Друга

42,5 резултата

На две надежди аз хамак ще вържа

Държа в килера аз един хамак,
но трябват две надежди да го вържа.
А този Май оказа се хлапак,
не може даже облак да излъже.
Капела съм му купила, но той ...
481 10 17

Тя

От далечни, извечни, от пра времена,
откогато рода ни човешки го има,
тя е светлата, нежна и крехка жена,
извисена от своята твърдост незрима.
Щом в скръбта си износи в утробата плод, ...
755 8 9

Сън от два различни свята

Запечатах ти прекрасен сън...
сън от два различни свята.
Там високо падна гръм...
облаците две съдби събраха.
Снимах сватбен звън при боговете... ...
1.4K 9 5

Кръгът 1

Прости ми, Господи! В живот нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято ...
1K 16 23

Звезден стих

Как се пише поезия...?
Дали стиха диша чрез мен!
Дали докосва...Дали говори...!
Музата е звездна мисъл -
дошла от Всемира... ...
1.4K 5 6

По пътя пред мен

По пътя пред мен, по белия път,
чертаех хиляди възможности.
И струваше ми се, че близо е върхът,
макар миниран
със шаблони и условности, ...
655 5 21

Утро, море и макове

Щом утрото плахо докосне морето
и сребро по водата със стон заблести,
с вълните в ритъм припява сърцето
и тихичко шепне – за теб то тупти.
Потрепват от вятъра алени макове, ...
704 7 17

"Виждам ви"

Аз "виждам ви" - дори без лик.
Търся светлото в душата.
Отнасям по един ритник.
Изтупам се и пак обратно.
Понякога си казвам - Не! ...
591 7 15

Огънят проблясва в дим

И грее Май - зелен и ведър,
дошъл с надежди и мечти.
И пак утихнала аз вечер
потъвам в топли две очи.
Било ли някога красиво ...
649 2

Денят заблестя

Пролетни нощи - тихи и нежни.
Дървото до късно с листенца шуми.
Вятър гали ги с ласки горещи,
а после развихря се в танц до зори.
Утихнал среща утрото синьо. ...
509 3

Нещо не е както трябва!

Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
523 3 5

Знаеш нечие име

Знаеш нечие име,
но вече не го произнасяш.
Не го крещиш, не го шептиш,
не го приемаш за някой друг,
от някой друг. ...
709

Майска дистопия

Пролетта закъсня.
А без нея объркано зъзне денят.
Разпиляха се птиците.
Този свят отесня.
Нещо пàри и боцка му (Пустият свят!) ...
859 6 6

Колорит

Без празници, без делници и без любима,
небръснат и невчесан по стандарта,
на босо през просòто, на босо по килима –
поетът е отдавна "бита карта".
Той може като свещ от овча лой да гасне, ...
624 9 5

Молитвата на атеиста

Познавам го от петдесет години вече
и толкова години с него остро споря.
Преди във Господ да повярва – Го отрече
и всеки земен грях до днес му бе опора.
Налиташе да пие и да люби смело, ...
1.3K 9 8

На татко

Да върнеш някой от небето
мечта ли ще е или сън?
Да трепне пак с любов сърцето,
че татко иде - ей го на, отвън!
Тез тихи стъпки, сякаш звън от Рая! ...
538 1

Агро

Само вятър вече мучи
във обора
и брули плодовете на необрани овошки,
а апартаментно отглеждани
хора ...
649

По песъчинка се сбирам

Все още се търся в света -
по песъчинка се сбирам;
като пръски от дива река
понякога кипвам, преливам...
Все още рисувам мечти, ...
1.2K 1

Родителите

Своите родители почитайте,
на тях своя живот дължите!
Затова истински ги обичайте,
заслужават топлотата и грижите!
Чуйте съвета, що да ви дам мога ...
1.4K 3

Приятелство

Приятелството, роза със бодли е!
Истинско ли е, красиво ще е то!
Ако лош приятел ти се падне,
болка от бодлите, сърцето ще усети във гърдите!
Приятел честен и добър го има на света, ...
527

Стомна

Доброто помня.
Злините забравям.
Старата стомна
помни отдавна.
Пръстта ѝ червена – ...
596 11 21

Hощта едничка ще ме разбере

Той може само да се измълчи,
стихът написан с вятърните пръсти,
Луната с нежно име ще го кръсти
и ще сведе молитвено очи,
дано успее някак да преглътне, ...
430 6 11

Ех, този май!

