Ще ме прегърне Онзи стих на май,
ще скъса скучните ми дрехи.
Ще ме чете от край до край,
ще пие римите ми крехки.
Ще стъпя бос в шумящите му слепоочия, ...

> „Когато си на дъното на пъкъла,
> когато си най-тъжен, най-злочест,
> от парещите въглени на мъката
> си направи сам стълба и излез.“
> ...

До края на тъгата ще мечтая
и в новото начало на Вселена.
През ада си ще мина и до Рая
душата ми ще стигне откровена.
И в новото начало на Вселена ...

На вратата имаше бележка, че тази вечер курсът се отлага поради внезапен ангажимент на водещата. Извиняваха се за причиненото неудобство и обещаваха през следващата седмица да наваксат с часовете.
Изобщо не се замисли, все едно ѝ беше. Не че не ѝ беше приятно да го посещава, но и той беше част от се ...

Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...

Преди време си говорихме с мой познат за телегонията и възможността да не си изцяло баща на своето дете, а то да носи и белезите на мъже, с които е била преди твоята половинка.
За тези, които не знаят същността на това течение, с частично научно обяснение ще разясня първо името, което в превод от гр ...

Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.
Каквото даде – даде, но и взе, ...

РЕПОРТАЖ ОТ ЕДНО СБОГУВАНЕ
Съзирам как се връщат щъркели –
и дирят своите гнезда,
кръжат над сринатите къщици –
в покрайнините на града. ...

Две лястовички, сплели и разплели
на слънцето сияйните коси,
се питат ти защо щастлив не си,
а луташ се в далечните предели?
Върби се кланят тихо над водата, ...

/Аз, лейтенантчето и Пламен от Аскуу/
През 1970 година ни пратиха на военен лагер. Май бяхме първите или едни от първите, които минаха по програмата за НВО /не Ейч Би О, а начално военно обучение/.
Ние имахме някаква представа по предмета. Що филми за войната бяхме изгледали – „Капитан Леши“, „Валте ...

Потайна си като река,
в която сам ще се удавя.
Не си протягала ръка.
Но аз умея да подавам.
Душата ми е куп сено - ...

Езика на гравитацията в ръцете ти разчитам,
в очите - мелодрами, в теб себе си прочитам.
Бездна е величествената сила на ума ти
и се губя из мислите нечути, но прочути.
Днес си вятърът, утре валиш по мен. ...

Дали кървя като отворена рана?
Може би… И какво като го изрека?
Ще се поправи нещо, ще стане по-леко,
по-разбираемо, ще ми олекне така?
Не! Няма да се промени нищо, ...

Окръжността се прозя, протегна се и стана елипса.

- Още има няма половин година, потърпи, - увещаваше се тя наум и отпращаше болката зад коляното.
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се за ...

... и зло не кандиса
че нему в основата
власт и пар'и са -
и плата непотна
делят овластени - ...

По- късно същия ден отидох на църква със Светлин и леля му. Той отиде да говори със свещеника, а аз останах със Зорница и я наблюдавах. В храмовете много хора се кръстят автоматично и мълвят заучени слова, но тя беше съвсем различна- молитвите ѝ бяха съкровени и изпълнени с любов и вяра. След като з ...

Снощи - ровех из тавана
за бутилчица мерло,
и - край старата ни вана
зърнах детско колело.
Разпознах го на момента, ...

на Йо
Пристигна залезът - измамно злато,
пространството сияеше под облак бял.
Отлитна в неизвестност ефимерно ято
и сетен лъч се спусна косо - просиял. ...

И защо доверчиво (за кой ли път) с гола душа,
пак загърбила опит и рани, поуки политнах?
Стари грешки загърбила, ала отново греша,
знам, кога и какво дебне котката – тъй любопитна.
Ала знам, че и девет живота е скътала тя, ...

Това, което ни сближава.
Това, което ни дели.
Това, което ни спасява.
Това, което ни боли.
Това, което ни усмихва. ...

- Къде ли се простират пределите на следващите ни пътувания? - каза Ено. - Може би в Слънчевата система няма живот - поне не толкова очевиден. Трябва да потърсим и на други места - там, където може би има по-големи шансове да се открие нещо.
- Може би на някой от спътниците на Юпитер може и да има н ...

Как днес мечтая наш'те срещи
да нямат близък край и да палуват,
а устните ти меки и горещи
да ме изпиват жадно и целуват.
Как искам и бленувам,ти и аз ...

ТЕМЕНУЖЕНИ ПРИКАЗКИ
Не искам никога да си отида!
И светлината, заради която
посрещам бликащия изгрев,
във вените ми да налива злато. ...

Вечерите утихват във синхрон
със моята невинна същност.
Клоните се кършат в унисон
с крехката ми, детска възраст.
И превръщам се в певица, ...

Не ден велик бе само Великден,
а целите тези две, увенчани с наниз
от двойки години.
То какво ли не бе?:
Велика "Ковид-пандемия", ...

Всички срещаме някога тази последна любов.
Тя нахлува в живота ни късен подобно торнадо!
Никой никога не е за нейната клада готов.
Но за нейния жертвен олтар сме достатъчно млади!
Тя не идва по тихи пътеки, покрити с трева. ...

на водолея
ерата приижда и
любвесъзижда

Остани само една песен време
преди животите си да продължим поотедлно,
както си обещахме, че няма да стане.
Остани само една песен време
и без това след теб вече не стават за слушане. ...