Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Нощта приижда приказна и синя,
а аз пак чакам своя рицар смел...
А: Гласът ти чувам мек като коприна.
С: Нощта приижда приказна и синя... ...

Отдавна ти не си ми чужда.
Мечта за тебе ме опива.
От теб аз имам силна нужда.
Отдавна ти не си ми чужда.
Песента ти в мен пробужда ...

ОТ НАШИТЕ ДУМИ ДА ЦЪФНЕ ТРЕВА
Автор: Найдан Стоянович, Р. Сърбия
(превод от сръбски)
Ще разбереш изведнъж, че облаците не са пожари
и че мракът е само тъмна дупка ...

Не всички имена и събития са измислица. Който се познае, да си трае...
Това Фейсбук е голяма мрежа, почти като рибарската, само дето лови други неща. Събуждам се сутрин и още преди да е замирисало на кафе, и съседът да е прескочил парапета, привлечен не толкова от неустоимия аромат на "Dolce Gusto", ...

Събра бохчата си надве-натри
и в полунощ покрусен се изнесе,
дори и не попита, ти къде си.
И март в небитието се затри.
Като крадец – измъкнал се в зори, ...

Живота продължава...
Дори и да ни няма...
Дори ... душата ни да не е тука вече...
Дори да гледа само от далече...
Живота...тука продължава! ...

Това е някаква ужасно тъжна визия.
Да гледаш как мечтата ти умира,
когато точно милиметър близо си,
а пóлетът ѝ в тебе спира...
И Ти, като в безплодното поле, ...

Отивам на интервю.За работа.Най-после някаква светлина в тунела, че от година се движа на ръба на оцеляването. След като фирмата, в която работех фалира и борсата свърши, ми останаха само разходи без никакви приходи. Какво ли не пробвах, къде ли не кандидатствах, но в тези времена на стагнация, все ...

На нашата политическа Авансцена
появи се безпрецедентен феномен -
една Партия от шоу-фенове, която
"дефакто" и "деюре"
издигна си фюрер-един шоумен.

Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк, ...

Глава 25
КРАЙ
Майкъл и Елис седяха в креслата на Боинга, държейки се за ръце.
Майкъл като че беше отлетял в състоянието на изменено съзнание, което беше изживял първия път, под действие на канабисното масло. Подобно състояние се беше случвало и по-рано, и той го приемаше с радост. Но сега радостта о ...

Измислях те.
Търсех те.
Исках.
Ти беше до мен.
Но аз не повярвах. ...

Казаха ми - мечтите се сбъдват,
някои лесно, други пък не,
ала ти просто си недостижима химера,
невъзможна дори в моите страхове.
Ще ми простиш ли, изписаните редове? ...

Глава 5, част 1
Облаците носят новини
Тя знаеше, че някой я наблюдава. Усещаше как нечии очи я следват неотлъчно. И това не беше Кас. Фийби познаваше усещането, когато се намира в полезрението му – сякаш се намираше зад дебела непробиваема стена. Той беше винаги на точното разстояние, за да може да ...

Опорочихме ние свободата,
затова хаос наоколо царува.
Тя значи постоянство в борбата,
а не на пороците да се робува.
Свободата си е чувство за ред, ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПЪЛНО САМ
Джервонд остана напълно сам и се усети, че трябваше да се приготви. Останалите нямаше да се забавят твърде дълго време. Екипът беше решен да стигне до Мъртвият град и да открие дали няма нещо полезно, с което наистина да могат да напуснат планетата. Не знаеха какво ...

Наздравица за живите!
Наздраве за умрелите!
Наливат си щастливите,
не само прежаднелите.
Надигат чаши знатните, ...

Валеше проливно. Едрите капки дъжд се удряха в прозореца, подобно на прилепи които напираха да влязат в стаята. Дрънчаха по ламаринения перваз, като палки по мембраната на барабан. Всяка капка приличаше на малък войн, тръгнал на военен поход. Спускаха се стремглаво към земята, готови да победят. Няк ...

1. Не припадайте на публични места с надеждата да ви обърнат внимание и да получите целувки уста в уста! Дистанция! Никой няма да ви прави изкуствено дишане, хич не се надявайте! Най-много някой да ви лисне чаша дезинфектант в устата с воден пистолет!
2. Не звънете на спешните телефони! Достатъчно с ...

Весел снежнокрил април,
слънчев тук и там,
зимен водевил, но мил
в пролетния плам.
Още малко скок - подскок ...

Не е силен този, който върти меча, а онзи който го държи в ножницата.

Фоайето на жилищната сграда на улица „Бяла роза“ бързо се изпълваше с хора. Домоуправителят кимаше на новодошлите. До началото на събранието на етажната собственост оставаха пет минути. Интересът към събитието бе голям, защото щеше да бъде обсъден важен въпрос.
– Така… – подхвана домоуправителят. – ...

Обичам те, лесно е да го кажеш, но трудно е да го докажеш.
Със жестове или със постъпка мила, стига ли това да го покажеш?
Обичат ли те зная, то сърцето ще ти каже.
За любов такава, то със сигурност ще се докаже.
Обичам те и аз, но как в това да бъдеш сигурна сега? ...

Тази сутрин пръв се будя,
рипкам бързо, мия зъбки.
Колко пъргав съм се чудя,
днес, ще идем ний за гъбки.
Баба кошничка ми купи, ...

Земята се изгуби. Няма я.
Отдавна не знам върху какво вървя.
Вървя ли? Или някаква измама
ме носи междупространствено сега?
Изчезнаха и другите планети, ...

Действащи лица: Ариадна (Тя) – крехка и красива жена, Анатоли (Той) – як българин, с басов глас, Гардероб (гардероб, голям, двукрилен, говорящ).
Анатоли, влиза рязко в спалнята и отива до гардероба: „Чу-чук-чук!“
Гардероб (леко притеснен): „Здравейте, но няма да кажа: Влез! Хващате ме в неудобен мом ...

"Жени се вече!" - ръчкат ме отвред
да позная уж и аз семейна радост.
"За кой личен джендър по-напред?"
Питам аз и жаля миналата младост.
Говорят ми, че чакам принца с коня, ...

Рядка си ми като тагалог*,
Индизайнче** мое ненагледно.
Ще те гледам язи като бог
- до спейс и буквичка последна.
Ще те коткам като Традос*** аз, ...

плачеща върба —
сълзѝте ѝ — за Обич към
Агнéц — (с) молба

Колко пъти се спрях
и сърцето проряза,
инстинктивният страх –
как си в тази зараза?
Аз ли? Аз съм юнак, ...

Първа бе бабата... после и дядото.
Един и същ час на смърта.
Двойни пневмонии. Тихо се дадоха.
Ръка за ръка през нощта.
Малко емоции - всичките траурни. ...

Мамо, бързам! Кажи!
Ще ти звънна във пет.
Само чакай да свърши деня ми.
Боже, колко лъжи!
Ще си водя отчет ...

Дворче,
бръшлянът прегърнал чешмата.
Приказки стари вретено преде.
Кладенче -
нощем там каца Луната. ...

Седим си с Митето комшията на пейката, никому лошо не сторваме - освен на времето. Убиваме си го с наслада, че ей сега снахите ще ни пратят до детската кухня и отиде свободата. Нейде отдолу се задава Пеньо, дето работи в едно министерство. И хубаво работи – оправи си човекът положението. Пък и на ро ...