Tilenus
228 резултата
Как да отсееш малките неща,
за да не направят голяма разликата?
Как да избистриш водата,
за да не изглежда дълбока?
Как да изхвърлиш страх като баластра ...
  290 
Погледът плах, а ефирна свян
свежда бавно надолу клепачите.
Бузите, леко червени от срам,
а устните- напомнят ми малините.
Чувствата отново са пробудени, ...
  836 
Когато прогизвах под дъжда,
всички имаха чадъри.
Облаци черни, буря се задава,
всички имаха си къщи.
Когато грейнеше слънце, ...
  233 
Оставям приятели,
недоубили ме.
Гърбът си оставям, изкривен,
ръцете си, увиснали.
Наречете ме наивен, но ...
  277 
Пипилота Виктуалия Транспаранта
Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.
Всички я обичат, но тя е чудата,
с маймунка в главата и старото конче.
Живее сама във Вила Вилекула, ...
  662 
Обсебена от мощността на колата,
тя натискаше до дупка педала.
Гумите и изхърляха малките камъчета,
а тя... вперила очи в магистралата.
Бе красива, дива и свободна! ...
  281 
Защо...
да те обичам?
Мразя те.
Не мога да те дишам,
повръща ми се. ...
  321 
В сянката зад дувара,
където никне коприва.
Дето пикат всичките кучета,
и слънцето я подминава.
Зад студените камъни, ...
  404 
Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...
Умирам, ти си убиеца ...
  352 
Не боли.
Лъжа е, че боли предателството.
Боли.
Когато ти отнемат детето.
Не боли, ...
  329 
Еманципацията увеличи разводите,
и намали раждаемостта.
Не знам на кой ще му пука за ноктите,
когато има дванайсет деца.
Матриархатът умножи безчувствените жени ...
  243 
Защо не съм поет,
като бащата Славейков
- родоначалникът
на възрожденското?
Или Димитър Димов, ...
  361 
Нервите пробили дебелата ми кожа,
капка по капка се изцеждат.
Червените ми устни, пресъхнали отдавна
слепи са, искат да целуват.
Разпадът е до молекули. ...
  500 
Искам да се смея.
Да се шегувам.
Тъпи вицове, банални случки.
Да ме замерят
и аз да им отвърна. ...
  312 
Не ме докосвайте,
похотливи къдрички!
Защо шептите,
имам място за всички.
Душата ми е продънена лодка, ...
  351 
Кой те открадна мое, Лято?
Красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
се срамуваше от своя съпруг?
Пътеки няма към север. ...
  386 
Една кокошка,
с две пиленца.
Общо пет лева.
В гърлото буца.
Съсипана кариера- ...
  371 
снимка от нета
С филия в ръка,
по средата на хола.
С камиончето от тавана,
се заиграхме на воля. ...
  413 
Сутрин впил очи в календара,
химикалът в джобчето мълчи.
Стрелките на часовника,
в очите ти приличат на стрели.
Не, не седим като статуи! ...
  277 
Случвало ли ти се е,
на тавана да срещнеш,
малко мършаво коте
свито сред гредите?
Душата да те хване за гърлото, ...
  395 
Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди, ...
  758 
Паднах, прощавайте!
Много съм пиян...
Моля Ви, не ме укорявайте,
пия живота си неизживян.
Бързам, гълтам на екс, ...
  417 
Наблюдавам я.
Имам си прозорец.
Всичко опаковала,
търси самец.
Кошута с две сърнета, ...
  446 
И тази вечер ли...
пак ще си говоря с мен?
Ще си рисувам автопортрет
с автор неизвестен?
Луната мълчи, взела пари ...
  320 
„С надежда сетна в поглед сляп
хляб чакаше, ръка протегнал,
а някой камък вместо хляб
оставил бе в дланта му черна.„
Михаил Лермонтов ...
  282 
Тръпката е прелетна птица,
която лети само на юг.
Следвай я, наслади ѝ се.
Тя няма дом нито съпруг.
Тя няма крещящи деца, ...
  480  14 
Защо гледаш през лупа моят живот?
За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.
Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят. ...
  344 
Защо всичко боли,
а нямам рани по тялото?
Сякаш нещо предстои,
така всички ме гледат...
Нещо ще стане с мен? ...
  357 
Храмът пустеещ стана пак свят.
Паяжини, клатейки се, обираше камбаната.
Светците се връщаха от свят по свят,
свещите отдолу нагоре пламваха.
Вятърът обикаляше и ехидно се кискаше ...
  327 
Черна е нощта, сънищата пропукани.
Утрото се ражда в неделя тъмносиво.
Губят очертания лодките на пристана,
за тези, за които животът е безсмислен.
Бурно е морето, пясъците плаващи. ...
  330 
Ти ли си тази, в която се клех?
Защо съм тогва пред теб на колЕне?
Дрипав пияница сложил каскет
на пътя ти, петаче да подхвърлиш.
Аз нямам мечти, имам твоите спомени, ...
  332 
Защо шепнеш? Вземи ме тишина.
Тялото на гаргите оставям.
Мълчиш като другите, но ме обичаш.
Думите ти на червеите завещавам.
Искаш ме, но коя сте, Вие Госпожо? ...
  293 
Те вързваха въжетата със сложни възли.
Псуваха мръсно и се обзалагаха.
Нахъсани като орли без криле. Ръце
забиваха с чукове по нейното тяло.
Тя не потрепваше. Върхът бе тяхната цел. ...
  995 
Дойде бясна и блъсна на масата сметката:
Затваряме!Плащай или излизай навън!
А навън хората по-безчувствени от роботите,
но нейна бе кръчмата и електрическият стол.
Дойде пак, забърса от масата щурците. ...
  452 
Тиха зима. Не фучи и не вилнее.
Миражите ѝ-истински са случки.
Глупакът, как да знае,
че ледът ѝ реже му вените?
Облечен още в детските си дрешки, ...
  375 
Зад молещите очи на кучето,
бездомникът се прави на заспал.
Слънцето бясно нагряло е кутията.
Монетите след залез ще се разтопят.
Накрая очите се разплакват- ...
  334 
Вречен в теб Любов,
целият потънах.
Кои след твоят зов,
да останат разумни могат?
Не шептях, а виках! ...
  516 
Да те покажа на всички искам.
В онази, червената рокля облечена.
Да изтичат очите на всички,
пред красотата ти естествена.
Да те хвана под ръка, едва дишайки. ...
  550 
Родих се сам, толкова сам...
Търсих те навсякъде.
Пред прага си била.
Защо не влезе?
Защо затръшна вратата? ...
  383 
Щъркелите с клюновете си затракаха,
над оглушалата от тишина камбанария.
Пролетта събуди се и всички се прозяваха,
земята се протегна и разтвори се цяла.
Наизкачаха от нея сънища навсякъде, ...
  353 
Предложения
: ??:??