Философска

20,9 резултата

Зрънцето във Вечността

Затворени в кутийките на дните,
броим минутите като зрънца.
Часовете - сребърна мъниста.
Години - златна огърлица за света.
Минава време и накичени със нея, ...
666 6 6

Осмелих се...

Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...
1.3K 6 14

Съдба

Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
1.1K

Равносметка

Пада огнена жарава
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.
Мисълта от нас се лее, ...
1K

До майка

Не ти ме роди, осъзнавам...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато... ...
1.5K 2 5

Обречен с мен да си вечен

Ще ме носиш до края,
твоят ключ съм за Рая,
късно е вече - отърване няма,
осъден без право-замяна!
Крива-права, зла или бяла, ...
982 7 14

В четири изречения - 2

Без сребърна лъжичка сред устата
и златна петолъчка във душата,
отдавна духам хладна, млечна супа
и ближа рани в моята хралупа!
Не искам да вечерям със редактор, ...
798 4 7

Възторжени души

Понесени през вихрите на дните
догонваме най-святата мечта,
прегърнали крилете на орлите
се носим като приливна вълна.
Докосваме живота чрез наслада ...
1K 1 1

Реката

Размиват се в талвега*
на нашата безумна търпимост
лъжливите Алфа и Омега
на химерното ни благополучие.
Истините потъват в незримост, ...
524 3

Катедрала

В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...
1.2K 3

Защо живеем?

Ще си отидем от тоя свят,
уви, ще дойде и моят ред.
Към отвъдното вси вървят -
туй ни е делът клет.
Напрягам аз своята мисъл - ...
822

Поредното писмо

Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...
1.1K

Любовен рай

Той, животът, е път и посока!
Откъснѝ забранения плод!
Полетѝ над земите широки
и отдай се на този живот!
Целунѝ под луната момиче! ...
1.5K 5 3

Есенна гара

Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...
1K 9 7

Есента...

Есента...
С мълниите огън стъкнаха
Северните ветрове
и очаквано домъкнаха:
„Есенните светове́“... ...
885 1

Ангел

На къде така? Защо светът е пълен с лъжи?
Не ме поглеждай, просто спри!
На къде така? Още ли чакаш твоят ангел да те навести?
Не ме поглеждай, просто остани!
Това съм аз. ...
838

Отворѝ се, сърце...

Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната, ...
712 4 6

Живот

Животът е безсмислен.
Написан като по учебник,
Преписан от предци,
за шестица в нечий дневник.
Човекът за земята, ...
953 1

"Доверие"

Притаена болка резонира – крясък блед…
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...
635 2

Циганско лято

Наблизо някъде Равел –
звучи отново и отново.
Дали е вятър, билчици развял -
да разпилее семенцата им.
Не бърза слънцето. И то ...
664 2

Познай ме по очите!

Защото ти повярвах се променям.
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич. ...
913 8 2

Закономерно

Една илюзия безшумно се прокрадна.
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...
1.3K 7 12

Вземи си

Вземи си болките Живот,
не виждаш ли, не ти ги искам,
отсей онези късчета любов,
дано, дано да ме заситят!
Вземи си смешните премени, ...
908 2 5

Препятствия

Търся те още от дете и ако не вървя добре
на него винаги му се иска да умре
но поредното препятствие идва не като нещастие
по пътя към изграждането, на твоето щастие,
а е следващото изпитание - по високата летва, ...
1.2K

Светът...

Светът...
Светът се е побъркал –
тотално „превъртял“...
(Отново май „накъркан“,
или́ – не изтрезнял!...) ...
669 2 1

Няма как да те загубя!

Как искам да ми липсваш, но понякога...
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване. ...
1.7K 6 4

Мрак и светлина (mislitel/Мечтазаизгрев)

Знаеш ли, често се губя сред мрака,
който присъства във битието.
Чудя се какво ли в него ни чака?
Тъжно ми плаче тогава сърцето.
Някак си чувствам духовните липси, ...
702 8 12

Есен

Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората
Тя дойде, почука по стъклото, седна
Огледа влажните нослета на децата
Съблече лятото, и ме погледна.
Не можех да сваля очи от нея ...
922 1

Инквизиция

Нощната прохлада на септември
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят - ...
1.8K 6 9

Фалшива рапсодия

Тихо!
В очите му, чувам аз, нещо шепти...
Да може тишината му да замълчи!
Изострям слух, опъвам тетива,
душата ми се впива в неговата... ...
1.1K

Младост

Буен кон в ергелето,
немерна сила, суета,
прелива от любов сърцето
в стройната, здрава снага.
В галоп препуска устремена ...
660

Сега!...

Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета. ...
755 3 5

Печално

Осъдени от думите на зли езици,
очистени от някаква любов,
разделяме се като ято птици
а после търсим благослов.
И толкова са слаби знамената ...
1.1K 2 2

Душа

Бавно стапя се в нощта,
останалата по погрешка,
в мен последна капчица надежда.
Неразбрана от света,
непрестанно аз скърбя, ...
589

Към тебе Боже

На тебе Господи се моля в тъмнина,
за верен път, посока, светлина.
Израснах аз във мрачни времена,
безбожни, пълни със духовна нищета.
Режим с жестоки комунисти, ...
604 1

На крилата на кръговрата или Мечтание за вечност

Не съм избирала нито къде да се родя,
нито каква, дори и спомен нямам
кога и как дошла съм на света...
Едни съм чувала, ги щъркелът донесъл,
но появила съм се аз във късна есен - ...
708 6 6

Все още

Уморих се да имам надежда,
но едвали да пиша ще спра.
Все по-често главата си свеждам
и жадувам за дума добра.
Пред земята сме всичките равни, ...
1.1K 2 3