Валери_Станков
1 109 резултата
ЕДНО ДЕТЕ МИ СВИРИ НА ПИАНО
Едно дете, помилвано от Бога, ми свири през съседния панел –
и учи го учителката строга на Моцарт, Бах, Бетовен и Равел,
как гали с пръсти белите клавиши! – понякога бемолите греши,
навярно няма кой да му напише, че фалшът е във нашите души, ...
Едно дете, помилвано от Бога, ми свири през съседния панел –
и учи го учителката строга на Моцарт, Бах, Бетовен и Равел,
как гали с пръсти белите клавиши! – понякога бемолите греши,
навярно няма кой да му напише, че фалшът е във нашите души, ...
259
5
3
КРАЛЯТ НА МАЧА
... да бе ме кръстил тати Лео Меси
или – защо пък не? – и Мпапе,
тя – мама, щеше питка да омеси! –
да каже: – Тръгвай за Катар, хлапе! ...
... да бе ме кръстил тати Лео Меси
или – защо пък не? – и Мпапе,
тя – мама, щеше питка да омеси! –
да каже: – Тръгвай за Катар, хлапе! ...
668
1
2
ЙОСИФ СТАЛИН
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
815
1
4
ВЪЛЧА ПЕСЕН
... с кученцето на съседа раснем във един приют,
аз му лая, то ме гледа – и ми казва: – Ти си луд! –
с него сме една порода! – кърмени сме със ритник,
нощем вием си във входа на чист български език, ...
... с кученцето на съседа раснем във един приют,
аз му лая, то ме гледа – и ми казва: – Ти си луд! –
с него сме една порода! – кърмени сме със ритник,
нощем вием си във входа на чист български език, ...
522
2
2
GSM № 0897 966 515
... забравям – телефонния ти номер,
бретона ти с изящната черта,
навярно аз за теб съм просто спомен? –
а ти за мен – несбъдната мечта, ...
... забравям – телефонния ти номер,
бретона ти с изящната черта,
навярно аз за теб съм просто спомен? –
а ти за мен – несбъдната мечта, ...
194
3
4
ТЕЛЕФОНЪТ НА ТАТИ
... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град –
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,
с гласче – венецианска баркарола! – за гайда, барабани и квинтет, ...
... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град –
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,
с гласче – венецианска баркарола! – за гайда, барабани и квинтет, ...
587
5
6
Ще взема на един нудистки плаж
да се тропосам идната неделя.
Почивка ще си дам – от трудов стаж,
от Фейса, от жена, от дом и челяд.
Хем откъм плувки малко ще спестя, ...
да се тропосам идната неделя.
Почивка ще си дам – от трудов стаж,
от Фейса, от жена, от дом и челяд.
Хем откъм плувки малко ще спестя, ...
448
1
5
... започва да ми става все по-свята, доде вървя по своя дълъг друм,
дълбоката душа на Тишината! – щом някой вдига твърде много шум.
Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –
и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.
Мълча цял ден – един Мевляна Р ...
дълбоката душа на Тишината! – щом някой вдига твърде много шум.
Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –
и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.
Мълча цял ден – един Мевляна Р ...
464
2
3
АВТОПОРТРЕТ С БРЪМБАРИ
... навярно имам бръмбари в главата? – и никакво спасение от тях! –
и сякаш Господ плаща ми заплата да бъда цял живот сълза и смях,
да пея, даже щом ми се доплаче, на всичко да се смея – кротък луд,
това е то – единственият начин! – да не избухна – буре сух барут, ...
... навярно имам бръмбари в главата? – и никакво спасение от тях! –
и сякаш Господ плаща ми заплата да бъда цял живот сълза и смях,
да пея, даже щом ми се доплаче, на всичко да се смея – кротък луд,
това е то – единственият начин! – да не избухна – буре сух барут, ...
159
2
3
СМЕШНОТО НА ВИЦА
... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия, ...
... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия, ...
660
1
1
ГЛАВНА РОЛЯ
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле, ...
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле, ...
488
1
2
РАВНОСМЕТКИ
... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета, ...
... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета, ...
609
2
4
... дали защото мислех другояче за всичкото, което предстои,
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят з ...
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят з ...
566
2
2
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи, ...
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи, ...
593
1
7
ЯЖ, ПИЙ, НАРОДЕ, И СЕ ВЕСЕЛИ!
... ужасното тепърва предстои – додето ям боклуците на "Метро",
рисуват ми със розови бои – по всички медии! – бъдещето светло,
не знам защо ме вземат за кретен, с кретените в едно тесто омесен? –
и да им вярвам – с всеки следващ ден – животът иде хубав като песен, ...
