Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 681 резултата
Пак те търся, а те няма,
пак не си си у дома.
Каква ли този път е твоята програма?
Пак ли търсиш да запълниш празнота?
Търсиш ли ме, драга? ...
  494 
Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...
  407 
Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици, ...
  902 
Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...
  482 
Събрах усмивките от вчера,
със захар стрих ги на брашно.
Прилежно сложих ги в килера
в кутийка с надпис "хо-хо-хо".
Прегръдки в джоба си открих, ...
  765  11 
Може би никога няма да узнаем Тайната на поезията. Но когато попаднем на истински поет, едно е сигурно - по-близко сме до Нея. Винаги съм заявявал, че поезията не е и не може да бъде затворена в клетката на римите. Тя е скрито дихание и нежно сияние. Само онзи, който има сетиво за тях е способен да ...
  1003 
Света ми ти докрай превзе
Тъй както ручей сред леса
от път възпира всеки жаден,
така под тези небеса
и аз, макар че бе ти хладен, ...
  781  10  23 
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
  1311  16  31 
Корените ти са някъде под мен,
сплетени от необходима близост.
Подканени да хранят сили на стъбло,
бутано от неспокоен вятър,
издирват пътя на водата ...
  696 
Омагьосан сякаш съм след теб!
Само празен поглед в мен остана.
Лакатушещ се, бездушен силует,
Агония от пристигащата драма!
Бог едва ли е бездушен, ...
  1464 
Обещаваме си от днес
в живота ни да няма стрес!
На всеки нещо му тежи,
но в крайна сметка ние сме жени!
Крехки слаби и наивни ...
  563 
Хайде да играем на война!
Ще си ушия униформа,
Ще си закача сребърна звезда.
Ще тичам и ще се оглеждам –
Отвсякъде ме дебне врагът. ...
  455 
Трябваше да спят, но как? Бяха деца, изгарящи от нетърпение да видят подаръците си.
– Хайде, ставай! Само ще надзърнем за малко! – изкомандва я нейният брат.
Тя скочи покорно от леглото. Едва не се спъна в дългата си памучна нощница. Беше боса, чорлава, но развълнувана. Видя го как открехна леко вра ...
  2064 
Събуди се обвит във грях Содом,
с гласа на Господ стенеше небето
Вертепите приличаха на срутен вълнолом,
във който ласките разбиваха сърцето
Търговците пред храма Божий ...
  774  11 
В листопада...
Някъде от Необята –
духна вятър... Заваля...
Дъжд абсурден (от листата!...)
над Земята са разля... ...
  537 
Лирична проза
Тя и Той са от различни светове.
Съдбата ги среща на морския бряг.
Тя е изящна Афродита с духовно сърце отворено за възвишеното. Той е висок, млад брюнет. Облечен е с дълго черно палто, а около врата му се ветрее бял шал. С плащ от мисли осветява пространството като Ангел. В нейния свя ...
  538 
Тичах... срещу вятъра бурен -
в насрещното движение.
Косях терена мрачен, труден
с безумното си поведение.
Достигнах целта... оцеляла, ...
  421 
Момне ле, мари хубава,
хубава още любава,
кога те мама раждала
песни юнашки ти пяла,
кога те мама кърмила, ...
  1350  17 
Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. ...
  1170  11 
  738 
***
Душата ми е платно,
А ти рисуваш августовски слънчогледи.
Докосваш тялото ми-
Пламва огън,
И някак зимата остава надалече, ...
  805 
Има неща, които ме карат да се усмихвам.
Едно от тях беше ти, но само за малко.
Остави ме да умра толкова далеч.
Замених те със страх и срам.
Ще бъдеш щастлива в деня, в който умра. ...
  435 
Война
Днес във моята Родина
модерно е Война да има
и воюваме от малки
за градина и пързалки. ...
  773 
  1330 
  1764 
  944 
  1548 
  1066 
Пренеси ме към идното време,
магическа перчице на гърба,
да прегърна до днес неродени
тъй жадуваните от мен слънца -
децата на моите деца. ...
  1256 
Мозайките на Плюшкин
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
Шест сутринта е! Един приятел чакам. Ще ми помага да вършим едно добро дело. Трябваше да дойде къде седем без петнадесет. Обажда ми се преди малко - притеснен. Щял да закъснее два часа и ...
  1261 
Портите на твоето Приятелство
залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.
Посоките ни ръбести ...
  432 
Малко ти завиждам, че не можеш
като мен в нестихващия дъжд
да зарееш поглед през прозореца
и да се преобърне изведнъж
душата ти претръпнала. ...
  474  11 
Много, много отдавна, високо в планината живял един старец, чиято мъдрост била известна по целия свят. Идвали при него хора от всички страни. Кой за съвет, кой за лек или билка. Идвали и големци, по важни дела. Всеки носел своя плата, бедният – бедна, богатият – богата. Никого не връщал старецът, с ...
  1855 
„завършилите“
с двойки — на върха на бази
и надстройки
  440 
полази ме
същинско насекомо
намери процеп в мен
и се провря
разкъса вътрешностите ми ...
  408 
Всяка есен си сменям адреса.
Къща търся, със задна врата.
Дъб висок, щом реша да се беся.
И поле щом с метла полетя.
И танцувам с листата, до тъмно, ...
  502  11  17 
Както прелита
слънчев лъч през водата
ставам понятна
за твоя вятър.
С бурята ненаситна ...
  376 
С тебе
Търсех те и няма да се спра!
Търся те и знам, ще те открия
даже да си и накрай света!
Искам те! От никого не крия! ...
  603 
Така те харесвам - без грим, без червило,
лицето ти истинско, ме прави щастлив.
Там животът изписан с душа, не с мастило,
щом те прочитам, чувствам се жив.
Бръчици виждам от радост, тъга, ...
  464 
От всяко чувство
поетът извлича
вдъхновение и твори изкуство.
Дали тъга е, или пък обича,
той в рими ги ражда ...
  627 
Предложения
: ??:??