pavli
511 резултата
Меню – цена:
Гняв – една пропусната възможност.
Раздяла – една непресъхваща сълза.
Болка – една предпоследна надежда.
Мълчание – една доза усмивки... ...
  368 
По миглите ми пари тишина.
Всяка потребност, грижа и страх
се пресичат в оцеляла искра...
Цялата ставам пепел и прах.
Но очите остават без име. ...
  333 
Моето пространство е изолирано...
Стопанка на сърцето си съм
и паля клечка след клечка от своите спомени...
Но когато студенината идва отвътре,
с нищо не мога да се стопля... ...
  308 
Безбрежно бяло... Зима.
Запалихме камината...
И пламъците разгоряха лято
в душите и телата...
„Какво е лятото, какво е?” – ...
  258 
Дали вятърът търси посока?
И има ли свой дом въздишката?
Колко много импулси се носят
от една луничка на снимката...
Помня... как е била целувана... ...
  408 
***
Далечна мисъл...
Пространства... и тишина...
Аз и ти... Мечта...
*** ...
  675 
В бяла пряспа станахме
снежни човеци...
И ти ми подари лято
в две шепи...
*** ...
  419 
Залезът отпива от сълзата.
Лутат се въпроси безпризорно.
Всички тайни натежават...
Пореден ескиз илюзорен...
Морят ме несъгласни мисли... ...
  281 
Когато скъсаш страници от романа,
изпускаш безценни и важни моменти...
Самотуваш си... И се вкарваш в капани
от съмнения и пръснати фрагменти...
Лепиш и наместваш случайни парчета, ...
  312 
Снежни топки и усмивки...
Ех, че пада веселба!
После вкусна топла питка...
Празник чуден! Коледа!
Вълшебна... свята тишина. ...
  848 
1.Ако никой не те разбира, почти сигурно означава, че проблемът е в теб.
2.Ако всички те разбират, вероятно все някой те лъже.
3.Ако никого не разбираш, очевидно не напрягаш своите мозъчни клетки.
4.Ако всички разбираш, всъщност много се заблуждаваш.
Възможни отговори (провокация): ...
  327 
***
Състояния
Освободих се от твоето присъствие.
Не мога да се освободя от отсъствието ти...
*** ...
  297 
Смисъл… Не знам в какво ли точно откриваме смисъл? Понякога свеждаме смисъла до това как да си изкараме хубаво... да забравим злободневните теми... да избягаме от действителността... да се почувстваме някак – шик, полезни, добри, доволни… Понякога си мисля, че „смисъл” е „безсмислено” понятие... От ...
  1359 
Тя не каза сбогом на никого.
Просто си тръгна тихо...
И остави спомен в мислите,
любов в сърцето и душата...
Отстъпи пред магията на Новата ...
  571 
Не ми спестява нищо животът...
Парчета градят душата ми цяла.
Умората идва всеки път с тропот...
Но все още съм оцветена в бяло.
За да изписвам бъдещи тръпки ...
  309 
В жаравата захвърлям трудни думи –
да осветят пътека нова,
а делничните ни безумия
на прошка да отворят порта.
Събуждане да звънне. И в душите ...
  340 
Целувката на зимата ме прати в този сън...
Тръпчив и осезаем. Като чая ми... без теб.
Бунтува се студеното слънце. Хапе отвън...
По пътеката към нощта затварям очи...
За да не се разпадна... Но ме сепва глас... ...
  337 
Имам гости – внучките и внукът.
Цялата ми къща е в усмивки и брокат.
Навсякъде глъчка... песни... пукот –
украсяваме със радост Коледна елха.
Най-отгоре празнично сияе звездата. ...
  325 
***
Спомени – следи от моите мечти...
***
Мисъл... сълза... следа... сърдечна клада...
*** ...
  344 
Индиговото ми настроение
разтваря хищни лапи
за да наруши равновесието...
Промъква се мълчаливо...
И се сблъсква със светлото в мен… ...
  751 
(препоръчва се да не се чете от мъже)
Една жена не би могла да обича мъж, когото може да излъже.
