Философска

20,9 резултата

*** ("Разтапям се при мисълта за Теб!")

Разтапям се при мисълта за Теб!
Ти после като капки ме събираш,
застинали от сладост (като мед),
която незабавно пак изпивам!
Превръщам се отново във дете ...
1.4K 1 2

Тишина

Какво е тишината?
Миг покой, преди светът ти да избухне
И твоето аз преди да рухне,
И всичко в теб да се разтвори
И всяка клетка да отвори. ...
755

Пътници-друмници

Пътници-друмници, бродим безспир,
стръмните кози пътеки,
трудно изкачваме, търсейки мир,
Бог е високо, далеко...
Пламъче живо в потопи, беди, ...
1.4K 6 7

*** ("В света...")

В света лукав, препълнен с лицемерие,
пропит от мъст, лъжа и егоизъм,
където властва (май) високомерното,
във който е на мода (все) цинизмът,
а алчността се пада оправдаема, ...
2.4K 1 2

Сбъдни мечта

Какво ще оставиш кажи след себе си?
Живял ли си или просто съществувал?
Човече ти вървиш по земята а оставяш ли следи?
Стига си се оплаквал и оправдавал, помисли!
Създаде ли семейство, отгледа ли деца, ...
883 1

Салют за изгревно сърце

По стихотворението
" Над предразсъдъците"
на Цветомира Боюклиева - (ЦвететоБ)
Дали човекът ражда се по кройка
или какъв да бъде сам избира? ...
1.4K 3 24

Морето във очите ми...

На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра. ...
931 4 3

Свят от стихове

Стиховете са като деца,
толкова са искрени и честни.
Говорят всякакви неща
и понякога са много смешни.
Те викат, плачат и кипят, ...
813 1

Предколедно

Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ ...
1.4K 5 4

Зад очите ни

Боря се цял живот с най големия си враг
това съм аз, гледам тъпо човека от огледалото
човека от огледалото запълнено е цялото
от едно животно,
което се опитвам да накарам да разбере ...
1.2K

Към някъде...

Накъде тръгваш оттук
На пясъчни кули в разпиляното
Натам, където охладнелият юг
Е разпръснал злопаметна пяна
Накъде отиваш след тук ...
1K 4 1

Защото

Предизвикано от стихотворението
" Отключени за вечно сетива"
на Райна Вакова
Защото ти събуждаш сетива
и всяка дума светове отключва, ...
1.6K 3 17

Отдавна...

Отдавна налетях се в небесата.
Сега съм уморен и остарявам.
Личи по сребърното ми в брадата.
(Плешивото поне не побелява)
Отдавна не ми стигат дъждовете. ...
679 2 2

Малко ли е

Вървя си по пътя с доброто,
с написан в душата ми стих.
Заривам зад себе си злото
и все съм си скромен и тих.
Не съм и откраднал стотинка. ...
995 1 4

*** ("И ето...")

И ето – тръгват птиците към юга.
Прелитат над морета, над Сахара.
Далече е. А те, родени тука,
не ползват джипиеси или карти.
И все пак разпознават безпогрешно ...
1.6K

Слава - I – IV

I. Над четвърт век
Над четвърт век те гонех, моя слава –
без сън, без отдих – цели дни и нощи;
ти бягаше надменна величава,
по сборове и срещи с важни гости! ...
1.4K 8 3

Искам / Мога

ИСКАМ /МОГА!
Искам да бъда самотата ти,
без маски и преструвки.
Знам, няма да ми позволиш,
но аз достатъчно съм смела да опитам. ...
781

Страшно Ви обичам!

Аз няма да ви дам да ме заровите!
Живея не за друго, а да дишам -
напук - от въздуха ви, да ме помните,
и ей така насила ви обичам.
Нарочно, лицемерно, саркастично. ...
820 2 2

Думи от отвъдното

Мамо, чуй ме! До теб съм!
Макар и от другия свят
думи изпращам ти чисти.
Няма раздяла за нас.
Няма измислени страсти, ...
637 3 2

Мисли

Понякога се чувствам сам.
Когато някой ме обиди –
и той ще е приятел – знам...
понякога се чувствам сам.
Когато си отидат двама млади ...
1.3K

На порасналите ми деца

Лятното море бе само мое,
щъкаха по пясъка деца.
Нямаше забрани да мируват,
да не газят в мътната вода.
Имаше и замъци, и миди, ...
630

Урочасник.

Понякога от мракът се завръщам.
И сливам се нарочно със тълпата.
Започвам да звъня по всички къщи
и търся си, загубена душата...
И в Адът съм живял. Не беше там. ...
699 4 2

Суета

Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо, че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
те, думите и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...
1.5K 3 1

Безумен тост

Вдигам тост за Сатаната
защото е различен
и така пословично е символичен
и за Твореца също вдигам тост
нищо, че е вече рядко срещан гост ...
1.3K 1 5

***

С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...
587 6 7

На един дъх разстояние

На един дъх разстояние,
а далече, необозримо далече,
колкото до екватора
или пустинята Мохабе.
Географията е наречие, ...
933

Смешинка

Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
1.1K 7 13

От вечните въпроси...

Колко е голямо сърцето човешко,
колко може да носи болки и грешки,
дори безумно когато се лутаме,
или животът отнема ни скъпите,
и парче по парче от него отчупва, ...
618 4 7

Завиждам й

Самотниците често били меломани,
но по-интересни са ми тези, вслушващи се в Тишината.
Разтърсени, в живота мъдрости потърсили.
Успели да потънат борбено,
достигнали до дъното ...
612 1 1

Тя, Дъгата,

Тя, Дъгата,
свързва небето
и земята.
Тя, Дъгата,
свързва реалностите ...
972 1 2