Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 194 резултата
Ти не тъжи, мое малко момиче!
Не унивай!
Не навеждай глава!
Животът е труден,
а целите - мътни, ...
Не унивай!
Не навеждай глава!
Животът е труден,
а целите - мътни, ...
510
2
1
710
4
9
1106
3
6
Проблясва лъч в далечината,
искри трептят над пусто плато.
За миг сияние просветва -
сигнал замрял, момент заветен.
Възсядам пламък бързолетен, ...
искри трептят над пусто плато.
За миг сияние просветва -
сигнал замрял, момент заветен.
Възсядам пламък бързолетен, ...
710
3
2
Течи, течи речице,
морето там те чака!
Раснѝ, раснѝ, момиче,
юначе там те чака!
Попей, попей, водице, ...
морето там те чака!
Раснѝ, раснѝ, момиче,
юначе там те чака!
Попей, попей, водице, ...
205
1
2
Появи се като призрак във живота ми –
връхлетя и го разбърка до бруталност.
Бях отворила сама за теб душата си…
А сега се чудя – бе ли нереалност?
Като призрак прекоси за миг пространството. ...
връхлетя и го разбърка до бруталност.
Бях отворила сама за теб душата си…
А сега се чудя – бе ли нереалност?
Като призрак прекоси за миг пространството. ...
930
9
10
Вървя по малката пътека
и Дух вълшебен ме понася.
Щурец подхваща песен лека,
врабец от клони му приглася.
Вървя по горската пътека, ...
и Дух вълшебен ме понася.
Щурец подхваща песен лека,
врабец от клони му приглася.
Вървя по горската пътека, ...
520
1
4
Сега хапчетата… Тези са за преди тренировката, тези на почивката, тези след всичко… Така, така… Я да погледна пак… Ихха, какво тяло… Но ми се струва, че този бицепс… Момент… Добре е, но можеше… Абе, може и по-вече да изпъква… Още едно завъртане… Дааа… Ще поработя днес върху него…
А коремът е добре. ...
А коремът е добре. ...
430
4
10
***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ...
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ...
550
6
16
1055
1
975
7
10
847
2
4773
5
8
1765
3
2
1771
1
1418
3
Валят искри от пурпурния залез
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни. ...
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни. ...
1084
4
13
Една любов умира!
Погребвам я завинаги.
Венец от бели рози слагам
върху нейните коси.
Една любов умира. ...
Погребвам я завинаги.
Венец от бели рози слагам
върху нейните коси.
Една любов умира. ...
490
2
Гъмжи виртуалното пространство от снимки на момичета -
полуголи, с погледи сластни, опънали дълги, гладки бедра,
на показ извадили обемисти гърди, да се набиват в очите ти.
Какво толкова... обикновена фотография... нали е красота!?
Одухотворяват... Завладяват... Съблазняват... Продават... ...
полуголи, с погледи сластни, опънали дълги, гладки бедра,
на показ извадили обемисти гърди, да се набиват в очите ти.
Какво толкова... обикновена фотография... нали е красота!?
Одухотворяват... Завладяват... Съблазняват... Продават... ...
728
1
3
Полето със небесните циклами
и облаците с рокли лавандулови.
В очите на една човешка драма
небето и земята май са луди.
Извадила зад облака хрилете си, ...
и облаците с рокли лавандулови.
В очите на една човешка драма
небето и земята май са луди.
Извадила зад облака хрилете си, ...
771
3
24
Пред моя тръбен зов
смърта не е преграда
и с този вечен благослов
да сринем портите на Ада.
Светлина над сянката изгрява, ...
смърта не е преграда
и с този вечен благослов
да сринем портите на Ада.
Светлина над сянката изгрява, ...
420
1
Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.
Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.
Продадохме душите си, все едно бе само ден, ...
помня времето, когато беше друга.
Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.
Продадохме душите си, все едно бе само ден, ...
348
Когато нещо не върви!
Когато, хората са слепи...
не виждат по далече от страха,
загазили сме здраво във душа си.
Нещастници,от страх предали и гордост, ...
Когато, хората са слепи...
не виждат по далече от страха,
загазили сме здраво във душа си.
Нещастници,от страх предали и гордост, ...
387
Сред сенките на сънната дъбрава
Нима ще мога да заспя,
пак синее вечер пуста...
Леда да можех да стопя,
тъй неизразимо чиста... ...
Нима ще мога да заспя,
пак синее вечер пуста...
Леда да можех да стопя,
тъй неизразимо чиста... ...
499
6
12
Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ...
473
1
Откакто те няма до мен
душата ми облече се в мълчание.
Дори денят ми да е окрилен,
смехът ми е примесен със ридание.
Прехапвам си усмивките до кръв ...
душата ми облече се в мълчание.
Дори денят ми да е окрилен,
смехът ми е примесен със ридание.
Прехапвам си усмивките до кръв ...
535
1
“Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
750
3
7
Не съм мечтал за друго до сега,
на пейката, пред къщата на село,
безгрижен и по детски да стоя,
превръщайки бездействието в дело.