... ужасното тепърва предстои – додето ям боклуците на "Метро",
рисуват ми със розови бои – по всички медии! – бъдещето светло,
не знам защо ме вземат за кретен, с кретените в едно тесто омесен? –
и да им вярвам – с всеки следващ ден – животът иде хубав като песен, ...
418
1
1
ПЪТЯТ КЪМ ВАРНА
Всички пътища водят във Рим! – тази мисъл дори не е вярна,
ако имах Вълшебен килим, щях да литна отново към Варна! –
там, където морето не спи – и по цял ден в скалите се нерви,
и под старите градски липи спят загадъчни Римските терми, ...
Всички пътища водят във Рим! – тази мисъл дори не е вярна,
ако имах Вълшебен килим, щях да литна отново към Варна! –
там, където морето не спи – и по цял ден в скалите се нерви,
и под старите градски липи спят загадъчни Римските терми, ...
178
2
2
ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА
… сега, когато маските са спомен за тъп – и минал вече, маскарад,
въпросът ми е повече от скромен – кой Изрод ни държа във този Ад? –
защо ни взеха вкупом за калинки, които могат да летят под строй,
в дистанция – по двенки и по тринки, на метър от живота мой – и твой, ...
… сега, когато маските са спомен за тъп – и минал вече, маскарад,
въпросът ми е повече от скромен – кой Изрод ни държа във този Ад? –
защо ни взеха вкупом за калинки, които могат да летят под строй,
в дистанция – по двенки и по тринки, на метър от живота мой – и твой, ...
194
2
5
Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът,
терца яки ченгета по перона със мен са тъй мили! – ...
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът,
терца яки ченгета по перона със мен са тъй мили! – ...
139
1
1
... есента по хълма си подфирди жълтите кашмири от листа,
време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,
да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,
на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,
време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя, ...
време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,
да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,
на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,
време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя, ...
228
1
... Бог живее в простите неща, седнал на ръба на световете,
в книгата, която ще чета, в чаша винце, в чашката на цвете,
в кръгче дим от щипка благ тютюн, литнало от моята луличка,
в краешник от топлия самун, зимния ми нос погъделичкал,
гледа – от окото на врабче, милва с връх на меко треволяче, ...
в книгата, която ще чета, в чаша винце, в чашката на цвете,
в кръгче дим от щипка благ тютюн, литнало от моята луличка,
в краешник от топлия самун, зимния ми нос погъделичкал,
гледа – от окото на врабче, милва с връх на меко треволяче, ...
184
6
5
НАДПИС НА КАМЪК
„Страшни времена настанаха,
всеки пише, никой не чете.”
VІ в. пр. н. е. в Асирия
Живея сам – ...
„Страшни времена настанаха,
всеки пише, никой не чете.”
VІ в. пр. н. е. в Асирия
Живея сам – ...
488
2
7
Ах! – жената на съседа – капитан Иван Петров,
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...
197
1
2
... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пр ...
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пр ...
217
1
Празни улици. Витрини със космически цени.
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...
674
1
3
... доде през мен секундите летят,
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества ...
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества ...
501
1
3
В този град нямам приятелка стара,
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте. ...
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте. ...
190
1
... ако простакът винаги държи на твоя труд със кеф да се присмее,
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...
588
4
2
... и – нали със лудите в приюта
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...
719
2
3
... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...
145
1
1
... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
295
4
8
... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...
719
2
3
Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...
184
2
2
... не съм аз вече вашият Валери,
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...
416
2
4
... не беше орисията ми блага,
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...
142
2
1
Във хаоса си има стриктен ред.
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...
133
3
2
... под лозницата на двора косерът кълве зърна,
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст, ...
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст, ...
236
2
4
... нали съм просто същество,
и Бог повика ме по име –
не зная точно за какво
с Вълшебния килим дари ме.
– Качѝ се! – каза ми. – Лети! ...
и Бог повика ме по име –
не зная точно за какво
с Вълшебния килим дари ме.
– Качѝ се! – каза ми. – Лети! ...
162
2
1
... в пресечката на уличката „Бдин”,
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал, ...
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал, ...
223
4
2
... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...
191
1
1
... много, Боже, мъчих се със теб,
ядох ти и хляба и калая,
питам се – за чий ми бяха чеп? –
Твоите измислици за Рая,
някога, когато бях добър – ...
ядох ти и хляба и калая,
питам се – за чий ми бяха чеп? –
Твоите измислици за Рая,
някога, когато бях добър – ...
180
2
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
