Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 601 резултата
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
  1755  11  18 
Оригинален текст
ГЛАВА 19
ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ
Моя служба в армии подходила к концу. Последние месяцы, вопреки моему ожиданию, летели стремительно. Можно сказать, что я наслаждался ими.
Жизнь дедушки и дембеля не особо обременительна, их мало кто трогает. Они погружены в тоску по дому. Я же эту тоску н ...
  1188 
Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат, ...
  1226  13  16 
Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...
  1611  11  11 
Борбата е реална, бягството - фалшиво... И да избягаш на Друго място, ти пак оставаш със Себе си... И да побегнеш - това също е вид борба за оцеляване! Та... борбата е факт, а бягството - опция, опция за бягство от борбата, но не и истинско отърваване/избавление от борбата!
  553 
Да, гласът на сърцето ми сигурно има
своя летен щастлив камертон, свое "ла".
И в оркестъра струнен на близката зима
е цигулково соло за сняг и крила.
Да, сърцето ми сигурно знае, че пътят ...
  762 
На двора орехът шуми...
Младеж в зелена, тънка риза?
Или във пролетни зори
припява с първите петли.
На двора орехът мълчи... ...
  305 
Не струват даже пукнат грош,
твоята душа и тяло,
щом по злато и разкош
във теб е всичко побесняло!
Не влагаш ли в живота си любов, ...
  729 
Чувства... крещящи, всесилни напират ...
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!
Бледи лица и последващи блудкави сенки... ...
  717 
Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...
  831  15 
Когато сянката ме кара да се плаша,
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая. ...
  1349 
Любовта ми
ще разкъса
Вечността
в пространството
ще търся твойте дири ...
  1083  11  28 
– Ти, топъл Вятърко крилат,
приятел ми бъди и брат!
Шега със мен не си прави
и шапката ми остави!
Ако си добър със мен, ...
  951 
Как понякога става така, че Съдбата не е дорасла...
  2351 
Как искам да летя!
Но крилата ми ранени са...
Пресни рани,
не могат да зараснат.
След време само ...
  1121 
Но как тъй шеметно попаднах в плен
на твоята прегръдка властно-нежна...
Да бях се колебала само ден...
А бе лъстта ти пламенна, безбрежна,
обсеби ме в най-тих потаен час. ...
  803  21 
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.
Предпочитам дневна, сяйна светлината ...
  236 
Докато депутати гласуват
своето солидно парично увеличение,
пенсионери бедни, бездомни гладуват,
но сякаш за първите туй няма значение.
Ами ако вие, господа политици, ...
  404 
Все още ти минавам пътя,
като проклета черна котка.
Дали ще ме съзреш във тъмното
или ще стъпиш криво в локва -
Ти знай, че Аз съм! Сянката от минало. ...
  413 
Венка чу трополенето на конете, пусна шишето на земята и се втурна навън. Конете препускаха по пътя. Беше закъсняла. Вратата зееше отворена, снегът прехвърчаше навътре, а от Седефа нямаше и следа. А какво ли можеше да стори? Ням писък застина в гърлото и. Гледаше черните фигури как се смаляват много ...
  885  14 
Толкова път извървях,
губех, плаках, копнях,
гмурках се, скачах, летях,
падах, крещях и пълзях...
Толкова болка изпих, ...
  1799  18  31 
Ако имах подарен
един-едничък ден до тебе,
бих го скътала за спомен
надълбоко в паметта си.
Щях да си го топля в шепи ...
  885 
Душата ми - безводната пустиня
за тебе тази вечер зажадня!
Целувка дай - за клетник милостиня
и за загубен - пътеводната звезда!
Разрошил вятъра косата ти немирна ...
  845 
Ave, Caesar…
Разказват, че пред Северните порти
пак варвари издигнали са стан...
А днес къде са римските кохорти
и легионите калени в бран?... ...
  204 
– Наричайте ме Антоан, въпреки че сте много по-млада от мен.
– А аз съм Кристин! – протегна ръка към него тя
– Приятно ми е!
– И на мен!
– В миналото сте били музикант? Това е много интересно. ...
  906 
Херцвалд наплюнчи пръст и избърса засъхналият качамак от ъгълчето на устата си. Облиза устни и се препъна в опит да прикрие припряната си походка. От Сестринството го бяха призовали отново, но този път беше някак различно. "Купи черна прежда и ела" - това беше закодирано в съобщението. Звучеше споко ...
  914 
Пада сняг по косите ми. Още е тъмно.
Скърцат стъпки зад мен и догонва ме вяра.
Там далече петел не дочака да съмне.
Зимен свят и поредният ден в календара
Студ сковава сърцата. Изгризва душите. ...
  507  11  11 
Толкова бе силно, по-силно бе от нас,
беше много силна любовта ни,
пред бури безкрайно силно беше щастие,
трепетна принцеса бе деня ни.
Много бяха силни, целувките звънят, ...
  482 
Аз съм твоята тайна обител –
неспокойна, дъждовна вселена.
Приюти се у мен и не питай
накъде през света ще поема.
Как да знаеш, че дълго те чаках, ...
  483  10 
Там отвъд вратите са стоманени
и бравите се откъсват с топките,
ако се опитваш да ги хванеш.
И да имаш карта за посоките,
нямат вече смислите причина, ...
  435 
Розово утро.
Пътувам през слънцето
с дух, плът и сърце.
Феникс съм денем,
а нощем – страдание. ...
  422  10 
Няма време за пясъчни кули,
няма време за снежни дворци
в този свят на числа и на нули,
в този свят на придворни лъжци.
В този свят на огради и ключове ...
  514  14 
И питам се скитнице ти,
през годините где беше?!
Чукаше на различни врати
и да дойдеш при мене не щеше.
Аз те чаках самотен тогаз, ...
  476 
Здравей бабо!
Как си днес? Изминаха три години откакто те видях за последно, три години откакто се наложи да ти кажа последно сбогом. Въпреки всички тези години обаче, аз все още не мога да свикна с мисълта, че те няма. Когато си отида на село, спомените сякаш ме удрят право в лицето. Спомням си за ...
  974 
Сърцето ми сломено пред света тупти,
за обич моли то,
просто чиста любов без нищо в замяна.
А хората така жестоки са,
да обичат могат само, когато им е изгодно ...
  583 
избирателно не припознавам
се в отминали огледала
макиажите на моите постъпки
притесняват ме и подминавам
чупливите и крехките стъкла ...
  619 
Погледи, въздишки, бляскав прах.
Греещи лъчи насред ноември.
Праща ни Съдбата парещ знак –
клони на дървета притреперват.
Злато от листата бавно пада, ...
  247 
  879 
  1019 
Валя, валя, валя... И пак вали...
Мокро...
Асфалтът е подготвен за развитието на реколтата...
Макар тоя дъжд да е нужен на село, а не в града...
В града има други работи... ...
  463 
Предложения
: ??:??