- Хей, пич, кво крЕпиш там - на коча мъдете ли?
Гласът го удари като камшик през лицето и тук Мето си спомни за Наско Анастасов - физикът, който му обясняваше за диференциалното уравнение на камшика. От него следвало, че краят на камшика се движи с безкрайно голяма скорост и оттам идвал пукота, койт ...

Живея в малка къщичка до Дунава
И всяка утрин се събуждам в тишина...
Имам гледка не просто хубава,
Имам гледка, изпълваща ме с топлина!
Утринните дунавски вълни, ...

От мен да знаеш братко, от любов най-боли или от липса на такава...
Вярвал ли си някога, че куки могат душата да бодат и да висне като риба
над дървения мост,
бездъхна,
безсилна, ...

Надбягвам се със слънцето, а то
от погледа ми пие сини глътки.
Танго танцува падащо листо
със вятъра. И слетите им стъпки
замират бавно в унес светлосив. ...

Вървях по улицата когато чух зад себе си някакъв глас.
- Здравей. - усмихнах се когато се обърнах.
- Здравей.
Беше мъжът, с когото се запознахме наскоро в любимия ми бар.
- Искаш ли да се поразходим? ...

Излитат, бягат, спъват се
мислите в потоци
преминават на червено
в петъчния тъжен ден
и идват тихо, спряло ...

МЛАДЕЖЪТ
Колко е тъжно да си самотен и тези плющящи вълни само го правят още по...никакво. - мислеше си той. Тези няколко минути край морето бяха като цяла вечност. Погледна омачканата книжка в ръцете си. Сувенирна, с размерите на кибрит.
На нея с химикал си беше записал името на "тухлата", в случай ...

Глава 12. Сталинизм.
1. ( Культ …)
- О! Тут много исторических личностей. Что за явления судьбы!?
- Учитель, Культ мировая беда, или мировое достоинство?
- И кто тот, очень скромный усатый человек, что задвинут в илистом наносе истории, сразу видно, что беден, у него ветхий китель и стоптанные башма ...

Хорото на мъртвите
Веднъж прочетох много интересна статия за един обичай, все още жив в едно видинско село,Абутин. Не зная къде точно се намира, но според автора на статията, било странно и мистично място. Вероятно и там миграцията си е казала думата и са останали много малко хора. Въпросният обичай ...

Ти би ли ме продал за пет стотинки,
Приятелю , защото ти повярвах?
Аз споделих и залък,и години,
но хлябът май разделя, не сплотява..
Гладът ли е по-силен от душата ...

Ти си очите, с които душата ми вижда нюанси и цветове
Ти си атомче обич и цяла вселена, погубваща светове.
Ти си топлото лято и лъчите красиви, които сърцето ми сгряват.
Ти си късчето лед и космически вакуум, които от студ ме сковават.
Ти си нежна мелодия и плач в тъмнината, песента си ми на живота. ...

Изплетох си пуловер от четири цвята.
И от четири нишки различни.
Преплитах, разплитах, намятах с иглата,
за да се получат шарки прилични.
Първата нишка – меланж разноцветен ...

Гневът е пълен със въпроси.
Без отговор са, а това е ярост.
Апатията - невъзможност
да намериш във живота смисъл.
В безсилието си си посърнал. ...

Щастие - какво е... знаеш ли, много е просто...
Когато ме гледаш със сладка усмивка,
когато ме търсиш със поглед защото ти липсвам,
когато се чувстваш желана, когато сме двама.
Когато знам, че се чувстваш спокойна, ...

БЕНТ СРЕЩУ ТЪГА
Не полетяха птиците, които
рисувам често по стените нощем.
Душата ми е скитник сред звездите,
но празна е вечерната ми поща. ...

2 365 г. след Христа - земята изнемогваше. Човечеството така се беше размножило, че тя просто нямаше нужните ресурси за най-елементарните му нужди дори.
Все по-често долитаха тревожни слухове, че канибализмът отново шества сред хората, и най-лошото бе, че това не бяха само слухове...
- Нещо трябва д ...

(на Йоана)
Защото огнен дъх е любовта,
в посоката на севера изстивам.
Не искам да е зимна мисълта,
а пролетен килим да ти постилам. ...

