Философска

20,9 резултата

Римувани пътеки

Тези стъпки пред мен - ту избързват и хуквам да стигна,
ту усещам в гърба и уплашено търся посока.
Светофарът обърква зелено с червено, премигва
и се лута шеснайсет-годишен в самотност жестока.
И море до колене е всичко, което ме чака, ...
2.5K 8 35

Скитница

Пътувам по света
скитам се, творя.
Мечтая себе си да споделя
да бъда ценна, да горя!
Рисувам, пея в красота, ...
1.5K 2

Броя звездите

Броя звездите.
Глупости! Не ги броя!
Броя запалените крушки
и мисля си от тях коя
излъчва светлина бездушна? ...
1.7K 4 5

Не ме кори

Не ме кори ако те оставя
сама по пътя да вървиш.
Животът просто е така устроен -
напускаш не когато ти решиш.
Не ме търсѝ в простора сред звездите, ...
1K 1

Хубост

Хубост
Някъде далече в гори гъсти, непрогледни,
някъде далече в шубрак тъмен, мрачен,
някъде далече крепост в небеса се скрива,
и там в това далече се крие хубост дива. ...
1.1K

Зора разпуква

За влюбените – време за раздяла,
за труженика – само нов работен ден.
Зората е вълнуващо красива –
пошушва моят поетичен ген.
Ний гледаме с очите, ...
1.4K 2

Кошмар да си - аз пак ще те обичам!

Сънувал съм кошмари по нощѝте,
но този бе наяве. След събуждане.
С ръце изплаках. После със очите.
Теб няма те. И чувствам се ненужен.
И сам. И изоставен. И излъган... ...
926 4 9

* * *

> Светът ухае на летище.
>
> Б. Ангелов
Летя и падам, падам и летя.
Не чувам и не виждам нищо ...
631 1

Крилата фраза

Веднъж вървях си към пазара
Когато ме удари фраза
Стовари ми се на главата
А тя ме заболя, горката.
Тя умна фразата си беше ...
764

Свобода

Черпи с пълна сила свободата,
вдъхни възможностите,
усети тишината.
Имаш право да си тук,
имаш право да си там. ...
819

Реторика на възрастта

Какво, че остарявам?!
Нима да спра желанията, смелите мечти...
Какво, че побелявам?!
Нима ще се оставя на терзания,
все още, нещо в мен трепти... ...
628

Реалист

Понякога реалното ме смазва,
размазва ме - като сопол.
Натрапчиво по мен пролазва
с ухание на риванол.
Главата ми - буркан с оси, ...
642 1 1

На С. по време на Ф.

под звуците на градската забързаност,
прокарват се късни октомврийски лъчи
в съсредоточения ти поглед чете се страст,
а аз изгубвам се в него като в гъсти гори
нищо разумно няма в чувството, ...
1.1K

Самоусъвършенстване

Най-великият урок на живота е балансът.*
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...
940 2 2

Уязвимост...

Бръсначът на времето подрязва перата ми...
Крача по виадукта на разпилени мисли.
Развивам нишката на своето мастилено петно...
и търся нова опорна точка...
за хармония... с препускащото време... ...
982 5 6

Какво ми каза гарванът на По

Съдбата е стоманен коридор
във лабиринт побрал се в къс мираж...
Животът е илюзия с простор
побиращ се във два на два кофраж.
Събраното по пътя ни богатство ...
675 6 8

Събуждане

Когато сутрин се събудя
Започвам леко да се чудя
Как аз да се протегна
Без нещо да разтегна.
Въртя глава, крака, ръце ...
714

Есенно писмо

Аз исках на фона на цветната есен
да бъда отново до теб...
когато природата в мъки се гърчи...
да чувствам опора до мен...
Животът обаче протече различно... ...
1.2K

Писма

Писма ежедневно ти пиша...
но те не достигат до теб...
за тях ти си нямаш представа...
не знаеш за болката в мен...
Светът ни обаче е странен... ...
1.4K 1

Стиховете ми

Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...
730 1 2

Избор

Изборът лесен веднага правете
и гласа си платен за глупака хвърлете
няма се плашите от върли закони
тука царува манталитет на Роми
Който даде предварително бира ...
873

Писмо към Родината

Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...
943

Синове на Светлината

Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
1.7K 6 15

Не стигна времето за нас...

За първи път едва сега,
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...
784 5 2

Битие́... 2...

... но де́ ли се дяна Оная
изгаряща страст по нощи́те!...
И аз ли старея – не зная!...
– Или́ пък стареят Звездите?...
А исках Безкрая да стигна, ...
477 1 1

Прегръдка

Все някога аз ще се върна
от другия край на света...
Към тебе с усмивка ще хукна...
ще вгуша се в твоята гръд...
Но този път ще е различно... ...
1K

Рамки

Рамки - линии затворени.
Събрали в себе си, някакви си правила.
Който от върха им гледа пак надолу, как се е качил до там, дори не знам!
„По-по-най“ не беше ли отдавна детско шоу?
Нямам нужда да се правя на различна! ...
1.4K 2

Добре дошла и сбогом!

И ти ще си идеш от мен.
Най-прекрасното винаги кратко е.
Вероятно за месец. За ден,
или миг на откраднато щастие.
И ще дойде най-после, очаквано - ...
1.5K 3 3

Уви...!

Как е възможно да сте толкова нагли!?
Как е възможно да сте осъзнато,
изрепетирано слепи!?
Как е възможно дори, да ви гледам право в очи,
и да допускам даже, че всички сме хора!? ...
1.3K

На светло 🇬🇧

Ти помниш ли
Онази слънчева усмивка,
Която
Счупи
В летен ден ...? ...
2K

С усмивка

Необятен, безграничен- език универсален.
Усмивката разбива граници, стени.
Жест велик и вечно актуален.
Усмихвам се на пук на егото дори.
С усмихнатите хора животът е по-лесен. ...
1.3K

Предизвикано

Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
682 10 13

Стихотворение от премръзналия врабец

Нетраен сняг е навалял
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо ...
1.5K 5 10

Мечта

Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
995

Раздвоено сърце

Две ръце с цвят на мокър пясък
Две очи – с любим детски блясък
Карамел разтопен по устните ми ненаситни
В тези очи общи спомени стаени
В усмивка спокойна стопени ...
969

Война

Защо да се стиска до битка
щом можем да стиснем ръце...
и двамата с заедно с тебе...
да тръгнем далече напред...
Защо са ни кървища, битки ...
1.8K

Понякога

Понякога ще идвам да те виждам
и ще присядам
мълчешком...
от тъмното на своята съдба
ще пратя ...
1.3K 1 2

И аз, и ти, и те

"Онова нещо" -
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си. ...
805

Мраморен часовник

Купи ми още малко време.
Плюс две минути - стигат.
Видях стрелките да премигат,
през три интервала - спират.
Видях по лицата им - очакване. ...
834 1 7