Да гледам пъстротата от коли, ...
на пейката, пред къщата на село,
безгрижен и по детски да стоя,
превръщайки бездействието в дело.
Да гледам пъстротата от коли, ...
580
2
1
Оплака ми се поетеса Мими,
че трудно й е да намира нови рими,
че примерно, да кажем, за любов,
римувала я винаги със... Оф...
Или пък, да речем, любим, ...
че трудно й е да намира нови рими,
че примерно, да кажем, за любов,
римувала я винаги със... Оф...
Или пък, да речем, любим, ...
680
4
29
В КЛУБА* отдавна си членувам,
САМО Голдъновци сме,
Но мама се натрапи, стихове ми публикува,
"Изгряваща звезда" съм, де.
Той – тати, всъщност, истинският ми стопанин, ...
САМО Голдъновци сме,
Но мама се натрапи, стихове ми публикува,
"Изгряваща звезда" съм, де.
Той – тати, всъщност, истинският ми стопанин, ...
438
Пораснах и пак не ми стигна ума! Това си е, както казваше бившата ми: „ Мъжки му инат, граничещ с глупостта.”. Смея се. Мам…! Ай, да му се не види! Да не повярваш, че човек, като загуби това онова от иначе, уж подреденото си съществуване, му олеква! Също като след подстрижка първи номер – ставаш с г ...
592
5
2
Те дойдоха в края на първия учебен срок. Високи, стройни и с чудесни пропорции. Красавици! От далеч си личеше, че са от онези готини момичета, които винаги бяха душата на тайфата. За едни бяха „готини” за други - ”лоши”. Както и да ги погледнеш – просто момичета, но по-голямата част от класа, плюс о ...
532
6
5
На живота колелото все напред се върти,
а житейският часовник с прецизна точност брои,
от Бог дареното ни време в земните ни съдби.
Тленни сме, да, но делата ни нетленното вгражда,
за да може този, който идва след нас да надгражда ...
а житейският часовник с прецизна точност брои,
от Бог дареното ни време в земните ни съдби.
Тленни сме, да, но делата ни нетленното вгражда,
за да може този, който идва след нас да надгражда ...
485
Здравей, лято, отиде си и пак се върна,
мое си, слънчево идва ми да те прегърна!
Дойде с усмихнато слънце, при нас си сега,
да стоплиш телата ни и нашата душа!
Здравей, лято, аз дълго те чаках, мечта, ...
мое си, слънчево идва ми да те прегърна!
Дойде с усмихнато слънце, при нас си сега,
да стоплиш телата ни и нашата душа!
Здравей, лято, аз дълго те чаках, мечта, ...
888
3
Животът ми от буря ли се скърши?
Едничък клон отчупен – заболя.
И беше огън птичата ни къща.
Сълза за миг звездите разлюля.
В стотици капки пламъче засвети. ...
Едничък клон отчупен – заболя.
И беше огън птичата ни къща.
Сълза за миг звездите разлюля.
В стотици капки пламъче засвети. ...
536
7
11
Толкова.
Тишина. Тъпа болка. И раздиращо разочарование.
Безсъзнание.
Пулсиращи съдбовни думи. Нищо няма от тях. Ехти тъжен смях.
В очите влиза прах. ...
Тишина. Тъпа болка. И раздиращо разочарование.
Безсъзнание.
Пулсиращи съдбовни думи. Нищо няма от тях. Ехти тъжен смях.
В очите влиза прах. ...
961
3
4
Не върви до мен! Недей...!
Няма смисъл...!
Аз отдавна живея до ръба
на бездната – а адът е тука
и разперва ръце... ...
Няма смисъл...!
Аз отдавна живея до ръба
на бездната – а адът е тука
и разперва ръце... ...
825
5
5
На утрото във сините простори
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!
Изникна струя с водни отговори. ...
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!
Изникна струя с водни отговори. ...
793
Тя се събуди. Майка й стоеше на близката кушетка близо до леглото й, срещу отсрещната врата.
– Мамо? – чу прегракналия си глас. – Какво стана?
– Претърпяхме злополука, в момента сме в болницата. Не се тревожи, вече всичко е наред. Как се чувстваш?
– Амии.. – мисълта й бе прекъсната от изскърцващия з ...
– Мамо? – чу прегракналия си глас. – Какво стана?
– Претърпяхме злополука, в момента сме в болницата. Не се тревожи, вече всичко е наред. Как се чувстваш?
– Амии.. – мисълта й бе прекъсната от изскърцващия з ...
550
6
Юли гледа със своите хиляди черни очи
как по белия път отпътуват на лятото дните.
И животът, където е минал, почти не личи –
сякаш майстор-косач е погалил за миг равнините.
Пътят вие симида си бял и ухае на мед. ...
как по белия път отпътуват на лятото дните.
И животът, където е минал, почти не личи –
сякаш майстор-косач е погалил за миг равнините.
Пътят вие симида си бял и ухае на мед. ...
753
6
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
