* * *
Око на тигър
Жълто кехлибарено
Смъртта те дебне
* * * ...

Тази сутрин кака Минка
реши, че ще си прави снимка.
У Фейс-а профилна да качва,
че лайковете да покачва.
Нали сега е тъй модерно ...

Тя имаше плитка от дълга коса
която земята почти да достига.
И сутрин я миеше с капки роса,
лъч слънчев след туй да я сплита.
Отминаха дните на младостта, ...

Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана, що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае като свредел. ...

Животът ми е низ от детелини,
от редките... със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.
И пазя миговете си ревниво ...

Там, където звездите угасват
и където умира надеждата
няма щастие в ничия ласка,
а небето е смръщило вежди–
не, не искам сама да отида ...

Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.
Когато има болки и стенания, ...

Беше вечер...
Бе́ше вечер... Бе́ше лято...
... Бе́ вълшебството: Жена!...
Стелеше се над земята
гаснещата светлина... ...

Чудя се ако сърцето го нямаше сигурно щях да умирам от други неща, но ти поглеждаш през процепа, който се отвори, рана го наричат. Всъщност е ъгълче, където станиолът на илюзиите се е прокъсал и отдолу прозира същината. Чудя се ако сърцето го нямаше, сигурно щях да умирам сам сега.

Простелем взгляды с бахромой ресниц
По чистоте соития небесной
И отразимся наклоненьем лиц,
И поразимся близости телесной…
Пусть тот, кто нас увидит свысока ...

Завръщам се София, завръщам се..
С мъка те напуснах, породено от разходи и безделие.
Завръщам се София, завръщам се...
С нови сили и борбен дух, не ще се откажа вече.
Завръщам се София, завръщам се... ...

чутовно богат
си — любов колчем твоят
е сърцезаряд

България – земя на безсмъртни, славни прадеди,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България, която Левски,
Райна княгиня и Ботев роди и за Балканджи Йово
и хубава Яна бял олтар сътвори, тази земя древна, ...

В мастиленото, призрачно небе
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами? ...

Млад поет съм, творя и обичам да чувам
как човекът сърдечно е сторил добро.
Нося тиха душа и от жлъч се страхувам –
тази подла змия върху детско легло!
Млад поет съм – сълза върху длани желани ...

Зората се разля във златен цвят.
Небето се разтвори в нежност от коприна.
Октомврийска есен, пиршество от благодат,
цветност пищна сред слънчева магия.
Топли багри ширнати в дъги ...

Пихме по глътка уиски и сякаш се изучавахме с очи
- Петро, ти си от България,нали...А може ли да ми покажеш метальона си...Интересно ми е...
- Да кирия Руд, с удоволствие,.. - и разкопчах няколко копчета на ризата си, извадих кожената
връвка с цветното речно камъче - Не е златно или диамантено, но з ...

Не ти вярвам, Ракел!
Не ти вярвам, че нашето детство
беше сиво и грозно, като очна протеза
на застреляна птица!
Не ти вярвам, ...

Слънцето е залязло,
денят вече го няма,
но смехът ни остана.
Разбито ни е сърцето,
но имаме малко лепило. ...

Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...

- Муцунка, открих нов сайт, пълно е с блондинки,
като нас!
- Къде го откри?!
- В интернет. Сайт за поезия.
- Хм. Не е за мен. Как се казва? ...

Защо усещам, че ми липсваш,
когато да си част от мен е грешка?
Мъчително е да те искам
и всеки ден по-болен е от вчера.
И всеки час по-трудно се преглъща. ...

Притичвам под дъжда по сандалети...
Ръмя, повтори, скоро ще потрети...
Не се разтапят думите в ума ми,
изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.
Помахват ми от друго измерение, ...

ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки. ...

Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...

Равносметката
За Рая цял живот мечтаем,
ала́ не бързаме за там!...
Макар и труден, но желаем
си Земният живот избран!... ...

За сбогом ти помахах със ръка,
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.
Заблестяха локвени петна, ...