На прага съм на 60те
вървях в насрещен вятър,
бури ме люляха и ярко слънце пареше моето лице
когато се усмихвах на Земята.
Не се предадох и се борих пак ...

С клюн червен, в одежда бяла
търси жаби до премала,
с дългите крака червени
важно крачи неизменно,
вещо си гнездото свива. ...

Стоя на ръба на отвесна скала.
Крепя се на стрък еделвайс.
Очаквам вика породил ехото
да ме върне в реалното
( или в съня) ...

Шарени парцали с надписи, цветя
С багри, комикси, райета
Като Тържествено развяти знамена
Парадно крачещи по градските павета
Кой от кой по изтукани ...

Ако посока нямаш. Няма шанс
до крайна гара да достигнеш читав.
Мотаейки се в търсене на знаци
за пътя всеки срещнат ще разпитваш.
„Със питане до Цариград”. Да, знам, ...

посветено на Нели Тодорова
И думите спряха..няма ги вече
скриха се нейде във мрак и тъма
Запей ,
запей от сърце ...

Откъсни парченце от гората,
нека в него има ято птици,
слънчев лъч със цвят на чисто злато
и поточе с бляскави искрици.
Нека има дрян предричащ здраве ...

Искам да целувам или убивам,
или да преглъщам люта чушка
през сополи и сълзи.
Искам кръвта ми лудо да заври,
да буйства като млад бик, ...

Колко банално! Цигара си паля.
И чаша уиски в ръката държа...
Разрухата виждам - мечтата я няма,
а само остатъчен пепелен прах.
Колко брутално!? Часовникът трака. ...

Обожавам шепота на твоето сърце,
когато стреляш ме с очи в очите.
Земята кръгла превръща се в небе
и резонанса понася ни Душите.
Превземат ни талази от вълни, ...

Над всичкия разврат
Разпад
ликува
Един отсечени стих
И някаква надежда.. ...

Не се отчайвай, не тъгувай
ако на проблем се натъкнеш.
Животът е път, по него пътувай,
винаги има как да се измъкнеш.
Просто мъдро, философски гледай, ...

И абсолютно всяка прилика с действителни лица е толкоз невинна, непреднамерена, симпатична и миличка, че да не повярва човек! С рози окрасена, и с кокичета.
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...

Живея на края на града близо до реката. Обработвам голямо парче земя. Реколтата е от всичко по малко: картофи, лук, чесън, домати и още дузина плодове и зеленчуци, за които полагам грижи. Лятото живеещите наблизо роми си купуват от мен всичките тези неща, а получените пари инвестирам в нови и нови с ...

Не спирай, мечтите си да следваш,
самотата не е заплаха за теб.
Не спирай в себе си да вярваш,
докато животът не ти е отнет.
Не нанасяй излишни болки на сърцето, ...

Жени тракийки с гордост ние се наричаме,
потомки сме на древен, смел, изстрадал род,
сестри на белоногата дръзка българка Гергана,
България и всичко българско обичаме до гроб.
Любовта си в заем на лъскав търг не продаваме, ...

Вървя надолу по пътя,
спускам се по инерция,
пропадам без дъно.
Очите ми са съкрушително празни,
Аз съм само лице, само обвивка, ...

Любов безкрайна,
безгранична и чрез Бог —
людеобѝчна!...

От наште, човешките Авантюри -
със все по-самоубийствена скорост, -
на Бога съвсем ще му писне.
И ще лисне, без знак "Стоп!"
(ох, дано не е скоро!) ...

Пролет е.
Сякаш сърцето
на Земята, потънало
във сняг и
заскрежено, ...

Самоубийството е явление, на което нерядко ставаме свидетели. Често пъти то може да се разглежда като акт на отчаяние - на безизходица. Спомням си как една майка - вдовица, през 70-те години на миналия век бе оставила за момент дъщеря си пред магазин на ул.Цар Иван Асен II, за да купи храна за вечер ...

И свлече се като товар
воал от теб в нощта сънлива.
Омайница! Сега си жар...
Пред мен си гола и красива.
Привличащо ме кани чар ...

Когато ме докосваш
с топли длани,
разцъфват всички сънища несбъднати
и Истината на мечтите ни ухае,
Илюзията като зимата си тръгва... ...

Каква е скромната ми дан?
Кому какво ли пък съм дал?
Чудак, самотен, неразбран,
извайващ чудеса, от кал.
И всичките ги подарих, ...

Пролетта в гората тича,
пеят ручеите с птички!
Ежко хвърли ръкавички
и три счупени иглички.
Сложих в шарена торбичка ...

До утрото на нашта нова среща,
пуши си ти, а аз варя ти леща.
В кафенцето захар да ти сложа?
Ох, Боже, къде оставих ножа?
Стои ти страшно рокля от копринка, ...

Дом
Домът е там, където е сърцето!
Където знаеш-някой ще те чака!
Там най-прозрачно синьо е небето
и най-студена, бистра е водата! ...

Рано е още. Много е рано.
Някъде около пет и десет.
Утрото не прилича на рана,
денят тестото не е замесил
за съботни сутрешни кифли, ...

Мартенско слънце студа ни съблича,
после с лъчи ни прегръща,
пролет бълбука и пее – момиче
в грейнала, цъфнала къща.
Свири южнякът – снажен и мощен, ...

Чета, следя, гледам кой е виновен за пандемията, и едно име неизменно ми се набива пред очите - Бил Гейтс! Няма смисъл да се мъча в догадки, направо ще го попитам лично. За щастие го познавам - навремето бяхме палатка до палатка в детски лагер в Говедарци. По онова време техните нямаха много пари и ...

Все сме недоволни. Все не ни стига.
За всеки мерим с два различни аршина.
За власт, за имоти, за пост, за пари.
За бащина къща, за мъже, за жени...
Защо ли, Човеко, от алчност се давиш? ...

Теория на Вечността
(поема)
Преди 13.8 милиарда години Големият взрив
е създал Вселената, Времето и Пространството.
И от тогава нито един атом не е създаден и уни- ...

Вятърът
Вълшебството, което пред мене ти разпръсна
от красотата свежа на пламенна Любов,
да събера поисках във дланите си скръстени
и с мене да го нося и пазя цял живот... ...

Доверие
Аз чух те да пееш и пееше чудно
и бе Тържество песента!...
Но после замлъкна...Нима ти бе трудно?...
Нима те рани Любовта?... ...

Ей такава зима обичам!
През нощта - сняг навалял!
Под краката - локви тичат,
а дърветата - с плетен шал
по неопадалите корони. ...

Сплитат се тихичко клоните бели,
нежни цветчета се ронят.
Не е валяло, от цяла неделя.
Вятър пришпорва си конят.
. ...