valcanyon

342 резултата
  • Кафе с дъх на море

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Кафе истинско, кафе с дъх на море,
    пия го с теб морско момиче на брега.
    А пред нас разбиват се вълнá след вълнá
    една прекрасна морска синева!
    Държа ръката ти а слънцето усмихва се така, ...
      174 
  • Приятелите винаги остават

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Приятелите винаги остават
    Приятелите винаги остават,
    усещат болката в твоята душа!
    Когато имаш трудности не те забравят,
    до теб са, държат и твоята ръка. ...
      179 
  • Липсваш ми

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Липсваш ми
    Липсваш ми ти казвам, истината е това,
    две прости думи ала от сърце и душа!
    Бяхме заедно а самичък съм сега.
    не си жена която ще се възгордее от това! ...
      170 
  • Някога

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Някога
    Някога, някога толкова някога*,
    сякаш никога или отдавана е било.
    Беше си истинско повече от всякога,
    животът си беше живот а не тегло! ...
      170 
  • Щастие

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Щастие
    Щастие е да бъда тук и сега,
    това е моята истинска мечта.
    С любимата жена хванати ръка за ръка,
    да обиколим нашата родна България! ...
      137 
  • Морско момиче

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Морско момиче, далече си от морето сега,
    липства ли ти неговата необятна красота?
    Шумът на вълните, разбивайки се на брега,
    усещането на бриза, на лятото дъха.
    Ето те, мое морско момиче, тук и сега, ...
      142 
  • Оставаме

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Оставаме, оставаме, дойдохме си сега,
    от всички краища на света в България!
    В нашата родина, в нашата страна,
    ще променим държавата, нашата "майка"!
    Оставаме, оставаме и вярваме в това, ...
      250 
  • Следа

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Следа да оставиш в живота си, следа,
    важно, много е важно за човек това!
    Как живееш, какво правиш ти сега?
    Да го видят и оценят хората така,
    да оставиш след себе си диря една! ...
      306 
  • Жената и поета

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Красивата жена, поета я видя,
    нежна, в очите и той се взря.
    Изваяна като скулптора една,
    изящно тяло, а косата сякаш златна!
    Видя я той и веднага я пожела, ...
      136 
  • Нахална любов

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Нахална. любов
    Изгоних те, а ти се сега връщаш,
    какви ли не обиди не преглъщаш.
    Изгоних те, а ти си пак на моята врата,
    спокйно чакаш, дошла си пак сама. ...
      322  10 
  • Жулиета

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Жулиета
    Жулиета, сякаш излязла си от творба,
    една красива, мила и умна жена.
    Една случайна среща съдбата отреди,
    срещнах те, видях те, пожелах те завинаги! ...
      156 
  • Да си останем приятели

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Да си останем приятели
    Да си останем приятели ми каза тя,
    отиде си, отиде си и с нея Любовта.
    Как само приятели не мога да я разбера,
    нали довчера бе за мен любимата жена? ...
      233 
  • Красиво момиче

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Момиче мило, жива красота,
    с усмивка прекрасна и мила.
    Истинско момиче като от някога,
    когато жената бе истинска жена.
    Облечена в красива народна носия! ...
      132 
  • Добро утро,Живот

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Добро утро, Живот, ето ме тук,
    същият съм си, не съм станал друг.
    Събудих се, усмихнах му се на деня,
    лъчите слънчеви огряха ме така,
    че стоплиха ме, стоплиха и моята душа! ...
      220 
  • Учителко любима

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Учителко любима, къде си ти сега,
    навярно преподаваш на някакви деца.
    Извънкласно, извънчасно, за някоя пара,
    търпиш насмешки и грубости на някой баща.
    Къде си? Разкажи им за Левски и Ботев сега, ...
      145 
  • Снежна тишина

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Снежна тишина
    Сняг заваля, снежинки се гонят сега,
    дебел килим застла студената земя.
    Една зимна, прекрасна бяла картина,
    рисува скрежа по прозорците красота! ...
      211 
  • Ти и Аз

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Ти и аз – самотни хора,
    ти и аз – в несбъднат сън.
    Ти и аз... все тъй се моля
    сутрин да ме чакаш вън!
    Сгушена и тръпнеща сега, ...
      149 
  • Свети Валентин

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Свети Валентин
    Денят на влюбените е сега,
    с теб сме заедно, любима жена!
    Усмихваме се, държим се за ръка,
    устните се сливат в целувка една. ...
      243 
  • Бяла роза

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Бяла роза
    Бяла роза днес ти подарявам,
    вече спрях дори да се надявам.
    Не е червена като цветето на Любовта,
    а е символ на нашата раздяла. ...
      202 
  • Мъжка сълза

