Философска

20,9 резултата

Грамада от премълчани думи

ГРАМАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
401 3 2

Светъл рай

Загубата е достойна,
когато борил си се ти до край
когато силите ти сетни свършват,
но жадуваш своя светъл рай!
И макар загубил, във калта, ...
870 2

Ядосан на времето

Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв, ...
906 1

Деветият ми котешки живот

ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим. ...
830 5 12

Войник на съдбата

Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало, ...
450 1

Aфоресан

Понеже вън е мрачен зимен ден
с прогноза – нетипично дъждовита,
започнах (тъй несвойствено за мен)
да пиша стих рогат, а и с копита.
Навярно ще възбуди интереса ...
865 3 7

Буря

В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
482 1

Смъртта му е вдовица

/151 години от гибелта на Васил Левски/
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
544 2

Пазители

От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
476 1

Ще тръгна само с моята душа

Ще тръгна само с моята душа
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...
571 1

И слънце над надеждата изгрява

Не помня вече колко много пъти
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
706 10 13

Цветя за поета

Нескромно е, но искам да знам,
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...
422 2 1

Слепецът и вишнята

СЛЕПЕЦЪТ И ВИШНЯТА
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди. ...
470 9 11

Безкраен въртоп

В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
392

Ако човек е напълно честен...

Там, скрита между етажите,
на страхове помъдрели до колебание,
или в многоточието на важното,
в скоби с навици и желания,
свита нейде в ъгъла на обидата, ...
1.1K 1 1

Никога вече

Никога повече, никога вече –
тъй увещаваш се дълго, човече.
Няма в неистини вяра да хвана –
духаш си кашата, вриш във казана.
Гледаш под лупа,станал си мнителен, ...
958 3 8

Дивото дърво

Вървях по стръмната пътека
край извори и сред скали.
Бе зима и безкрайно крехък
снегът бе в тихите гори.
Далеч синееха вълните ...
878

Трифон Зарезан

Трифон Зарезан
Стани рано Трифоне , рано призори,
па си омий очите и булката си прегърни.
Тя отрано вече е станала, почистила дома,
изпекла е погача и кокошка една за храна. ...
543 1

Миньори

От недрата на земята
дими трудът човешки.
В облак чер премята
въглищатата тежки.
Силуетите грамадни ...
539 1

Дано човешкото остане живо!

Нескрито ме боли. Съвсем наистина...
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...
830 1

Защо?

Не ме боляха двата дроба,
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят ...
776 1

Кумова слама

Колко много понявга тежат
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе, ...
792 2 2

Човекът

Човекът е земно творение, нека,
с тяло от плът, от една шепа кал,
но в очите, гласа и усмивката лека
Бог цялата своя любов е събрал.
През света той върви неусетно, ...
559 1 2

Пробивът

на Христо Смирненски
Ще пробием прозрачната твърда стена
и ще минем свободни оттатък -
там, където разцъфват красиви цветя,
ще живеем с любов, без остатък. ...
936 1 2

Интервю с Господ

-Дали животът на земята има стойност? -
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл, ...
891 2

След толкоз безутешна самота

Превалят дните. Тихо се оттеглят,
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...
915 2 1

До себе си

Стои безмълвна на ръба на бездната,
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла, ...
790 8 11

Вълчицата в мен

ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...
1K 12 27