прочитам го в очите ви и тръпна, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2021-09-05T11:14:32+03:00 678 5 14

Чувство, че греша

Побрала би се в шепа на дете,
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-09-04T19:42:21+03:00 1.2K 2 9

Повод за тъга

Когато старчески главата ми заклима
и сняг от спомени среднощно завали,
ще бъде дълга, вълча и студена зима,
ще вие вятър леден в тъжните ели.
Тогава ситно времето ще отброява ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2021-09-03T19:49:34+03:00 543 1 6

Буря

Като градушка едър дъжд зачука,
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.
А залезът на ураган червен е ...

Patrizzia

Поезия » Гражданска

2021-09-02T10:58:08+03:00 1.2K 6 17

Коминочистачите

Тъжни и есенни, плачейки песенно,
птици отлитат на юг.
Шарени къщите, уж са си същите,
есен художник е тук.
Слънцето – слабичко, сгърбени бабички, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

2021-09-01T13:40:57+03:00 870 5 6

Hи мащеха, ни майка ти не бе

Отново безпризорни и разплакани
и скупчени под нощното небе,
словата избелели са, от чакане,
ни мащеха, ни майка ти не бе.
Животе мой, с тъга неприласканите, ...

Patrizzia

Поезия

2021-08-31T10:05:28+03:00 582 1 7

Небето ли ще чакаме да падне?

И дъвчем пропагандата им куха,
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...

Patrizzia

Поезия » Гражданска

2021-08-30T10:01:20+03:00 881 10 19

И без слънце дори – ще се съмне

Остарели, опърпани, боси,
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.
Сивотата напразно се пъне, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-08-29T11:50:45+03:00 523 9 13

Няма вятър за гонене

Тънко, болезнено жилване, спомен. О, колко познато!
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.
Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-08-27T17:00:47+03:00 968 4 8