valcanyon
752 резултата
В душата ми всели се като сива мъгла, тъга,
доведе я отново нейната голяма сестра самота.
А теб те няма и от небето пак дъжд заваля,
с едри капки-сълзи сякаш то се разплака сега!
Теб те няма и търся те във всяка красива жена, ...
  299 
Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...
  305 
В стаята ми свири си сега щурче,
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми ноща,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга, ...
  291 
Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...
  352 
Далече
Там в планината далече от хората,
усещам спокойствие, усещам мира!
Далече от хорската злоба и омразата,
от завистта и фалша и на душата заразата. ...
  192 
Вървя към моето село в планина,.
едно малко село мило, Тополница.
Тук посреща ме баба от пътната врата,
от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.
А вечер когато настъпи тъмнина, ...
  233 
Човекът с белия бастун
Върви по тротоара с бастун в ръка,
с бял бастун помага си човека сега.
Потропва с него, върви по пътя си така,
един човек незрящ но с добра душа. ...
  267 
Една любов от люлката аз нося,
към моята майка, тя ме е родила.
Любовта си дарявам любов не прося,
майка ми със своята любов ме е дарила!
Една любов аз нося в моето сърце, ...
  254 
Тя, планината винаги е раждала Човеци,
сурови, груби хора но с добра душа!
Израснали от малки с много работа,
пораснали големи, отглеждали добитък, стада.
В една ръка пищов а в другата с гегата, ...
  287 
Молитва и свещ
Поех отново по пътя на храма на Бога
и прекръствам се пред пътната врата.
Отварям вратата и да се сдържа не мога,
правя кръст с ръка и му благодаря. ...
  215 
Фотограф
Върви човек в старо село запустяло,
носи той фотоапарат в своята ръка.
Поглежда старите къщи с много тъга
и знае че тук някога от живот е кипяло. ...
  267 
Хайдутин
Един бе Дельо хайдутин в Родопа планина,
роден дом за него, неговата майка и баща.
Не могъл да гледа как погубват вярата в Бога,
на братята му българи насила под ятагана! ...
  287 
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
  679 
Сега живей приятелю, сега живей,
че той животът като река отминава.
Бори се с него, а понякога дори запей,
жив си, здрав си, само спомена остава.
Ако не ти харесва човече ти го промени, ...
  222 
Красива бяла птица долетя,
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...
  234 
Не искам аз големи награди а малко уважение,
моите стихове са мои рожби, не са постижение.
Нямам вкъщи грамоти и луксозни плакети,
надявам се да се изпеят някога моите сонети.
Наградата голяма за мен е блясъка в очите, ...
  219 
За силните жени да пием, със сърца,
красиви, нежни с дълбоко скрита доброта.
Те борят се с живота, за техните деца,
разчитат на себе си в трудности и неволя.
Тези жени с нищо не може да ги съборят, ...
  244 
Красиво момиче, моето момиче от съня,
усмихва ми се с красивата си усмивка.
Приближавам го и галя нейната коса
и тя отвръща на моята нежна милувка.
Доближавам пръст до устните й, те трептят ...
  648 
Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...
  216 
Те стиховете ми се раждат от тъга
и моята болка усеща се в рими.
Излизат направо от моята душа,
душата на дете и по детски ранима.
Перото ми се превръща в оръжие тогаз ...
  400 
В стиховете си картини рисувам,
за живота на хората, за любовта.
Тях аз на мойте българи дарувам,
излезли са направо от моята душа.
И раждат се под перото ми творби, ...
  215 
Книгата изхвърлена е птица без крила,
до кофата за смет стой тя самотна.
Останала в нея е само на поета душа
а тя белее' се някак тъжна и сиротна.
А автора я гледа тъжен от небето, ...
  273 
Стих
Написах стих и благодарих на Бога,
прекръстих се и наведох своята глава!
Да се възгордея от това, не, аз не мога,
те от Бог са ми дадени моите слова! ...
  178 
Родно ми е и се гордея с това,
че съм роден и живея в България.
Най-красивата е страна на света,
едни кътче от рая, дар ни е от Бога!
Родно ми е в нашата стара къща, ...
  284 
Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...
  239 
Те отражение са на душата,
която се оглежда като в езера.
Блестят от щастие те понякога,
или окъпани са в сълзи от тъга!
Те очите разказват за човека, ...
  226 
Чистота
Да изчистим себе си от лошотията,
да, сега да почистим нашата душа!
Да не позволим да ни озлоби немотията,
и ще грейнат отново усмивки на нашите лица. ...
  202 
Момичето с очи кафяви с цвят на кадифе,
красиви, не търсят и не обещават нищо те.
Усмивката и красива грее на нейното лице,
красиво момичешко лице с душата на дете.
Върви с красива походка, с нежна снага, ...
  301 
Мило ми е край родна старата къща,
от която си тръгвам и се завръщам.
Да седна отпред пред старата лоза,
да си спомням за детството, за някога.
Мило ми е, когато видя моята майка, ...
  237 
Те силни са и горди са мъже със сърце,
работливи умни но сурови истински мъже.
Те във борбата си са закалили себе си, духа,
една борба с живота, една борба за рода!
Израсли високо в дома, родната планина, ...
  245 
Чужбина
Живееш в чужбина, тя ти и взема и дава,
но никога твоя страна и родина не става.
Работиш ,трудиш се да спечелиш ти пара',
но не в България, далече си от родината. ...
  191 
Приятелю обичал ли си някога жена,
която ти е превзела изведнъж сърцето.
Когато видиш я да тръпне твоята душа,
да спомниш любовта първа на момчето.
Жена красива, нежна с усмивка на уста, ...
  241 
Изтръпвам като чуя химна на родината,
на България, на моята родна страна!
Тук аз се родих, родиха се и мойте деца
и останахме да живеем в нашата татковина!
Изтръпвам, когато се завърна у дома ...
  351 
Тази нощ
Ноща своята мантия мята на земята,
тъмна тя обсипва със звезди небето.
Светлината на деня заменя с тъмнина
и луната осветява пътя ни в полето. ...
  716 
Твоята любов крепи моята вяра,
едно мое мило и сърдечно уверение.
Ако съдбата ни помислила е за раздяла,
то тя ще бъде виновна за моето страдание.
Небето синьо и чисто е като твойте очи, ...
  368 
Между всички жени тя бе избрана,
Мария да зачене и роди на Бога сина.
Изпрати Бог Ангел Гавриил със заръка,
да й довери че тя е жената богоизбрана!
Тя закрилница е на майките с деца, ...
  268 
Оцеляваме трудно в тежки дни,
остаряваме бавно с побелели коси.
В един живот изпълнен с борба,
с малко радост и повече тъга!
Оцеляваме трудно с наведена глава, ...
  247 
Вървиш по своята пътека бавно сега,
по житейският си път крачиш с вярата.
Назад не поглеждай но миналото запомни,
върви и гледай напред, за бъдещето мисли.
Когато в трудности ти си навел глава, ...
  289 
Петков ден
Днес е хубав ден българино, твоят имен ден,
на Света Петка, на свята жена той е наречен.
На една праведна християнка е посветен,
един ден в годината за хората необикновен. ...
  251 
Днес, Тодоре, е твоят имен ден,
с името си ти бъди благословен.
С него твоята майка те е дарила,
и светата Дева те е благословила.
Днес е хубав празник и на конете, ...
  268 
Предложения
: ??:??