pavli
511 резултата
***
Осъществявам сблъсък. Гарантирана промяна.
***
Събирам ценни отпадъци.
*** ...
Осъществявам сблъсък. Гарантирана промяна.
***
Събирам ценни отпадъци.
*** ...
828
2
6
Децата имат уникални творчески попадения. Написано с помощниците на баба.
– За какво се пие топъл чай?
– За наказание.
– Кога казваме „Наздраве”?
– Когато искаме да се напием. ...
– За какво се пие топъл чай?
– За наказание.
– Кога казваме „Наздраве”?
– Когато искаме да се напием. ...
816
4
5
Опозиция
Моята опозиция – правя напук на тъжното в мене си.
Долавям от ехото: „-не си... -не си... -не си...”
Не!!! Съм. С полепнали навсякъде усмивчици...
оставам без прикритие... Светлина съм. ...
Моята опозиция – правя напук на тъжното в мене си.
Долавям от ехото: „-не си... -не си... -не си...”
Не!!! Съм. С полепнали навсякъде усмивчици...
оставам без прикритие... Светлина съм. ...
573
Всички по-големи трудности в живота си определяме като дяволски капани. Много поговорки има за Дявола. Хем си мислим, че е невъзможна перфектна сделка с него, но казваме „Послушах Дявола”, когато не искаме да поемем отговорност за собствените си постъпки. Когато сме разочаровани и мислим, че нямаме ...
1595
1
В мрака очите ни търсят пресечната точка на близостта…
А устните ми проправят огнена пътека по твоите сетива…
Препускат пръстите ни – ту нежно, ту малко грубовато…
Цялото ти величие изпълва пространството и дълбините ми…
О, Боже, ти си Дяволът!... ...
А устните ми проправят огнена пътека по твоите сетива…
Препускат пръстите ни – ту нежно, ту малко грубовато…
Цялото ти величие изпълва пространството и дълбините ми…
О, Боже, ти си Дяволът!... ...
1011
2
Как да не мисля!!!?
Трудно е да си гръмоотвод между две полярности. Между ограничения и желания. Между тъмното и светлото в душата си. Събираш негативите в своя мислен резервоар. После започваш да търсиш мотиви, които да ги обезсилят... При това гледаш да не досаждаш, да не натоварваш любимите хора. ...
Трудно е да си гръмоотвод между две полярности. Между ограничения и желания. Между тъмното и светлото в душата си. Събираш негативите в своя мислен резервоар. После започваш да търсиш мотиви, които да ги обезсилят... При това гледаш да не досаждаш, да не натоварваш любимите хора. ...
1158
1
10
Летящата калинка на желанието…
изгладняло от чакане…
Хаосът в клетките… всичките…
когато пристигаш…
Ароматът на твоята вита… ...
изгладняло от чакане…
Хаосът в клетките… всичките…
когато пристигаш…
Ароматът на твоята вита… ...
585
1
4
***
Слънцето затопля дъгата
над туфа теменужки.
Пролетно ухание...
*** ...
Слънцето затопля дъгата
над туфа теменужки.
Пролетно ухание...
*** ...
803
5
Познато ли е познатото и кое е онова, което дава сигурност – предвидимостта или вярването ни?
Познато. Има ли точно определение? Колкото и да си мислим, че заради продължителното време познаваме до болка нещо и внезапна ситуация ни отваря очите – не е това, което сме мислили, че е... Не можем да твъ ...
Познато. Има ли точно определение? Колкото и да си мислим, че заради продължителното време познаваме до болка нещо и внезапна ситуация ни отваря очите – не е това, което сме мислили, че е... Не можем да твъ ...
1510
2
4
Блещукащи скотоми* обозначават пътя на мисълта...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности… ...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности… ...
597
Сутрин сънят ми изтичва по риза...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото ...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото ...
619
Поредица „Баба и внуче”
***
5 ч. сутринта. Тъмно е още. Необичайно време за диалог… Детето почва да хленчи: „Плача мама…” Бабата: „Недей… мама ще дойде…” Внукът: „Не!!! Плача пък!” Бабата: „Добре. Плачи, само че тихо, да не събудим другите…” След съвсем малко време: „Караш ли ме да плача?” Бабата: „ ...
