чрез човещина
и обич — към духовност
и виделина
.............................................................
разновидност: ...

Страннико…
Страннико, здравей!
С очи от слънчеви лъчи,
без да знаеш как, къде,
душата ми изгубена откри. ...

ДО СЛЕДВАЩИЯ СНЯГ
С тебешири набързо надрасках
бели хора по черен асфалт,
окрилени от обич и ласка
и орисани да полетят – ...

Ще трябва да мълча, разбира се,
че трудно се рисуват лудници.
Сълзата е от разноцветни ириси
и нощ в усмивката на блудница.
Понякога измислям си безкрайност, ...

Помниш ли, помниш ли, сумракът тих,
пейката, тръпнеща в здрача?
Стих, тъй несръчен, на теб посветих,
сричах го – да не заплача.
Помниш ли топлата, милваща длан – ...

За идващите празници с традиции безбройни
това писмо написах с желания много важни
на Дядо Коледа! Добър бил, от всички знайно –
нито на човек отказвал, ни на животно даже....
Такива бях събирала весден, целогодишно. Сега ...

***
Същата вечер личният телефон на старши сержант Митко Гошев иззвъня. Беше Цецка, една от барманките на "кафе ресторант Сухиндол" в село Долно Камово, с която той подържаше приятелски отношения.
- Кажи Цеце.
- Митко, чакай да ти кажа нещо... - гласът й бе напрегнат.
- Ей, ей, първо се успокой. ...

От сливата ти кисела ракия правя,
на сянка е до задния ти двор...
Който я опита, се натравя -
Май нрава ти... улавям в нея, зор...
И захар слагам според процедурата, ...

Загледах се след бялата следа,
на рибарска лодка, в тъмно утро.
Оставяща двуредова вълна,
под плачещо небе в морето бурно.
Силуети на рибари, осветени сенки, ...

У дома за Коледа... Мисълта ми прозвуча като заглавие на сладникав филм. Не бих го гледала за нищо на света. А дали бих си позволила да го изживея?
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...

***
Спомени – следи от моите мечти...
***
Мисъл... сълза... следа... сърдечна клада...
*** ...

Ожени се млад, твърде млад, за да мисли дали е трябвало. Банален случай – момичето забременя, той искаше момичето и се ожени, настояваше да не махат детето.
Момичето беше хубаво, твърде хубаво, за да бъде омъжено. Беше трудно да си с такова момиче – истинска чест за всяко момче от квартала. Децата о ...

Защо е толкоз трудно цялото това?
Намираш точният за теб човек-влюбвате се, а всъщност двама ви дели стена.
Защо ли трябва болката да се изпита когато налице е любовта?
Нима е трудно те да се обичат, без да имат чувство на вина?
Може би е трябвало така да се получи? ...

Какво е любовта? Не е ли блян,
към който непрестано се стремим?
Човекът най- любим, мечтан, желан,
често пъти е недостижим.
Какво е любовта? ...

Дали ще те срещна?..
И кога ли?.
Аз вече забравих коя съм..
Забравих,..за какво да мечтая..
Забравих какво да обичам,.. ...

Всяка сълза си търси
дълго началото.
Преди да залюти и
преди да стане излишна,
обича да се връща ...

Не искам да те имам,
за да ме запълниш.
От твоята душа да взимам
и в себе си да пълня.
Да не мога да те оценя ...

Мила моя, мамо,
много време мина,
в труд прегъвах рамо –
ден и нощ – година.
Бащин дом рождени ...

Най обичам луди баби
вихрено край мен да се въртят!
Младите край тях са слаби!
Не им достига, сякаш, дъх!
С тях да се посмееш, потанцуваш... ...

Аз,
ти, тя –
дъщеря.
Семейство - дом!
Ние -обич, подслон.

Преди много години, когато земята била още млада, а драконите спели непробудно в нейните недра живеел Огнен крал. Кралството му се простирало безкрайно, а слънцето го дарявало щедро с топлина и светлина. Хората се радвали на плодовете на вечното лято и не знаели какво е студ, глад и болести. Били сп ...

Вървя. Под стъпките хрупти
във утрото натрупан сняг.
Гората заснежена спи,
посипана с блестящ варак.
И само птица прелети ...

...
Какво се кипри мама, така до нея,
не е Снежанка,
нито - приказната фея?!
"Няма и да пея!" - ...

Слепци, защо отричате
славянската душа?
България разсичате:
"Не е славянска тя!"
Защо ли сте сърдити, ...

It's been a while
i've seen you smile,
that wicked twist behind your lips.
That phoney shines
and all the lies, ...

...Не!!! Не искам!
Да получа туй, що искам аз?!?
Не искам! Не!!!
Не искам!!!
И нека с мир да се задоволявам.. ...

Море, Дафе, море, Дафе,
тъй си убава, добра!
Бело лице, кръшна снага
и усмивка на уста.
Море, Дафе, море, Дафе ...

Животът ми премина - дим и пепел...
Изстрелях халосните си патрони.
Разпънат лидер на илюзиите слепи,
синджирно разположени в кордони.
Достигнах с плуване до два-три бряга, ...

човек
не бива
да се
величае
че вири ...

Страхът от неизвестното ни плаши,
блокира всяка благородна мисъл,
сковава тежко сетивата наши,
лишавайки живота ни от смисъл.
Страхът е мощно пропагандно средство ...

Когато тъжните очи заспиват,
сътворени и измислени лъчи заливат.
Лицето твое с ласки да покрият,
гальовните ми чувства да разкрият.
А сутрин с погледа вглъбен ...

По идея на една ромка, грижеща се за болния си баща:
студ ― иде ти да
грабнеш с голи ръце
запалена печка
..................................... ...

В Морето влюбени мъже́...
Магия в синьото се крие
и дърпа ни като с въже́...
Морето, корабът и ние –
в Морето влюбени мъже́... ...

Един предпразничен поздрав към всички съфорумци!
Музика и аранжимент Иван Неделчев Текст -Евгения Свидна

Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина ...

Опаковах сърцето си. Да не може да диша.
Да не търси звезди в декемврийската киша.
Твърде много боля ме и обича без мяра.
Не, не искам ни миг лудостта да повтаря.
Затова го заших в извехтяла торбица ...