1.
Ивет мразеше моловете. Огромни тълпи хора, гласове от всички страни, пространства без прозорци – всичко това предизвикваше у нея пристъпи на паника. Ужасно съжаляваше, че някои от любимите ѝ марки бяха затворили останалите си магазини и продължаваха дейността си единствено в тези ужасни здания.
Н ...

На Я.
Сложете душата ми пак под индигото
пак с облаци дрипави скрийте звездите,
но ето - безкрили мечтите не стигате,
далече, високо съм - късам юздите. ...

Не мога, Облаче ле бяло!...*
Я кажи ми облаче бяло
от де́ идеш, де́ си ми летяло...
* * * * * * * * *
наближава в село да се върна, ...

6
Това бе тяхната втора,ненадейна и неочаквана среща.
-Госпожице,какво по дяволите Ви става? Не гледате ли за коли,по дяволите?-обади се някакъв глас.
-А Вие,драги Господине,защо карате като побеснял и невидял?-извика му Айшли. Само че,когато двамата се спогледаха,те не можаха да повярват на това,ко ...

Не минава и ден, не минава и нощ,
във които да не те мисля.
Във кръвта ми течеш, във ума ми гориш
и не зная как да потисна
този спазъм копнеж, тази жажда за теб, ...

Изхвърлила яйце на коприварче,
ще кажете природа. Да, макар, че,
тя своето в гнездото снася вещо,
а птичето й е така зловещо.
Отлита кукувица - сянка сива, ...

Зелените поля...
Окоси ги Господът...
Ухае на дом.

Ела, ела! Наливай.
Има още –
и чай, и обич. Огън. И затишие.
Събираш в шепи
тъжните ми нощи, ...

Отива ми на всяка възраст да приличам,
замъци от мокър морски пясък да строя.
Пляскайки с ръце, като дете да тичам,
на вълните разрушителни да устоя.
Да бъда двадесет годишна ми отива, ...

-Добро утро!
-Добро утро, Ванка! Ти сън не спиш, за да дойдеш.
Всяка сутрин, Иван пиеше кафе пред големия селски магазин. Младият мъж излизаше рано от дома си. Имаше заболяване по рождение, поради което провлачваше единия си крак. Младият мъж имаше навик да изпраща своите приятели от детството на ра ...

Да забравя се моля! Дано
да успея смеха да забравя
на момиче от време оно̀
и с тъгата си аз да се справя.
Да се будя спокоен, но сам. ...

На Ирка!
Назад... назад - във времена,
когато древен бил света,
в градче край пътя за Пекин
живеел младият Ли Нин. ...

По сърце
дирите са още пресни,
по душа
стъпки все така кървят,
по мечти ...

О, цвете сияйно,
ти в мене цъфтиш,
все някъде тайно,
все кротко мълчиш.
​​​​Не търсиш събратя, ...

Откривам се във всяка твоя дума
Нима за мен си писал този стих,
погромен?
По думите, изглежда, че тежи,
Откъснат блян, ранен с куршум, ...

Аз нали съм котарак
Та заспал съм под чардак
И сънувах до зори
Разни котешки злини.
Правя топлото кафе ...

Моята муза е чудесна
като светъл слънчев лъч
и е морална, не е лесна,
вярна е на своя мъж.
Харесвам такива жени, ...

5
Мина се повече от час след срещата с доктора,а младата девойка,нашата скъпа героиня Айшли, все още не бе у дома. Не искаше да се скита просто ей така из улиците на добре познатия ѝ, град,но не искаше и да се прибира. Не я интересуваше мнението на околните,просто искаше свобода,при това незабавна,т ...

Ще потъна сега във мълчание,
ти и без това не ме слушаш.
Ще се скрия далеч и от себе си,
от света ти, вината и мислите.
Щом ти преча, кажи ми, готово е, ...

Защо са ми богатства на света,когато съм богат душевно?
Защо ли трябва аз и въздуха да дишам,когато моят дъх по теб е той запрял?
Нима е лудост,че не искам аз без теб да съм на този свят?
Нима е лудост,че единствено за теб живея макар,че беден съм на злато и на чувства съм богат?
Ако можеше да ме по ...