Мисъл, от която Толстой би се преобърнал в гроба
Продължение следва
Оригинален текст
Глава 1
Мысль, от которой Толстой ...

/хумор, защото няма раздел "сатира"/
Бившата му секретарка, сетнешна млада съпруга, го наричаше „другарю Митрев“. Дори когато другарят Митрев се беше разтоварил от официалния работен костюм и с много труд и пъшкане се опитваше да довърши третата мъжка задача. Дом имаше, дърво беше посадил на вилата, ...

Поредният септември е отминал
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят. ...

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...

Отново крача в дъжда…
по разбитите улици на живота си.
Между делниците търся межда-
повярвала, че мога да плувам и в локвите.
Отново крача в дъжда… ...

Глава петнадесета
Студената война беше изострила чувството за бдителност. И това сякаш беше най- важната мисия на българските дипломати в западните страни. Капиталистите до един бяха агенти на ЦРУ, на Интелиджън сървис, на френските, испанските, белгийските, италианските и други тайни служби. А те с ...

Ще бъде като спомена изгряващ
от чуждото небе, за да възкръсне...
Ще бъде като любовта спасяващ,
когато времето реши да ни отблъсне...
Ще бъде тайнствена врата на хоризонта, ...

По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...

ЖЪЛТА ДЮЛЯ – (Dijana Jovanović, B. i H.)
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Край прозореца
жълтата дюля донесе
миризмата на нашето минало. ...

Все още търсим ръцете си нощем,
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и превързваме с обич душевните рани.
В сърцето си пазим и вчера, и днес. ...

Теменуги
Сбрани ситни китки
покоряват всички
с дъхав нежен аромат.
Где цъфтите, теменуги? ...

Седя на терасата и слушам кучешкия лай -
бездомни псета по улицата се гонят.
На човеците ни е добре сега по балконите -
по улиците понякога ни хващаше страх.
Но аз обичам тоя див кучешки лай, ...

Кой ваятел листата накипри
със пастели червено-кафяви?
Есента е наметнала дрипи,
като циганка млада се хвали,
на ръката й дрънкат мъниста, ...

от
Адамово
коляно
всичко
е ...

Ей, че студ се пръкна вънка!
До вчера бях със къси гащи.
Покрай хората и времето се сбърка!
В дроба ми - сбор - бронхит и страсти.
Бели мечки бият се за одеало. ...

- Аз любимец съм на баба, тя ме глези като принц!
И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,
ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!
Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,
че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час! ...

Едно е слънцето, което
огрява нашата земя.
И две очички имам на лицето,
да гледам тази красота.
Три са моите сестрички ...

Каква е таз партомания,
таз политическа пластика?
С политика у нас всеки захвана се, -
като художествена гимнастика.
В тотална сме криза, ...

колчем небето
поглеждат — в душѝте си
него въвеждат
колчем в небето
се взират — в сърцата си ...

Отлиства календарът ден след ден
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята ...

Глава 40. Утерянные сказания Булгака.
*- И вот, поясню вам для приличия текущего периода, - продолжил Булгак, - скажу сказания неслыханно и нечаянно случившиеся.
- А не много ли для одной такой головы как твоя? – спросил кто-то.
Булгак же нёс своё назначение, потому только съёжился:
«Было одно забро ...

Работата потръгна, къде с прословутото една крачка напред-две крачки назад,..
не бе обратното, иначе как ще стигнеш, та две крачки напред-една крачка назад.
Фондация '' Елинико'' където работех, беше конгломерат от дейности,.. от музеи, изложнени зали и
концерти до интернет доставчик...След лятната ...

Паметникът на Съветската армия в София фокусира в себе си непримиримо противоречиви отношения, от декларации, че трябва да бъде махнат, до енергични протести срещу подобни начинания от страна на Русия.
А защо пък да не го оставим? Да го почистим и след това да разположим в алеите покрай него две гру ...

За нея ти мое море отново се вълнуваш,
изпращаш свойте вълни да я намерят.
За младото момиче още ти бленуваш,
и вълните ти са тъжни сякаш треперят.
И синьото небе над тебе отново плаче, ...

Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...

Вятър силен, вятър иде.
С дъх на мухъл, свещи и камбана.
В празни църкви, тайни одаички
Пелена се спуска
влага очертана. ...

Липсва ми, миризмата на цигари
И болката в гърдите се засилва
Само спомени за нас, които скоро ще изчезнат
Животът ми не означава толкова много за мен
И така, какъв е смисълът от тази катастрофа? ...

Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

ЕСЕННА РАВНОСМЕТКА
Започвам рани да броя –
такъв сезон е есента ми.
Там, дето никнеха цветя –
пожар е минал вчера рано. ...

Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...

Отлетя любовта
Отлетяха мечтите,
отлетя любовта,
затаена в гърдите,
ме измъчва тъга. ...

Господ от облака се надвесил
да гледа старата грешна земя.
И което е още по-интересно,
видя ме и ме позна.
Вика ми: ...

Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на ...

Живях. Умрях. Отидох в Ада.
И ме посрещна Дяволът на прага.
- Ти не си за тука бре, човече!
Сгрешил си! - троснато ми рече.
Да не би изведнъж да си забравил, ...