Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 078 резултата
Събудих ли се?
Или още спя,
не зная.
Отворих ли очи
да видя пак света? ...
  843 
Потъват дните бавно
годините - напред,
всичко е потайно
не е - ред по ред...
Оглеждаш се и бързаш, ...
  697 
Обичай ме такава –
и крива, и права
и лудо-романтична
и покорна, и неприлична.
Обичай ме такава ...
  725 
Вижте на площада,
Парижанската блокада!
Маси и столове,
се хвърлят от блокове.
Песента зове, ...
  1177 
Душата ми откраднал я е някой.
Сега я търся, но не я намирам.
Единствено във тебе аз съзирам
последния ѝ оцелял остатък.
О, моля те, върни ми тоз остатък - ...
  961 
Тишината е мъдрост, която не съм пожелала.
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.
Прегърни ме, преди да прекрачиш завинаги прага. ...
  1458  10  29 
Когато те потърся, винаги те намирам
в най-топлото кътче на сърцето си,
там дето кръвта ми немирна извира
и дава живот на образа, на лицето ти.
Болката отдавна те е разбулила в мен. ...
  207 
По Пеньо Пенев,
един от най-големите наши поети!
С поклон!!!!
На гроба ми не слагайте цветя!
Прелейте го със вино и ракия! ...
  1246 
Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...
  899 
Не ти ли
със з`ъби скръцна,
ме смяташ
за слабоват,
а скръцна ли ти, ...
  215 
Събуждам се и искам да изгазя
душата си,
докрай зашеметена
и пътищата с калните талази,
и тинята на дъното – ...
  670 
любов където
пребивава — щастие
преизбуява
преизбуява
щастие — любов където ...
  301 
Оскъдицата днес е всичко мое.
Оставен от последните приятели,
се чувствам сигурен единствено в пороя
на сиви мИгове - стена срещу предатели.
Преодолях и фалш, и лицемерие. ...
  573  19  12 
Огън в огън,
дихание слабо...
Парещи устни,
полъх на вятъра...
Усещам те, ...
  1227 
12.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ЖАРА, ДЪЩЕРЯТА НА ОГНЕНИЯ ВЛАДЕТЕЛ
- Това не е честно! Приказката не може да свърши така!- извика Виктор.
- Да, бабо, не може да не научим коя е бъдещата годеница на принца, наистина не е честно!- възмути се и Роси.
- Напротив, не съм казала, че няма да научите! Но вече ...
  1031 
С инжекции... в своите вени...
си впръскваме все "Свобода"...
и лека... полека... невинно...
привикваме ние с това...
изгубили своя критерий... ...
  751 
Обичайте ме и след мен!
Дори наполовина с любовта,
с която аз ви обичах... преди...
Обичайте ме!
  381 
Баба Меца огладня,
пред очи ѝ пречерня.
Бързо стана на крака
мед да търси във гора.
До дървото дотърча, ...
  1017  19 
2.
Горе беше на осмия етаж.
Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклет ...
  590 
Отдавна живея на края на света, там където няма край или начало. През лятото тук нощите са бели, ама наистина, толкова бели и сияйни, че душата ти се слива с тая безкрайна и изумителна чистота, дело на Всевишния!
Бленувах любовта с едно така огромно, разтуптяно и чакащо сърце. Така силно ми се приис ...
  1020  16 
Кажете ми, какво е туй съдба –
записано, скроено, начертано?
Избираш сам или друга една,
незнайна сила в теб поддържа пламък?
Зависи ли животът ни от нас ...
  343 
Път към сърцето
Вечно жива е моята муза. Цветна поляна обсипана с рози е моята старост. Младостта в карета вози цялата събрана радост. Вървя напред с крилете на смеха. А в сянката на чувствата са моите сълзи. Диря мъничка полянка тревата да ми мълви. Живота е труден и все някой съсипва твоите мечти. ...
  558 
Посвети ми кратичък стих!
Напиши прозаично послание...
Нека в тебе не бъде тъй тихо!
Изкрещи всички твои желания!
Аз не искам да чувствам дъжда. ...
  615 
Със вик, по тънка нишка тръгва дирята човешка
преплитат се съдби, минути страст и песен
акорди от сълзи на пеперуди сливат
стремеж към светлина и тягостни терзания
несбъднати желания, миражи, междуметия ...
  624 
Любовта ми е стихия,
съчетана с летен гръм!...
Казват ми: „Бе, остави я!”
Как, бе, викам?... Луд ли съм?...
По характер - своенравна, ...
  649  18 
Паяк изплете шал от перли роса.
Загърна се във него самодива,
вплете изгреви във своята коса
и стана някак още по–красива.
На шипков клон се шалът закачи, ...
  1113 
Днес примирам от ужас
със настръхнала кожа
Чакам трима хирурзи
да ми кажат “под ножа”
Шепи хапчета вземам ...
  455 
Все още пазех скъпия момент –
усещах, че така е редно,
до снимката ни в оня ден.
Това ми бе и важно, и потребно.
А в рамката – усмихва се Любов, ...
  1020  20 
Задъхани, нанякъде забързани,
все тичаме. Нагоре. Към целта.
Ранени са нозете ни от тръните,
пътеката обрасли към върха...
И бързаме по крачка. Ден след ден... ...
  1291  11 
Реших да стана егоист и за себе си да те поискам... Да ме дразниш, да те искам, да откачам всеки ден по теб! Сутрин да си крива, недоспала, да поискаш шибано кафе, аз със радост да направя и така да бъде всеки ден!
Всяка вечер в мръсна жега, да обгръщаш себе си с юрган, да ни разделя тази мръсна гад ...
  905 
Желанието ми море голямо е,
но талантът ми е под въпрос.
Как ще привлека внимание
с този стих гол и бос.
Може би ще го харесат някои, ...
  1174 
Отзарана
пощръклела,
луда полудела,
с триста клетви клела
тая мойта орисия ...
  705  10  23 
  1104 
Помните ли – не беше отдавна –
улиците бяха човешко море,
нещо се роди, а друго падна,
стъпкано под нашите нозе.
Имаше развяти знамена, ...
  508 
Излъга ме мръсно,
как да ти простя?
За извинения е късно,
И сърцето ми опустя.
Как всичко ти забрави? ...
  546 
Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни.
За Алтимир – селце с горда съдба, ...
  1023 
Заглеждам се във тебе тази сутрин –
на сън се смееш някак закачливо?!...
Нима небръснатата моя мутра
те прави днеска толкова щастлива?...
Блажено мъркаш, стенеш и се галиш... ...
  638 
„Бурите са душите на хората, които търсят път към затишията. Можеш ли да преброиш затишията в себе си? Не можеш! Но, можеш да се сетиш за всяка една буря в теб, която те е разкъсвала и карала да страдаш.“ - Елена Петрова
СЛЕД БУРИТЕ
Безумно изтръпнали са в бурите чувствата.
Ужасът вилнее стръвно, ха ...
  345 
Отдалече бият днес сърцата ни.
Отдалече мислите бушуват.
Но нали сме смели откриватели.
И през океани търсим суша.
А звездите пътя ни посипват, ...
  593 
Слънцето залязва, нощ иде,
хиляди звезди над мен сияят.
Нека тогаз душа теб да види,
преди да дойде краят.
Облечена бъди в рокля бяла, ...
  355 
Предложения
: ??:??