***
5 ч. сутринта. Тъмно е още. Необичайно време за диалог… Детето почва да хленчи: „Плача мама…” Бабата: „Недей… мама ще дойде…” Внукът: „Не!!! Плача пък!” Бабата: „Добре. Плачи, само че тихо, да не събудим другите…” След съвсем малко време: „Караш ли ме да плача?” Бабата: „ ...
1877
3
2
В търсене на смисъла от липсата...
Благодаря ти, Господи, за твоята взаимност.
Повярвал в мен, непрестанно ме водиш
през тъжните клопки на случая...
през всичките нагарчащи пиянства... ...
Благодаря ти, Господи, за твоята взаимност.
Повярвал в мен, непрестанно ме водиш
през тъжните клопки на случая...
през всичките нагарчащи пиянства... ...
535
1
Спиш ли?
Съмвам се в съня ти…
Устните на моята усмивка
нежно пърхат…
Мисли разрошени носят ...
Съмвам се в съня ти…
Устните на моята усмивка
нежно пърхат…
Мисли разрошени носят ...
543
1
2
Разсичам думи, мисли, чувства…
После възкръсвам в творбите си…
Повиквам те в пъстрото русло
на ритми от нежност разплискани…
С теб волно и дръзко препускаме ...
После възкръсвам в творбите си…
Повиквам те в пъстрото русло
на ритми от нежност разплискани…
С теб волно и дръзко препускаме ...
526
Между „не” и „не”
– 1 –
Разминаване – сблъсък между едно недоизказано и едно недоразбрано...
– 2 –
Сблъсък – когато има несъответствие на възгледите, винаги има неразбирателство. ...
– 1 –
Разминаване – сблъсък между едно недоизказано и едно недоразбрано...
– 2 –
Сблъсък – когато има несъответствие на възгледите, винаги има неразбирателство. ...
640
Покрай нас шета вирус коварен.
Обществото е парализирано.
Емоциите спихват трайно.
Ограничаваме се организирано.
Опустяват училища, детски градини... ...
Обществото е парализирано.
Емоциите спихват трайно.
Ограничаваме се организирано.
Опустяват училища, детски градини... ...
869
1
2
Кубче лед – огледало,
което постепенно разлива
твоите черти по мен...
докато потънеш...
в дълбините ми... ...
което постепенно разлива
твоите черти по мен...
докато потънеш...
в дълбините ми... ...
1256
1
Защита
Потънала в своите мисли,
понякога имам усмивка-преграда.
***
Нищо, че не винаги е юли, ...
Потънала в своите мисли,
понякога имам усмивка-преграда.
***
Нищо, че не винаги е юли, ...
944
2
Харесваш роклята ми на цветя и пеперуди,
походката... и във очите топлия ми гъдел...
гласчето, което точно в полунощ те буди...
С всички странни части сглобяваш моя пъзел.
Парченце по парченце страстно ме събираш ...
походката... и във очите топлия ми гъдел...
гласчето, което точно в полунощ те буди...
С всички странни части сглобяваш моя пъзел.
Парченце по парченце страстно ме събираш ...
638
2
1724
1
Всяка тайна е махало
- 1 -
Времето е емоция. И въжеиграч. Жонглира с тайните ни. А те са махало – понякога ни въздигат и после се втурват стремглаво към другия полюс, където са сгушени страданието и вината. По пътя ни среща с хора-корективи, с хора-компаси, с хора-лицемери, с приятели... И разбираме ...
- 1 -
Времето е емоция. И въжеиграч. Жонглира с тайните ни. А те са махало – понякога ни въздигат и после се втурват стремглаво към другия полюс, където са сгушени страданието и вината. По пътя ни среща с хора-корективи, с хора-компаси, с хора-лицемери, с приятели... И разбираме ...
1144
4
По стръмното мисли препускат
и сливат се с вятър и прах...
Отново познавам по пулса си –
нетърпеливо чакаш ме пак...
И безутешно е безсънието ми. ...
и сливат се с вятър и прах...
Отново познавам по пулса си –
нетърпеливо чакаш ме пак...
И безутешно е безсънието ми. ...
1195
1
3
Вдишвам... Топъл изгрев. Изпълвам се с новия ден.
Раздиплям си парченцата... импулсите... спомените...
А вятърът размотава едно кълбо думички...
И до мен долитат: „Ти ми беше обещана...”
Сбъднатост била съм и отвъд ще ти светя... ...
