Независимо, че сме част от глобалните исторически процеси, ние, хората, имаме и своя личен живот, който не остава встрани от Божия поглед. Господ познава всеки един от нас и желае да има лични взаимоотношения с всеки поотделно. Сам по себе си този факт е достатъчен да изкорени усещането за изолирано ...

- Гледам редовно новините, но понякога ми се иска да науча какво наистина е станало...
- Преди имах активен живот – играех футбол, тенис, баскетбол, шах, участвах в автомобилни състезания...Но после ми се повреди компютърът...
- България е най-неутралната държава в света – тя не се меси дори във вът ...

Кокичето отвори си очички и миглите
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя. ...

Моето всичко
Във душата ми живееш ти.
Твоят дом е в моето сърце!
С теб сънувам своите мечти!
Ти във тях си моето небе! ...

Въздухът лъхти ми на тревога
и където и да ида, все така мирише.
Изпаряват се сълзите ми от пода
и осуетяват опитите ми да дишам.
Ударите на сърцето ми гърмят ...

Най-справедливото и жестоко наказание за глупака, е да започне да разбира и осъзнава...
07.04.2021 г.
Абе, някак си не ми излизат сметките -
в България уж зли езици - бол,
а не достигат за облизване подметките, ...

Цял живот срещу вятъра тичам,
срещу мрака, изплезил език,
и когато Живея – Обичам
със сърце и душа на лирик.
Цял живот съчинявам поеми ...

Ела в мечтите ми
Ела в мечтите ми красиви,
обичай ме и с мен бъди!
Една сълза за тебе пазя,
една любов за теб гори. ...

Разпадам се на атоми горчилка,
разтварям се в дъждовната вода.
Спасена от надвисваща бесилка
застивам под кората на леда.
Замръзват раните и отболяват, ...

За теб ръцете ми ще са лиани.
Виж, пръстите ми са цветя уханни!
По- нежно и от ангелско перце
докосват тялото ти меко длани.
Косите ти и свежото лице ...

Почувства се като слънчоглед в мъгла.
Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.
Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.
Студени тръпки пробягваха аритмично по тялото й.
Скъпата безсмислица, наречена живот, остана като миражен оазис на хоризонта в огле ...

Идваш по тъмни доби.
Смело нагазвай — плитко е.
Вечер се къса обич.
Сутрин се правят китки.
Дебне през гръб комшийката, ...

Душата ми е тънка струна -
вибрира тихо между световете.
Петите впила в кал от думи,
с ръце държи полите на небето.
Душата ми е тънка струна, ...

Отдавна няма ви приятели,
но тази нощ дойдохте ми в съня,
все тъй добри и обаятелни.
Събудих се. Май пак съм си сама…
И търся ви – къде сте? Няма ви, ...

Живял някога един много весел усмихнат и слънчев човек. Той не спирал да се радва на всяко хубаво нещо, което му се случвало. Всеки ден се събуждал с усмивка на лице, а слънцето го докосвало с нежните си лъчи. Когато пък утринта била дъждовна, мъжът отново се усмихвал, защото вярвал, че и след този ...

Денят си тръгва като облак сив –
намръщен и до болка прозаичен.
Нощта е блудница с маслинени коси
и ти танцуваш с нея в транс епичен.
А аз протягам пак към теб ръце, ...

На следващия ден се появих в отдела изтипосана в униформа и с новоподареното оръжие на колана. Камата ми харесваше, така че не виждах никакъв проблем да си я нося. В крайна сметка, с нея си служех по-добре, отколкото с пистолета. Само се наложи да я омагьосам малко, за да не излиза при металните дет ...

Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побъ ...

Глава 4, част 2
Емпатията не винаги е нещо хубаво
Ейдриан погледна часовника на нощното шкафче – пладне. Беше спал около пет часа, но това беше повече, отколкото му се случваше обикновено. Плътните завеси с наситен, тъмно-червен цвят, служеха, за да го предпазват от слънчевите лъчи, но също така съз ...

Ако беше друга, щях ли да те обичам?
Колкото любов, към теб изпитвам я сега.
Ако беше друга, щях ли да се вричам?
Във живота мой кълня се, че за тебе ще умра.
Но ти си тази дето моето сърце открадна без пощада. ...

Недейте стрес да трупате у вас,
че тоя стрес е подла орисия.
Изпълва ви – той капе час след час,
накрая става страшна бъркотия.
Ще ви удари в жлъчка и стомах, ...

Рано работливата Пчеличка
излетя с гърненце в ръчичка
в полето ред по ред
от цветятя да събира мед.
Облак лош и черен ...

Соцлидерката Корнелия Нинова,
по власт и чин,
надмина дори Коронавируса.
С един само замах,
в партийната йерархия извиси се ...

Здравейте, приятели, днес искам да Ви разкажа една кратка случка от моя живот и така, колко хубав и прекрасен е днешния ден. Слънцето огрява небесата с нежни и топли лъчи, цветята разцъфват придавайки на гледката нюанси от прелестни красоти и всичко това се случва мигновено за част от секундата. Про ...

Различен Си от земните кумири,
от тяхната суетна красота –
засвирили на сладкогласни лири,
примамват масите с нечестие, с лъжа.
Различен Си, не влизаш във стандарти, ...

Отначало той започнал да се убеждава, че няма нищо страшно и жената сама ще се разтвори и ще попие в кревата. Жената обаче не помръдвала. Нещо повече, жената започнала да набъбва и да се разпространява. Бързо се разпространила из цялата стая, запълвайки със себе си кухнята и банята. Даже и втората с ...

Април се е спречкал със май,
навън се завихря градушка.
Аз сричам поредното “Край”
а ти безразлично ме слушаш.
Небето е черен сатен, ...

„Копнеем за любов толкова дълбоко, че океана би ревнувал“. - Пабло Неруда
Мое малко сърце, мое първо начало,
лековерно ти бе и така остаря.
Колко болка натрупа с щедростта си отляво,
колко време събира упорита ръжда. ...

На всеки празник бил неканен гост.
Пиел от виното на хората, ядял от хляба им
и сам пред огледалото вдигал тост,
въпроси зли не спирали да го нападат.
Заспивал прав на края на града, където ...

прозорецът ми към света е отворен
чувам коли, мислите си, емоциите в мен
лягам под него и гледам към звездите със затворени очи
виждам теб, твоите бели ръце
кожата ти е приятна на допир, а зеленият поглед пресушава влагата в мен ...

От омраза, посята дълбоко в земята,
никнат храсталаци трънливи.
И техните клони зловещо се мятат
насам и натам върху хорските ниви.
По пътя им всичко красиво завяхва, ...

Слънцето вече се беше вдигало по-нависоко, топлеше повече и си личеше, че нехайната пролет най-накрая се е завърнала. Тя изгони студа надалече, изчисти скрежа от дърветата и нашари градините с цвят.
Едни тънки мустачки се промушиха през процепа в оградата на двора. Малка любопитна муцунка подуши въз ...

Щом така ме караш нощем
да се будя в късен час,
да те искам пак и още
с твоя нежно-влюбен глас...
Да забравям в миг, коя съм, ...