Обичам миговете приглушени,
изгарям в твойте женски дълбини...
До бузките на дупето студени
е извора на повечето истини...

По-смел си отколкото си мислиш,
по-силен си, по-умен...
Наистина ли?!...
И на кого това е нужно -
на мене или пък на някой друг?... ...

Сънувана мечта
В съня си тази нощ те пожелах.
Косите ти целувах и гърдите!
Ръцете ми играеха си с тях,
насладата гореше във очите! ...

Боже, тези птички!...
Как надпяват се
една през една,
слънчице щом блесне
над древната гора... ...

( Някъде в Абсурдистан, на маса )
- Пропада нашата държава
и нещо трябва да се стори!
- Знам, корумпирана управа
в мизерията ни затвори! ...

Числа и цифри. Цифри и числа.
Това ли е животът ни, приятели?
Нима сме се родили под звезда,
която не сияе за мечтатели?
Нима сме се загубили в деня – ...

Счупете всички чаши от земята,
преди това изпийте ги до дъно.
В неспирен танц развихряйте телата,
в душите нека заиграят струни.
Във вихъра на танца се разлейте – ...

Искам завинаги да бъдем заедно - ние и нашите деца! Любовта ни да бъде вечна!
Вечер в прегръдките ти да заспивам, упоена от силата на жарката ти страст. Нощ след нощ от желание по теб да горя и единствен ти да си способен огъня в тялото ми да потушиш. Ден след ден този огън да гори, а вечер в огнени ...

Макар и изтощен... последното "Танго" ще изиграя,
шанса е, като на Казино.... всичко аз да проиграя?!
Танца е страстно-ритмичен... жизнен.. тъй опасен,
Макар непредвидим.. с тръпката, е тъй прекрасен!
Танцувайки, подмокрайки се.. ние се приближаваме, ...

- Може ли един танц?
- Наистина ли си мислиш, че искаш от мен само един танц? Цяла вечер ме гледаш с изпитателен поглед, следиш ме с очи, броиш колко пъти поръчвам вино. Идваш с арогантната си походка, навеждаш се до мен, с аромат на алкохол и секс, и ми предлагаш да танцуваме? Прекалено много вино ...

Тече мъглата като река,
няма вятър, слънце, тъга -
бяла прежда всред долина.
Стефан Стефанов
08.02.2021 Чавей ...

Колко още трябва да се мразим, за да разберем, че трябва да се обичаме.

И без това в момента, в който шефката влезе, повечето от присъстващите се изпънаха в стойка „мирно“. Зимина огледа трапезата, десетките бутилки алкохол и храната, после крайно неодобрително – към Карпов и Глухарьов. Те не трепнаха. Явно присъствах на един от редките случаи, когато шефовете на следст ...

Любовта е чудесно нещо -
прави всеки миг красив.
И душата ти гореща
като птица ще лети.
Че животът – той е полет ...

Вярвах ви, хора, вярвах тъй сляпо,
всеки от вас ми бе близък и брат.
Бързах да дам и вино и хляб
на първия срещнат, дори непознат.
И вашите думи кат' чиста сълза, ...

Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...

Свиквай с нея. Няма да си иде.
Ще ти бъде като сянка тя.
Ще е в твоя сън и във мечтите.
Ще досажда и в реалността.
Ти не ще да я прогониш. Тя е ...

Какво на децата ни стори
тоз Интернет злосторен?
Отне най-естествената,
девствена територия
на истинското им, незаменимото ...

Откраднато сърце, а така боли,
а болката изгаряща убива,
сълзи текат дори от пресъхнали очи,
душата ти крещи,
но и тя не е вече твоя – ...

По едно време Ейларигадуга стъпила накриво и изкълчила едното си предно краче. Ами сега! И без това семейството, което не си давало особено зор по пътя, се забавило съвсем.
Татиригадуга мислил, мислил над проблема със забавянето им и накрая решил да направят сал, в който да впрегне останалите и така ...

Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -
седиш до релсите на тъжната си гара,
макар и сребърни, не носят трепет.
Не идва никой. Никой не остава.
Отново сам, умислен на перона - ...

Моят път започва от пътечка
под сянката на старата асма,
където всяко камъче, тревичка, цвете
е ценен спомен от дома.
Преди да тръгна взех си още ...

Една тревичка островърха,
ококори сънливо очи.
Слънчево зайче по нея си пърха
и си я гали от как снега се стопи.
Ободрена от ласките топли, ...

В доброто вярват тези,
които го създават.
Останалите хем го чакат,
хем… в него се съмняват.
Щастието е при тези, ...

Ти искаш да вярваш, че Бог е велик,
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява надежда – светлик,
очите ти виждат житейската гнилост!
А тя е безкрайна. Зловонната смрад ...

Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...

Казвам ти, скъпи мой приятелю. Помни ми думите. Тя, по пътя си, ще срещне още много обаятелни лица. Нали се сещаш. Тези, на пръв поглед, очарователните. Ще срещне и такива, които могат да те грабнат за секунди. Харизма ли е? Ген ли е? Все тая… Ще срещне немалко красиви лица, немалко симпатяги, играч ...

Отказвам да те чакам в мъка.
Забравям въздуха и полета.
Макар това да е разлъка
и факт от нея, че съм болен...
И нищо, че земята тегли ...

Ще проникна в теб до дъно,
ще разкрия най-дълбоките ти тайни...
Във сънувано безсъние
двамата ще пием щастие омайно.
Ти ще бъдеш вечното ми вино, ...

Моят татко е много добър,
но защо не купува играчки?
Само яке, обувки, чадър...
Как с това да играя, обаче...?
Все си нямам кола и Биг Джим. ...

Сякаш непозната до мене седя -
чрез теб говореше съдбата,
недостъпна и строга, като съдия.
Страшно беше да слушам словата:
"Всичко свърши - чух, че ти каза - ...

Отровиха дори реката -
прегръдката й ласкаволенива
успива в летаргичен сън.
Течението влачи и тела за никъде.
Вибрират струните от жажда, ...

Влюбваш се обичаш,
после любовта отричаш.
Купища мечти напразни
и сърцата оставени сами,
проклинат този ден в който ...

Душата ми не иска да бъде вече тук,
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...

Като младо вино съм буйна,
по кръвта ти разливам се лудо.
Щом изпиеш ме - в теб ще избухна
и ще страдаш по мене люто!
Очите ми пълни са чаши - ...

И днес е ден мъглив
досущ като видение!
И казват от Сахара
прах като дъжд ще ни вали
ще ни затрупа в невидение! ...

***
Нямам тема, за която да се хвана,
от яд дори, аз счупих си калема,
по цял ден ме облъчват от екрана,
освен Ковид, друга тема – не́ма. ...

Любовта остана
зад стъклената преграда на времето.
Дланите ми
не се доближиха до лицето ти.
Аз изтичам като река край теб.