Patrizzia
2 111 резултата
Къщичка и дворче – край са и начало,
кучешка колибка, кестен, розов цвят,
котка на салкъма, корито преляло,
над чешмата каменна пиленца мълвят,
птича разговорка, шумно, неразбрано, ...
  198 
Погледни този свят. Погледни го нехайно - през рамо,
гроб, до гроба. Покойници. Живите живи не са.
Няма вечна любов, краткотрайното щастие само,
обещава причини, за сто и едно чудеса.
Прекрои го света - направи си парченца за пъзел, ...
  239  11 
Омръзнаха ми шум, тълпи
градът и гражданята.
Котакът мисъл ми втълпи -
за къщичка в гората.
Метлата яхнаме и газ - ...
  325 
Времето сякаш се движи назад –
серии, готвене, клюки.
Мъж за приличие... И банкомат,
рокля, червосани джуки.
Две идеални във всичко деца, ...
  217  12 
Все пак доброто е затуй добро,
то като зрънце в рядка кал расте,
на скришно там - под лявото ребро,
в две раковини - шепи на дете.
Примигва любовта - в случаен стих, ...
  275  11 
Октомври ковал от сребро перодръжка,
дъхът на студа по стъклата да пише.
Дъждът пък по покриви мокри се тръшкал,
защото се чувствал самин и излишен.
От белите листи на сто хризантеми, ...
  260 
По ъглите замислен се стаява,
животът - аутист е, от дете.
Щом светлото на дните се смалява,
то сянката в душата му расте.
Понякога глава в стените блъска, ...
  236 
Стих трънлив за косата ми пак се закачи,
и за нощ, или две кичур цял побеля.
Дъжд в очите ми свря се на скришно, да плаче,
есен пъстра, стотици боички разля.
Стих, а цял таралеж, на кълбенце се свива, ...
  530 
От седем срутени небета,
ще вдигна църквен купол.
Да видиш Боже там, където
молитвите си струпал.
На купчини и на камари, ...
  199 
Пребит, денят ми лази и към заник се примъква,
от лакти ръбести - ребрата му са счупени.
А за кураж - площадният ни глашатай се пръква
и обещава ни химери - скъпо купени.
На прага изтривалката ми в колики се свива, ...
  204 
След като пратих потоп над света -
трупове - твари и хора,
сивата кал, дървеса, без листа,
Бог съм - калта проговори:
Дай ми мой Отче, душа, а и плът ...
  196 
Край от медна пита гризна -
жилна я пчеличка.
Писна есента, капризно,
дъх стаиха всички.
Тичат животинки разни, ...
  195 
Да имаш казват тиквена глава,
налагало го времето, жестоко.
Душа ли? За какво ти е това?
Със сит търбух, не се лети високо.
И сам се изживяваш, като цар, ...
  250 
Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило ...
  225 
А утрините тук са сини, много сини,
тревата - некосена е и мека.
По някой облак само, мине и замине
по своя път към слънцето, далеко.
А дните тук са пъстри, много, много пъстри, ...
  274  11 
На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
ветрец край тополите скри се.
Повика дъждец - да му бае, ...
  291 
И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...
  363 
Политането - антоним на падане,
надолу дърпат коренища - жилави.
Умът ни за Вселенска мърост гладен е -
копнежите ни - меркантилно - хилави.
Отдавна закърнели са крилата ни. ...
  319 
Понякога, сред дребните си грижи,
олеквам - от глухарче пухче.
Избирам си грациозна котка рижа,
надявам нейното кожухче.
Дърветата са камуфлажна дрешка ...
  204 
С постоянство ме препъва,
блудният, разгулен век.
Грешници на кръст разпъват,
странник - уж богочовек.
И ожулена, до рана, ...
  323 
Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита, ...
  266 
В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...
  1322  18  41 
Вземи си всички нощи - пълнолунни,
от вятър изкованите окови.
Свеулките Луната ще целуне
ще плисне дъжд - ще блеснат, като нови,
замислените, стари булеварди, ...
  293 
Душата ми скиталница е - няма тя,
ни топъл дом, легло, ни силно рамо.
Сама се вади на света, от ямата,
небето й е границата само.
Съдбата й така я е орисала, ...
  240  10 
Русалките се раждат само в синьото,
където спят мечтите на момчета,
където храбреци са - ненадминати -
морето им е все до коленете.
И люспестите синкаво - зелените, ...
  333 
Словата се изнизаха - на пръсти,
от болка натежали и сиротни,
че с името ти липсата ги кръсти
обрече ги да светят - доживотно.
Кориците на мъдрите ти книги, ...
  369 
На Г.
Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров. ...
  363 
Прегъвам страшната реалност
и оригами - жерав бял,
творя от времето - брутално -
разцъфва лотос в рядка кал.
Бунтовници, антагонисти, ...
  361  10 
Не беше обич, болка е била,
изплетена от страстите ни стряха
и пеперуди, с огнени крила,
фенерът ги привлече... Изгоряха.
И както сянка плаха в слънчев ден, ...
  733  11  22 
Понякога до кости ме протрива,
ръждивата стомана, на доспехите,
а женски хитринки не ми отиват,
и тривиално прости са утехите,
които в твойте ириси намирам, ...
  451 
За да гориш една божествена искрица е потребна
и чернозем - та златно зрънце обич да покълне
и длан напукана - от живата вода за теб да гребне,
преди от алчност и от студ света да те погълне.
За да сияеш не е нужно тежко злато, ни магия, ...
  1065  14  30 
Ако тръгна на път, позове ли ме вятър - в полето,
ще поискам от времето само за малко да спре.
Да ушия бохчичка от синия край на небето,
с две дъги да си гребна от лятното топло море.
Да сплета във косите си зрънце от златната дюна, ...
  465  13 
Есен в сукман с тежка кошница - пълна,
с грозде преяли, пияни врабчета.
Мъничка, крехка надежда покълна -
плах минзухар с две лилави очета.
Казват - от съмнало кърпи кожуха, ...
  563  12 
Поименно познаваш всички тръни,
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.
Невидимо е мъничкото нещо, ...
  516 
Дълбоко в чернозема рови –
бърлога търси си вълкът.
Овчици – предано готови,
за втори шанс... За стотен път.
Уж помъдрял, уши присвива, ...
  724  12  18 
Когато уж по детски ококорена,
премине пак край дребните душици,
две баби вадят злото й, от корена,
разсичат го, с наточени езици.
Объркала им бримките и плетките, ...
  631 
От мълнии диви изгребан,
разцепи се Божият купол.
Щом грешници правят молебен,
уж дъжд е – а огън и жупел.
И къщите плачат, сиротни, ...
  514  17 
Съмнение домашни чехли тътри,
пижамата му - цялата лекьосана.
И с четката - с бодличките, навътре,
търпението реши, нескопосано.
Едно ми е такова...Не Овенско ...
  480 
Тихо стене нощта, тихо, дъх не достига,
дива ласка. Гепард - станал коте от чакане.
Тази наша любов, тъй красива - на книга,
два- три мига, с очи избелели, от плакане.
До забрава боли, крият нокти звездите, ...
  608  16 
Прозорцът Луната позлатява
лъчи последни облаци съшиват.
Септември иззад хълма се задава,
пендари - от звездите му отиват.
Ухае вън на пушек и на дюли, ...
  519  10 
Предложения
: ??:??