Ех, този май, не се ли изваля?
Все плаче и не иска да се спира.
От мъка ли, че в грешната Земя
човеците все повече умират.
От страсти и мечти на някой луд. ...
1.3K 2 5

Ние, хората

Ние, хòрата, сме тъй ранени,
с душевната си болка скрита.
С толкова много проблеми
и поне една надежда убита.
И носим своите разбити сърца, ...
606

Помня – беше валяло, блестеше дъга

Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
990 4 4

Черно море

Пясъци топли, чисти и златисти
стъпим ли на тях ставаме артисти.
Слънцето весело в морето искри,
скачат закачливо белите вълни.
Тате и бате като рибките плуват ...
2.1K 11 31

Отвъд предела

Има ли отвъд предела нещо?
Има ли поляни със цветя ?
Има ли отново скъпи срещи ?
Колко ли тежи греха?
Колко струва всяка болка? ...
577

Ненаписан

— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...
1.8K 27 22

Ангелско послание

Всеки стих е написан с перце
израсло на ангел в крилата,
затова е частица небе
и докосва, докосва душата.
Той е връзка с ефира, с ефира, ...
431 1 6

Светците

От примери лоши ни омръзна,
срещаме ги, уви, всеки Божи ден,
в кал човекът пак се превърна,
стига вече, от тях съм отвратен!
Може в светците да не вярваш, ...
669

Кой

Кой?
Кой би помогнал на страдащия по родината,
носещ етикета „чужденец”?
Щастлив е там родоотстъпника-казват,
но не виждат ли агонията ...
484

Нуждая се

Нуждая се... От тишина,
дълбока, като утринно небе.
От бряг, по който да вървя,
от чувството, че съм дете.
Нуждая се... От времето, ...
839 6 6

Живот на кръстопът

Живот на кръстопът, сред ветровете,
сред ежедневни бури и злини,
доброто сякаш някой го помете,
безумието за да избуи.
Къде сме ние? В тази въртележка. ...
891 3 6

Житие Георгиево

Немирен Георги се родил
и буен - като много други.
Лудувал, честичко се бил,
наказвали го, за заслуги.
Пораснал снажен, смел, напет ...
433

До голо

Когато срещу мен е огледалото...
Вероника Павлова
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Михаил Белчев
Гледаш ме, гледаш, момиче... Вчера ли бяхме на двайсет? ...
850 13 18

Омразна тишина

Тихо е вън и сковава се всичко,
но не времето, а сърцето ми заглъхва.
Туптеше силно и бързо препускаше,
с мисълта, че беше в него довчера.
Плаче самотно с кървави сълзи, ...
745 1 1

Първото ми име

Научена съм да издържам на силата на погледа и юмрука,
на опитите за превземане със щурм.
Да устоявам на бурите и мощните вълнения,
да не се разкъсвам под напора на ветрове и остри думи.
Да не потъвам под натиск отгоре въпреки липсата на дъх ...
643 2 2

Кумчо Вълчо

Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо,
къде си ти? Някъде в гората
навярно се спотайваш.
Дочух в селото тревожни новини -
че съвсем истински си, ...
865 2

Приказка

Някой някога е казвал,
че съм неговото "всичко"
и на всички е разказвал
колко много ме обича.
Някой някога е имал ...
353 1

Мост

Дойде в живота ми неканен гост...
Постави път, постави после мост и каза:
-Ти по моста премини!
И всичките неволи отмини!
Страстта с вълни горещи ни обля . ...
1.1K 2 7