pavli
511 резултата
Поредната цигара те замества...
Димът рисува силуети...
И те полека се разсейват...
Ридаят спомените в мрака.
С привкус от безразличие... ...
  502 
Когато покрай мен е пълно с тишина
и непривично времето е спряло,
когато всякаква излишна суета
скимти захвърлена и оголяла,
напира във душата ми мечта – ...
  530 
Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина. Глутница от съмнения, противоречия, премълчани думи и груби мисли нахлуват в тишината. Шумна тишина! И в същото време е някак празна и гл ...
  1492 
Замръкват дните ми... без теб...
А всички пътища са белези
по рамото на здрача...
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми... ...
  641 
Красивата лъжа е творчество.
Но тя си има свой позорен стълб.
Сияние сякаш навсякъде пръснала...
На времето-съдник обърнала гръб.
Със своята съперница Истина ...
  552 
Искам да ти кажа нещо...
като току-що създадено топло
от немирен звезден лъч върху кожата ти...
като допир от трептения на магнолии
в света, в който искам да се изгубя... ...
  659 
Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...
  778 
В сърцевината на чувството...
Ухая на сънища. Най-защитеното безвремие.
Сънувам падаща звезда – умираща за сбъднато желание...
Думите скрити в мълчание се чуват силно... Дишат...
Пулсът на моя свят е опиянен от предстоящи мигове... ...
  545 
Шум в стаята. Било е ехото на твоя дъх...
С размах на пеперудени криле раздвижва въздуха...
Усещам аромата на устните ти – невидима пътека,
която ме отвежда в нашия паралелен свят...
И ти ме чакаш там с онзи първи трепет... ...
  520 
Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...
Докато виждам път, аз няма да се спра. ...
  594 
Аз и ти в едно безумие...
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...
Усмивка палава, копнежност... ...
  1239 
Неочаквано... той...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински. Никой не го позна…
Той инсценира смъртта си...
Върна се без душа и се сля с множеството... ...
  642 
По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...
  601 
„Благодаря, добре съм” е за пред другите.
Пред себе си съм... себе си...
Оголена сетивност... Мисъл полудяла...
Пулсиращи импулси... Една кървяща рана...
© Павлина Петрова
  698 
Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...
  1035 
Поредната рождена свещ угасна...
А милионите желания напират.
Детето в мен не иска да пораства.
И вход за нови приключения намира!
Посоката е слънчева – завихря ...
  374 
В моята Вселена цветовете непрекъснато се размесват. Обичам бялото си. Това е моят цвят. Той е очакване. Въпреки че залагам на оранжевото. То е надежда... А когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... тогава пристигаш и залезът свлича премяната си... Земята и небето сменят местата си. Вселената ми ...
  1092 
Във всичките си стихове, в които „играя роли”, има частичка от мен... Осезаема, тръпнеща, истинска... Когато ме очертаваш с устни и твоята мисъл става мой стих, си връщам онзи шеметен фьон, с който летим през неизвестното... И всичките купести облаци отстъпват пред усещането за празничност и магия.. ...
  1101 
Всяка уловена мисъл те кара да я сравняваш с напиращите чувства. Гмурваш се към най-дълбокото на душата си, за да я разгърнеш и разбереш пътуването в себе си. Но едновременно с това се размътва и се надигат всякакви примеси... твърди остатъци, набраздени от минали случки и предишни равносметки... Вс ...
  977 
Когато сърцето е свито в юмрук,
Слънцето на нежността ридае...
В тишина отекват звук след звук
и безпощадно рана дълбаят...
Топли думи, родени с любов, ...
  339 
Какво ли няма във сълзата ми!
Тревога, радости, тъга и болка,
обиди нагарчащи и тихи протести...
Вълнения всякакви – вълшебни моменти,
възторзи, проблеми, спомени трепетни, ...
  371 
Трябваше да изпитам болка, за да знам...
И всяка пáтина да ме украсú
с нова бръчка... и сребърни нишки...
да ме научи с хищни усилия
да преодолявам съмнения... ...
  554 
Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят... Не можеш да бъдеш сигурен какво е премълчано. Зад него се крие болка, неразбиране, огромно разоч ...
  1506 
Сънувам... Косите ми са разбъркани с твоите пръсти... И кожата усеща чудната приказка, която започват да редят... Бреговете са далеч... Не искаме да ги достигаме! Плуваме... Поемам дълбоко дъх, за да потече през теб... Поемаш дълбоко дъх, за да изригна сред звездите... Сплетени дихания неудържимо ни ...
  761 
***
Изсипва се небето и трещи...
Светкавици прорязват сгъстеното пространство,
а мълнии кръстосват огнени кълбета...
Сърцето на земята се е свило в спазъм. ...
  764 
***
Случайна среща.
Банално объркване.
Като в приказка.
*** ...
  707 
***
Дърво, стон и зов...
оголена сетивност...
с пролетна вяра...
*** ...
  609 
Достигнах смайващо далече –
в най-трепетната точка от съня...
където тайнствено изрече
две думички и тихо ме разсмя...
А после с огнен дъх рисувахме, ...
  375 
Хората често смятат, че мнооого ми върви и ме определят като „късметлия”. Бих казала, че късметът си избира жертва, защото понякога те подлага на непредсказуеми изпитания, внася свой неповторим елемент на изненада и всичко отива в твоите ръце и от теб изцяло зависи как ще действаш нататък... дали ще ...
  1508 
Виждам се в огледалото.
Примижавам… Прицелвам се.
Стрелям!... Оглушителен трясък…
Аз съм на милиони парчета…
Просто не обърнах дулото ...
  397 
Понякога не съм жена, а Време...
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб...
като късно Слънце...
и всеки сърдечен удар на тишината ...
  1131 
Делнично забързани, празнично самотни,
ей така, между другото, се докоснахме...
Стъпвахме боси по бодливите истини...
Пихме вино... с въпроси и обменяхме мисли...
В очите на тъжното лято се повтаряхме! ...
  372 
Бяло облаче
в замръзналата локва.
Вкусна погача...
© Павлина Петрова
  655 
Свистят край мене мислите променливи...
със шумно ветровито вдишване...
с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои
и глухи остатъци от нахапана тишина...
Солта по ресниците ми изгори ...
  761 
Между „Да” и „Не”
унищожаваме
всяка маргаритка.
© Павлина Петрова
  637 
Аз – разрушителка на спокойствие.
Ти – осъден на раздвояване.
Той – трудният път на избора.
Тя – мечтателката в мен.
То – изгарящото чувство! ...
  1801  11  10 
Тръпките по гърба разбъркват
тъмнокарамелените кичури
в безброй отенъци на непокорното желание...
а върхът на езика пробягва
по долната чувствено пухкава устна... ...
  1315 
Оставям те... да ме отведеш оттук...
да се понесем в пространствата...
после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
... и изгубили своите очертания...
да достигнем точката на съвършенството... ...
  1280 
Така притъмнява... сякаш няма небе...
Натежава пространството...
До основи оголяват спомени.
Опожарено от мълния лято.
Яростно кънти в душата: „Спри!” ...
  584 
***
Цветовете ми ридаят в тъмното, търсят посока...
и всеки стон раздира едно „Обичам” в тишината...
А страховете дишат, ограбили времето ни...
*** ...
  396 
Предложения
: ??:??