Ти си лъка
от думите пленен,
изпънат
от нарочените ми грешки
и може би ...

Аз знам, внезапно ти ще дойдеш
във съня ми
ще ме погалиш и ще знам
това си ти
душата ще напусне тялото ...

Вълновата функция получава по две числа за всяка точка от пространството. Вероятността електронът да бъде в миниатюрното пространство около тази точка е сума от квадратите на тези две числа. Казвам ви това, просто за да подчертая факта, че самата вълнова функция не е вероятност. Първо трябва да я по ...

Там, в обезлюдялото селце,
сгушена е стара къща,
майка с туптящо, радостно сърце,
чака своя син да се завръща.
В стаята пламти камина, ...

Тихо пристъпвам
на пръсти. Едва!
Да не разместя със звук тишината
На гроба ви
татко и майче ...

Прости! - отново ти досаждам.
Словата мислех, че владея.
Безмълвен съм пред теб,
а как копнея
за твоята усмивка лъчезарна, ...

Само няколко капки вино по устните,
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта.
Или капките от майчиното мляко, ...

Сърцето мое от болка то кърви,усеща го,че нещо може с теб да ме раздели.
Не искам аз да се съмнявам в теб,но чувството по силно е когато нямам връзка с теб.
Всеки има във живота си момент,момент на слабост а може би на страх.
Но важно е в момента да не се подаваш на страха,че всичко случва се така и ...

Не искам да те губя,
че на любов ухаеш.
Аз искам да те любя!
Държа и да го знаеш.
При тебе да се върна, ...

Бял или черен,
страшно звучи!
Но винаги верен
на своите мечти,
на семейство, ...

Нека си призная - много се зарадвах!
Моят чичо каже ли - цепи като с брадва
мъжката му дума. Значи са решили
с баба да живеят! Двама са скроили
те съдбата своя. Тъй щастлив съм вече! ...

Под сенките на плажните чадъри
надеждите за лято изветряха.
Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.
Самотни сме, прегърнали телата си.
Прегърнати, телата са самотни, ...

Разменихме си стъпки и жар
и пледирахме, че сме невръстни,
пренаехме животът зидар,
да зазида и кривите пръсти.
Аз съм сигурна – пази нишан ...

В бална рокля и стара карета,
побеляла от зимните рози,
аз залагам сърце за морето,
но брегът накъде ли ме вози?
За любов е оставено място, ...

Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни ...

Самотен шут изказва съжаление
и носи се мълва, под балдахините,
че принцът, за беда, но без съмнение,
нецарствено, си пада по слугините.
В каляска никой не превръща тиквата ...

Не знаех как ще се събудя,
ако мога да заспя.
Ступор или патос истеричен
ще ме следва
от леглото в банята, ...

Съдбата отряза, наточила ножа,
душа като хлебна филия.
Животът, замесен да бъде велможа,
с тъга и сълзи посоли я.
Раздава душата трохите любовни ...

Брей, че гладно куче
има вълчи апетит!
Май е змейско внуче,
а коремът му пробит.
Купи три изхруска ...

Измисляй ме понякога случайно!
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...

Пазя писмата ти в моята душа,
те са за мене опора.
В миг ще поискам с теб да летя,
нейде навън из простора!
Ще се втурна с крила, ...

ПРИКАЗКА ОТ 1001 НОЩ
Такъв ще те обичам – до неделя
щом дойде вече времето разделно.
И топла още меката постеля
след стъпките ти глухо ще простене. ...

Фотографията е изкуството на спомена, на уловения миг, на вечния човешки стремеж да "излъже" времето. Тя е път, който съдържа в себе си частици от душата му.
Фактът, че в днешния ден практически всеки човек може да практикува тази магия, неминуемо е превърнал фотографията в най-достъпното изкуство. ...

Джайеш Гулати беше мечтал цял живот да бъде богат. Беше роден в бедняшкия квартал и родителите му бяха добри хора, които изкарваха хляба за голямото им семейство с честен труд. Проблемът беше, че с четири деца и сакатият брат на баща им, загубил краката си във войната с демоните, парите никога не ст ...

Сини очички, рошав перчем
слънце в косите,усмивка в душата
тича,подскача и весело вика
мойто юначе се Сашко нарича!
В месец ноември,то се роди ...

В началото куплети аз четях.
Сега целувам нежното ти слово.
До този миг, до днес къде ли бях?
В началото куплети аз четях.
Но както и да е, не закъснях ...

Тази година
Лина замина
да учи в чужбина език.
Мина година,
върна се Лина ...

Глава 1
Тишината
Очите ѝ. Тези смарагдово зелени очи. Отразяват светлината по – такъв чуден начин. Ако някога сте виждали паяжинка след дъжд, знаете за какво говоря. По нея се натрупват безброй капчици и всяка от тях пречупва светлината под свой собствен ъгъл. Наслада за сетивата, пролет, чистота, е ...

Глава 4
АННА
Почти целият следващ ден Майкъл беше зает с работа. Той устрои в гостната стая работен кът, и това стана лесно, необходимо беше само да премести масичката и креслото, и също да включи смартфона, таблета и лаптопа към мрежата чрез wi-fi. До вечерта Майкъл писа писма и провеждаше разговор ...

Да си жена е титла, орис, чудо
Да даваш опора
Да обичаш лудо
Да имам в косите си вятър,
Водните бури да владея, ...

Животът е вярна песен,
която ще продължаваш да ми четеш.