Не съществува абсолютна сигурност, в който и да е мъж. Обратното е вярно – винаги има абсолютна несигурност... заради природата на жената.
Всяка жена иска да бъде единствена за някого, но когато чуе това ...
  430 
Пред всички обладаваш мислите ми. И аз усещам болката от липсата... Мълчанието иска да говори, а тишината ми няма нужда от това. Трудно е докато премина в смирението на тишината. Редуват се забързани каданси... Не искам да съм морска анемона, която залепва за теб и не ще да те пуска. Но няма и да ос ...
  390 
Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...
  381 
Новият сняг скри
старите стъпки в пръстта...
Бяла невинност...
***
Бяла красота. ...
  368 
Бял мечок и бяла мечка прегърнати в белия сняг.
Мечтаят за мъничко любов във бяло...
Да отвържат празнична бяла магия...
И слънчеви отблясъци да разложат бялото
на всички цветни нюанси... ...
  357 
Белият хаос на танцуващите снежинки
ме отвежда в бялата хармония на моята тишина...
Светлината на бялото изпълва всичките ми клетки...
Мислите ми започват да прошарват белотата
и да изпращат бяла енергия към света... ...
  340 
Нащърбено утро. С кисел привкус.
И започва денят с внезапни обрати.
Поглеждам нещата от нов ракурс.
Заставам пред всички душевни пирати.
И си повтарям: „Ще бъда! Ще мога!” ...
  238 
Един спомен, като стара реликва,
смущава съкровеното в душата ми...
Колкото и щастие от него да блика,
тъгата ме обгръща с пламъци...
До бяло изгарям... С времето споря... ...
  495 
Всеки човек в живота ми и всяка ситуация ме променя. Оставя по една браздичка и после трябва да се грижа за нея и да отгледам там най-хубавото, което ми е по силите. Докато я преоравам, намирам много отговори, които са ми убягвали далеч в отминалото време... Но пък се появяват все нови и нови въпрос ...
  676 
Коварен
Отрезвител
Разкрива
Обичайните
Насоки ...
  530 
Между покоя и хаоса съм…
аз – подредената…
Цялата – и извор, и жажда…
Нагазвам в тишината
с неизмислени истини, ...
  478 
Недоизказано
Недоразбрано
Неоценено
Нерадостно
Недолюбено ...
  360 
Настъпи часът за поезия. Тихо е.
Пресявам бавно спомените дневни...
Горчивини се смесват с тръпни мигове
и в тъмното се ражда стих пореден...
В лабиринта се понасят мисли и табута, ...
  553 
Кога ще разбера сърцето ми какво е?
Пулсиращ орган, неразбран, огромен?
Спестовна касичка за чувства?
(Но аз нали неспирно все раздавам...)
Кървяща рана или зла вихрушка, ...
  329 
Болката е бумеранг. Все същата –
ти я пъдиш, тя се връща…
Разгръща кръвожадни обятия…
Побърква те със постоянство.
Разнищва твоите понятия… ...
  387 
Умът обърква поривите на сърцето...
Сърцето пък отрича неговите доводи...
И вместо да се движиш гордо и напето,
ти си стегната в много здрави окови!
Почти доволна или пък почти щастлива... ...
  321 
  957 
От житейска "проза" минахме в протестна "поза".
"ПРО-ТЕ-СТИ" – да махнем "ТЕ".
Остава "прòсти" и "простú".
Дори едно ударение променя цял смисъл. Избор е!
Или една буква "К” (като "Колебание") – "Оставка" или "Остава"... Избор е! ...
  414 
Вали ли... вали... А мечтите ми са жадни!
Колко трябва да изпият, за да простят?
...
Дъждовните капки се сливат в мелодия...
И мечтите ми сменят посоката... ...
  412 
Разочарованието се размърдва в дъното на мислите ти. Колкото и да се опитваш да го укротиш със смях, красиви мигове, топло настроение… то не спира да чегърка… Отново и отново. Пипалата му пълзят във всички посоки… Душевното ти равновесие не се успокоява и след поредната равносметка. Всяка случка, мъ ...
  880 
Предложения
: ??:??