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Мъжка сълза
    Мъжката сълза, когато я видиш ти,
    дали от болка е или от тъга!
    Не се усмихвай, просто го прегърни,
    тя искренна е идва от душа! ...
      164 
  • На кино

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    На кино
    Очаквам те с роза в ръка,
    пред киното, отвън на студа.
    И ето ти се появи сега,
    красива, усмихната, истинска жена. ...
      123 
  • Море от Тъга

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Море от тъга
    Море от тъга е моята душа,
    тъжни вълнѝ, вълнá след вълнá!
    Измий ми, море, раната кървяща сега,
    раненото сърце, кървящи от любовта. ...
      164 
  • Рицар на бял кон

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Рицар на бял кон
    Цял живот ли ще чакаш рицаря на бял кон,
    застанала замечтано на своя балкон!?
    Не виждаш ли пред себе си влюбените очи,
    в които напират мъжки, истински сълзи. ...
      161 
  • Думите

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Думите
    Думите са сине плява,
    вятъра бързо ги отвява.
    Не вярвай само на думи,а на думи от душа,
    това е в Живота, истината е една. ...
      173 
  • Бялата птица

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Бялата птица
    Бялата птица е жива, красота,
    тя е Надежда за хората.
    Вярват че носи им Щастие тя,
    на тях и на техните семейства! ...
      134 
  • Чаша вино

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Чаша вино
    Чаша вино, руйно вино пия,
    стъклена чаша, спомена за теб не крия!
    Сядахме двама с чаша вино в ръка,
    с очи искрящи, с влюбени сърца. ...
      315 
  • Уморих се

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Уморих се от хорски безсмислици,
    уморих се да бъда различен.
    Уморих се, но не съм и безличен!
    Унило и безропотно навела глава,
    една сива, тъжна наша тълпа, навела глава! ...
      116 
  • Птица

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Птица
    Като птица е на поета душата,
    бяла птица, лети над земята.
    Волна, свободна, лети над полята,
    носи радост, надежда на хората! ...
      176  12 
  • Чувства

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Чувства
    Показвам чувствата си всеки ден,
    не ги крия, раздавам ги, те са част от мен!
    Бушуват, разпокъсват ме, а съм обикновен,
    понякога скромен и много директен. ...
      147 
  • Влюбване

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Влюбване
    Ах как се влюбва моето Сърце,
    в тази и онази с надежда една,
    с вярата която има и дете,
    че ще срещне накрая Любовта! ...
      195 
  • Защо???

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    ЗАЩО???
    Защо се скри, защо ме ти предаде,
    защо илюзия помежду ни създаде?
    Защо страх те е да срещнеш любовта,
    кажи ми моля те, каква е истината! ...
      161 
  • Тъжният крал

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Друга
    Тъжният крал
    Кралят на Тъгата, обгърнат в Самота,
    самота сива като гъста мъгла!
    Седя и мисля си за някога,
    За младостта, морето и за Любовта! ...
      176 
  • Стихотворение

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Стихотворение
    Стихотворение за мен е това,
    има малко радост и много тъга!
    Сядам и пиша за Любовта,
    Чудесно чуство но има и мъка. ...
      187 
  • Светлина

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Светлина
    Нека има светлина на света,
    светлина в нашите души сега.
    Така никога хората не ще останем сами,
    да опитаме да бъдем по-добри! ...
      149 
  • Родопчанка

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Любовна
    Родопчанка
    Високо там, в Родопа планина,
    писна гайда, па момата запя.
    Красива родопчанка, истинска жена,
    па запя песен за двама влюбени, за Любовта! ...
      396 
  • Старият Капитан

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Друга
    Старият Капитан
    Старият Капитан седи на брега,
    сериозен, тъжен и пуши с лула.
    Спомня си за Живота, за някога,
    за морето, пътешествията и за Любовта. ...
      136 
  • Звезди

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Високо застани. Над всичко земно.
    "Звездите са звезди, защото са високо!"*
    Над пошлост, завист, алчност и поквара.
    Над малкото селце, сгушено в планина,
    гледам звездите и си спомням за някога. ...
      159 
  • Снежният Човек

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Снежният Човек
    Сняг вали навън, бели снежинки се гонят сега,
    килимът от разноцветни листа побеля.
    Дърветата са в нова бяла премяна,
    вали ли вали, така е от зарана. ...
      222 
  • Самотният мъж

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия » Философска
    Самотният мъж
    Самотен мъж седи на брега,
    тъжно гледа морето сега.
    Сам е отдавна, няма си жена,
    само той, морето и неговата самота. ...
      155 
  • Старата жена

    valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon
    Поезия
    Старата жена
    Седнала на студа, стара жена
    наредила стари книги, от някога.
    Протяга с книга своята ръка,
    за да изкара за хляба за вечерта. ...
      427 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.