Раздиплям си парченцата... импулсите... спомените...
А вятърът размотава едно кълбо думички...
И до мен долитат: „Ти ми беше обещана...”
Сбъднатост била съм и отвъд ще ти светя... ...
504
Понякога се местя в друго измерение.
Там няма злоба, завист и интриги.
Където съм внезапно изкушение
за някого... отхвърлил своите вериги...
Тогава всичко няма същото значение ...
Там няма злоба, завист и интриги.
Където съм внезапно изкушение
за някого... отхвърлил своите вериги...
Тогава всичко няма същото значение ...
1049
2
3
Най-страшното е… не когато се мълчи... а когато няма какво да се каже... Спираш поглед в точката на безнадеждност... но нищо не виждаш... Всичко в теб се бунтува… когато почине твой близък или много скъп приятел... В твоите клетки нахлуват ярост… отчаяние… лудост… докато прозреш мисълта, че просто н ...
644
***
Плача. Следвам гравитацията на сърцето си.
***
Цяла шепа цветове... в тъмното... свети.
*** ...
Плача. Следвам гравитацията на сърцето си.
***
Цяла шепа цветове... в тъмното... свети.
*** ...
1327
1
2
Шепа ласки по мен разпилей…
Вселени се ширят в очите ни –
има място за всички мечти!
Ти не бързай… Моя дъх догонú…
И онази божествена благодат, ...
Вселени се ширят в очите ни –
има място за всички мечти!
Ти не бързай… Моя дъх догонú…
И онази божествена благодат, ...
1826
Между покоя и хаоса...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...
1405
1
4
Будна думичка в набраздените мисли се лута.
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...
711
1
2
1700
2
В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...
458
2
Кънти огромно „Всичко пак е грешка.”
Разминават се сенки от контрасти...
Вятърът разнася късове от мен...
Съмнение безмилостно дращи.
Притъмняват очите от взиране. ...
Разминават се сенки от контрасти...
Вятърът разнася късове от мен...
Съмнение безмилостно дращи.
Притъмняват очите от взиране. ...
508
Твоето мълчание крачи през стихове.
Бръква в душата... Студът е на пост.
Зъзнат мислите разпилени в разпятие...
Всичките трепети са заключени в огромна сълза...
И приказката е затворена недочетена... ...
Бръква в душата... Студът е на пост.
Зъзнат мислите разпилени в разпятие...
Всичките трепети са заключени в огромна сълза...
И приказката е затворена недочетена... ...
539
Копнея. Пак. За нещо непознато.
То няма име, но си го усещам...
Изпълва ме с ухание приятно.
И чудно – цялата съм трепет...
Излъчвам светлина. И тя е топла. ...
То няма име, но си го усещам...
Изпълва ме с ухание приятно.
И чудно – цялата съм трепет...
Излъчвам светлина. И тя е топла. ...
541
2
5
За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна… Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от ...
937
1
Бръсначът на времето подрязва перата ми...
Крача по виадукта на разпилени мисли.
Развивам нишката на своето мастилено петно...
и търся нова опорна точка...
за хармония... с препускащото време... ...
Крача по виадукта на разпилени мисли.
Развивам нишката на своето мастилено петно...
и търся нова опорна точка...
за хармония... с препускащото време... ...
769
5
6
Припомням си често стари заблуди...
В пореден танц животът ме люлее.
Детето в мен не спира да се чуди –
защо сълзите в тиха вяра сея?
Пак – загадка от чувства и фотони – ...
В пореден танц животът ме люлее.
Детето в мен не спира да се чуди –
защо сълзите в тиха вяра сея?
Пак – загадка от чувства и фотони – ...
510
1
1
За мен си...
като къшей хляб за премръзнало врабче,
оня примамлив фьон край косите ни
и дантела на дъжд по тъжното ми лице,
щедра мъдрост от епохата на дедите ни... ...
като къшей хляб за премръзнало врабче,
оня примамлив фьон край косите ни
и дантела на дъжд по тъжното ми лице,
щедра мъдрост от епохата на дедите ни... ...
514
1
В земята на съня е тихо,
погалено от устни и ръце...
И в мен парченце топло
най-нежни стихове тъче...
С разперени пространства ...
погалено от устни и ръце...
И в мен парченце топло
най-нежни стихове тъче...
С разперени пространства ...
549
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
