Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
372 926 резултата
Пролетта на Вивалди е сезонът след зима,
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ...
  1609  16  15 
На Господ
Благодаря Ти, че Я има, Господи!
Благодаря Ти, че Я има!
Да стопи във душата ми дългата зима
и сърцето от камък ...
  989 
Вечер...4
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата... ...
  509 
Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
  1252  15 
  1649  16 
Много радости донесе,
ти през младите години,
на вълните ме пренесе
към едемските градини...
На крилете на мечтите ...
  645 
Във твоето лято аз влизам със хлад.
Нежно изтръпнала,
деликатно те мразя.
Седиш до мене – горещ.
Приятно отпусната – обичам те. ...
  637 
Онова лято беше тягостно... Беше се провлачило, тежко и омотано в неразбории. Всъщност дори не си спомням какво беше времето тогава... Бях затрупана с работа, която не можах да откажа, отделно бях се натоварила сама с още, не ми спореше, дните ми бяха затлачени от притеснения и умора, упреквах се за ...
  1008  16 
Живея близо до работата си, затова и сутрин винаги тичам. Уж съм „на пеша разстояние”, а всеки път се разминавам на косъм от закъснението. Тази сутрин пак така. След няколко тоста, чай и набързо изгладена ученическа униформа е ред на Вики. Не разбирам защо играчката й е в мивката, а коша за боклук, ...
  739  10 
Четири принцеси аз си имам.
Четири бабини слънца.
Всичките ми дни огряват
с много топлина и светлина.
Първата е пламъче игриво /Пламена/. ...
  717 
Лицата ни са просто маски –
шлифовани, изящно-бели.
Усмивките изваяни са сластно.
Косите вплетени с дантели.
Приличаме на гейши под дъжда – ...
  479 
Ще си направим
ново време,
което ще е само
за Теб и Мен.
И от любовта ни ...
  465 
  908 
  1140 
  772 
Отново е октомври - водопад от злато,
реки от жълто-червеникави листа.
Слънчеви лъчи огряват всяко птиче ято,
а аз губя се във красотата на деня.
Пак е октомври. Но слънцето го няма... ...
  1297  14 
Всичкото ти искам.
Профила ти в контражур.
Тъмно синьото във погледа.
Къдриците.
Осанката от кадифе. ...
  1177 
Мислех да пиша за есента и земята, но Хари Спасов ме провокира. Благодаря за това!
Ще започна от недоверието, от съмненията, насадени и пуснали дълбоки корени у нас, за произхода и миналото ни. Да повярваме в това, което ни казват фолкорът ни, старите ръкописи на древни историци, на това, което пиша ...
  775 
Виж какво, уважаеми белобрад господине!
Сигурно и прехваленото ти щастие не е стока!
Не ми пука доколко зает си в разгара на зимата!
Аз си взимам душата обратно и я скривам дълбоко!
Не ми трябват спокойният дух и безмерно блаженство! ...
  235 
За първи път едва сега,
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...
  614 
  827 
  1466 
  2022 
  1584 
  640 
  948 
  1700 
  1609 
  893 
  958 
  1326 
(Монолог на незнайния чиновник)
Започва, значи, всеки ден за мене
с един и същи ритуал -
той в службата ме пази от проблеми,
това отдавна съм разбрал. ...
  1105  10 
Луната уловило с редки клони,
дървото чака нощни пеперуди.
Безлунен, сводът с вятърни поклони
замята към дървото тъмни жици.
От сенките на есенни заблуди ...
  445 
Гледам старите муцуни.
Все едни и същи от години.
Прости кат' кратуни,
а коват закони.
Гледам ги в очите, ...
  902 
Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...
  936  14  24 
Метафори, на килограм -
то облаци от разстояния,
то монолози на Адам,
то... диагноза: Стихомания...
Тетрадки пълни с редове, ...
  939 
Той бе стар. Толкова стар, че хората не помнеха майстора, който го бе редил на пода в галерията. Паркетът беше получил живот от човека и го раздаваше на хората. Заспиваше късно, когато в галерията нямаше никой. Не се страхуваше, защото бе съхранил мъдростта на бука, от който бе изсечен и знаеше, че ...
  356 
Бумдабаш & Алесандра Аморозо - Салентинско мамбо
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate, Rocco Pagliarulo (Rocco Hunt), Alfredo Rapetti Mogol, Alessandro Merli (Takagi) & Fabio Clemente (Ketra)
-------------------------------- ...
  1922 
Бои ли се, жената е душа, не иска в нея слънце да изгрее.
Но аз не съм жена, а тишина, дори да стана облак не умея.
Навън те търси сънено пеша една мечта, умира, но – добре е.
И аз не съм желана топлина, и восъкът се стапя и се смее.
Усмивка даваш, обич и живот, полегнала в гласа ти тиха книга ...
  613 
„Когато, мамо, ме връстник обиди,
с обида трябва ли да отговоря
или с деяния да го оборя
градивни, та че е сгрешил — да види?“
„Когато, рожбе, те обидят, знай, че ...
  838 
Предложения
: ??:??