Философска

20,9 резултата

Недоумение

Потъваш... С всеки прилив на внимание.
И с всеки ден по мъничко от крайчеца.
А някога... В ръце държеше вятъра...
А някога... Говореше с луната...
И слънцето, което просто топлеше, ...
929 23

Орисия... предпразнично...

Откупена във вяра от дедите,
докосната от Божия любов...
от блясъка от Теб, в звездите,
ориса ме и Твоят Дух с любов...
Ориса ме и светъл лъч ми даде, ...
713 3

Кристален смисъл

Кристален смисъл
Грешно е да си самотен
в този свят, изпълнен с любов.
Грешно е да мразя,
когато сърцето ми прелива от любов. ...
1.1K 1

Хоризонт

Не рови в океана на времето,
не търси във сърцето вина.
Изживей епизода на ценното
по сценарий на щедра съдба.
Отвори календара на утрото ...
1K 13

През сълзи

През сълзи
Недосънувани,
любовните импулси
пресипнаха от викане
по мене. ...
930 11

Магия за любов

В полунощ потайна
и под пълната луна,
запалваш свещ и с дясната ръка
огледало в рамка дървена поставяш най-отпред,
а до него - на любимият, чернобял портрет. ...
3.4K 1 7

Непременно...

Имам нужда... от приятелска прегръдка
и непременно... от усет за любов...
От добро или от лошо да претръпна,
от мен да изкарам образа ревящ...
Да сглобя личната си история ...
626 11

In vino veritas

На двора стар аз портата отварям
и влизам в него сякаш беше вчера.
А бе златна есен и капеха листата.
Дошло бе време да започва гроздобера.
И с тая моя първа крачка ...
1.4K 11

Житейскo

Децата са ангели,
но с дяволски привкус,
когато пораснат големи.
904 10

Силует

Пространството е пусто, по края на ъглите,
и нищо не помръдва, изгубено в мъглите,
в приемната на Бога прокрадваше се сянка,
тъмнее силуетът, роден от мъртва пяна,
поканата важеше, той търсеше си тяло, ...
1.8K 12

Вечен кръстопът

Вечен кръстопът
Черно-бял е светът около мен,
с един-единствен цветен нюанс.
Черно-бял минава всеки мой ден,
бродейки, сякаш изпаднал във транс. ...
1.6K 3

Черешка

Сърцето ми изплаква твойта жал,
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.
О, няма ли докрай да притъмнее ...
975 4

Една стена съборихме

Една стена съборихме,
събрахме материал за други сто.
Старателно ги боядисахме в небесносиньо,
а в центъра им сложихме стъкло,
за да се виждаме и да си махаме един на друг ...
933 4

Terra inkognita

Изпреварвай мойте думи,
мисли, тикове, движения,
това е битката на полове,
на силния, на нежния.
Изпреварвай мойте пръсти, ...
1.1K 2

Любов или орис

Все някога и над мен ще се излее
на светла струя всепоглъщащо небе
и птици еуфорийно ще се зареят
над мойто зарево, с познатия рефрен.
А думите къде ли са се сгушили, ...
725 9

Признание

Когато се събудиш и погледнеш към небето,
усещаш силна тръпка да пронизва сърцето.
Когато заплачеш, разбираш колко си сама
и как в този свят не намери надежда една!
Но продължаваш да вървиш, ...
917 1

Когато няма да усещам вятъра

Изпитвам страх от този миг,
когато очите ми навеки ще заспят,
когато няма да усещам вятъра
и слънчеви лъчи по моя път.
Дали сред бездната и тъмнината, ...
920 25

Какъв е твоят кръст?

В безмилостно безвремие живеем,
безкрайно обезверени, обезкървени;
влачим кръста си по пътя,
гневим се, че и ние ще изтлеем.
Сърдим се, че кръстът ни е тежък, ...
1.4K 6

Там, някъде...

И какво от това,
че бях там -
в ямата,
при Траяновите уши.
Бях чувала и преди ...
612 2

Сърце или смърт

През манастирските поляни диви
простря сърцето си игриво.
Посочи му пътека свята
и го отпрати през гората.
Сърцето тръгна в своя друм незнаен, ...
669 3

Здравей, Вечернице!

>> - Вечернùце, нали не си звезда?
>>
>> А приказки вълшебни как разказваш!
>>
>> - Не съм, но на вълшебница една ...
1.5K 20

I love you, Jesus

прекрасна светлина струи през моите рани
и който види я, чрез нея ще живее...
ръцете ми, молитвено събрани,
за всекиго от вас неспир лелеят.
умрях и пак родих се, и ден и нощ копнея ...
1.8K 6

Порой

Заваля.
Дъждът се лееше из ведро.
Валя цяла нощ.
Порой.
Този път умишлено ...
683 15

С нищо не заменям...

Чувствата ми - бури,
мислите - порои.
Своя съм сред чужди,
чужда съм сред свои....
Птица наранена, ...
1.4K 46

Но как...

Кога съм спряла да живея?
Кога останал е само навика?
Навик, под час да се смея
и никой не намира разлика.
Ала аз усещам разрухата, ...
664 7

Души

След нас остава само спомен,
след нас остава само прах,
малка част в деня дъждовен,
жалка мисъл във един момент.
Тъй ли казват? Не, аз го не вярвам, ...
889 4

Насаме със себе си...

Разлята в тишината на простора,
останала без огън, страст и сила,
отчаяно се дави от умора -
разпъваща идеите си насила...
Разтърсена от сивата промяна, ...
968

Добър ден, Ден!

> - Мамо, мамо, защо казваме "Добро утро"?
>
> - За да ни е утрото добро, съкровище,
>
> и, че започва нов по-хубав ден, да не забравим. ...
5.4K 29

На майка ми

Със свои живееш, а май си самичка.
В очите ти виждам - кипи!
И там, до баща ми, в ръка със свещичка,
споделяш си всичко, нали?
И туй, дори, дето ти го преливаш, ...
1.2K 1 13

Непорочен ли

Ще дойдеш.
Може би.
Ще се решиш.
Надявам се.
Ще пием по едно, ...
766 11

С многоточие скривам...

Просто ден
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...
1.1K 31

Край мен си...

Край мен си, мила мамо, и обич зазиждам в слова,
има те... в сълзи тъгуващи със мен във дъжда,
в прииждащия вятър тих на есента,
в отронено, с копнеж политнало листо,
в притихналата вечер тиха на нощта, ...
812 14

Ако бях, ако беше...

„Човек винаги се стреми към онова, което му се изплъзва.”
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите, ...
1.3K 22

Боса по жарава

Прехвърчат парещи искри,
пристъпвам боса по жарава...
Играя танца до зори
и искам всичко да забравя...
Душата ми е празен храм. ...
1.3K 29

Имам...

Имам и идея, имам и емоция...
Но защо ли пак е тъмен облакът?
Духом се събирам от парчета цяла,
тленното поставям в джоба,
да запълня пукната илюзия... ...
776 17

Всичко се плаща

Всичко се плаща - щеш не щеш.
На вересия - в кръчмата.
Който ял, да е ял.
На оркестъра - кеш.
Подир бала ...
738 4

Прегръдка

"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...
3K 32

След погребение

След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават. ...
2.4K 27

Рисунка на вечността

Тайнствено пространствена...
В Рая търсена материя...
В сняг стопявана негазена...
В поглед тъжно безвъзвратен...
В багра разноцветна на душата... ...
674 13