В памет на Емилиян Станев
Когато утрото се въззема
и знак е първата зора,
той по своя път поема
през неоскърбената роса. ...

Неразумна Жена си, да знаеш!
Не ми бъркай в сърце, дълбоко!
Че в ръката ти заиграе ли,
ще се влюбиш във мен жестоко...
После няма сто варианта. ...

Стремях се да бъда добра,
но с мъжете това не работи.
Нима любовта е игра...
душевно са сякаш роботи.
Не виждах разбиране в тях, ...

Роден, за да остане вечно жив,
огрян от светлина лазурна,
той крачи редом с нас правдив,
неотразимо делничен,
с усмивка най-обикновена. ...

Омайна лунна нощ е,
аз искам още, още.
И мои все да бъдат
всичките ти нощи.
Попфолк песен ...

Не ме търси по обувката,
в такава и много други ще влязат.
Познаеш ли ме само по усмивката,
ще съм точно онази, която ти трябва.
Не ме превръщай в принцеса, ...

8. Дневникът
Голямото междучасие си вървеше нормално – за някои прелиташе, за други се влачеше. Таман човек излезе, докато дръпне два-три пъти от цигарата, докато се посмее как Жоро от единадесети “б” се избазикал с немкинята, докато чуе какво е ставало на купона в Ананаскови снощи, докато с лека тъ ...

Бесни сме - и митингуваме.
Мафията здраво псуваме.
Ден, след ден. Властта поддаде
и накрая се предаде.
Избори и после - прас. ...

Преди да си отидеш тихо в здрача,
постой и помълчи, сведи очи.
Това не значи, че не ще заплача,
че силна съм или не ми горчи.
Не значи. Само тъжно се сбогувам ...

На този ден роди се
герой, гений, стратег,
България спаси се
от иго в 19 век.
Запали пламък в сърцата, ...

Защо и за кого е този спомен,
ако не мога утре да те срещна?!
Съдбите ни са кучета бездомни
оръфани до кокал – твърде грешни!!
Обратното на „грешност“ идва нощем, ...

Желязното момиче се предаде,
огънало ръце от тънка ламарина .
Горещо капе огнената лава
на лятната му рокля от коприна.
Горещо капе, всичко запламтява ...

Масата свлича нежна дантела.
Столът мълчаливо се пъха под нея.
Свещта разстила топли воали…
Стоят си кротко и уединено…
Докато стане време за вечеря. ...

Не носи чадър и е даже невзрачен,
и все пак най-видим в тълпата сега.
Дъждът е виновен, без облаци даже
допусна да плаче небесната жал.
Не свежда очи, върви си по пътя, ...

О, тази рокля толкова да ти отива,
че нямам думи за да го опиша!...
Изглеждаш в нея още по-красива,
а ароматът на кафето чак се диша...
По тялото ти е като излята ...

По камъни и тръни ще вървя,
но глава няма да склоня.
Върху тънък лед ще танцувам,
но на ничие мнение няма да робувам.
Добра и лоша, ...

Винаги е време за поезия,
винаги е време за мечти.
Думите покриват всяка лезия –
билки са за страдащи души.
Време е отново за протестите, ...

Следите скрих,
но ме намери.
Луна́! –
в петли́цата на нощ се но́си
като небесна ...

Тя се появи,
сред дим, мъгли и лъжи.
На главата ѝ нямаше коси и рози,
а венец от двеста змии отровни.
Глас омайващ, ...

На инфантите
мечтите растат
в необходимост.

За да повярваш в любовта не е нужно много.
Достатъчно е да имаш сърце...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА: ЗОРИН
Когато почти цял живот си бил със сребърна лъжица в устата, когато родителите ти са осигурили добро образование, и когато на всичкото отгоре си военен лекар, някак си започваш да гледаш на света с други очи. Неола странно защо се опитваше да забрави за бедното си детств ...

Радва ме утрин мъглива.
Радва ме новият ден.
Трепкай сърце, не унивай!
Слънцето грее у мен.
Нищо, аз знам, не е вечно, ...

Роси роса, тревицата се смее,
земята пие жадно глътката живот.
Роси роса, очите ми се смеят
на кротката уверена любов.
Копнежно се извива дива роза, ...

Душата - странното название на вътрешното усещане за човешката природа. Казват, че била някаква загадъчна субстанция - лека и ефирна като райски газ.Даже определят мястото и в тленната обител на живота, наречена тяло. Същата тази душа, която се изнизвала яко дим четиридесет дни след края на земния п ...

Това са думите, с които няма човек, който да не се е сблъсквал, които да не е чувал или чел, дори и да не знае чии са. Те са дълбоки и вярвам, че няма човек, който да не се е почувствал докоснат от тях. Пронизват душата и сърцето със своята сила и истинност. Но точното им тълкувание, смятам че всеки ...

Не позволявай на никого да те смалява и да управлява ходовете на живота ти, защото ти си това, което си, и никой няма право да определя това, което можеш да бъдеш.

Вали. Капките дъжд са едри и тежки. Шумът им ме кара да се усмихвам. Ободряват ме. Вратата на терасата е широко отворена. Който иска, може да влезе. Навътре пристъпва само прохлада. Вед е положил главата си на самия ù праг. Притворил е очи и душата му сънено тича на воля из кучешкия му свят.
Слушам ...

Носете си новите дрехи момчета!...
... А и Времето ли, обяви ви вендета,
и без милост през снайпера гледа към вас:
то носете си новите дрехи момчета
и просто живейте, и любете на „макс”!... ...

1.
Гората беше потънала в мрак и единствената светлина в района идваше от огъня, запален пред ученическия лагер „Мура“. Лагерът се състоеше от две големи дървени бунгала – едно за момичетата и едно за момчетата, две по-малки бунгала – едно за възпитателите и едно за медицинската сестра и една постро ...

Заспя ли, пак ще те сънувам
завита в нежния си блян.
Нощта е плела теменужено,
постлала нежната си длан.
Сънувам, сякаш съм постеля ...

Седеше Левски на небето
И гледаше как всяка година
Носеше тълпата букети
На него и на още дузина
И казваха "още такива да има" ...

Проклинам непознатите мостове
превели ме в деня ти необятен,
където никнат плевели наяве,
а твоя свят остава непонятен.
Преглаждам бръчки. Вчесвам си косите, ...

Рисунки нежни като стих,
изящни от перото виртуално.
Икони галят с шепот тих,
с лъчи от нежности реални.
Магията на тази свобода, ...

Белият стих бил многу мудерен,
многу казувал за който разбира...
Е, я реших тоз тук да е черен!
Пиша куплети и помпам си бира.
Ма не мислете, че съм пуйетичен расист. ...

Българска история...
(Имало едно време)
Историята дето ще разкажа –
и от трагизма ѝ съвсем обезверèн –
не може да се впише във пейзажа ...