Глава VI
Крис се гледаше в огледалото в банята. Водата, която се стичаше по наплисканото му лице, го караше да бръчка носа си. Не му отдаваше особено значение, защото в този момент си говореше с „отсрещния“. Мислите, които си разменяха в „диалога“ по между си, често сменяха посоките си и представяха ...

Стават две недели както е на село
на Иванчо вече му е доскучело,
сеене, копа̀не, скубане на плява,
верно само гледа, но го изморява.
Цял ден пие мляко седнал под асмата, ...

https://www.youtube.com/watch?v=KcB-29bAxzA

Пътеката застлах
към тебе
с нежни, дъхави
цветя,
премини ...

Направи си приказка от тъмните в очите ми илюзии,
от прочетения вестник - малка лодка до безкрая
и сложи платна от репей, и издуй
ги с бузи,
от които дъх посоката за изток знае. ...

Спал съм като къпан. (Тука няма баня!?)
Някой беше станал рано отзарана
и из къщи чуден мирис се разнесе.
Баница ли баба Койна днес ни меси?
Майка ми я прави със кори готови. ...

ЗВЕЗДЕН ЕДИНАК
Дълбоко в паметта ми има мрак,
сред който се страхувам да нагазя.
Нима съм се родила единак –
посрещан и преследван със омраза? ...

Не ме отлагай като скучно злободневие!
Научих се да чакам, но не свиквай!
Не искам да съм временно явление!
Или пък любовта ти на повикване...
Недей да ме пренасяш в жертва - ...

По улиците пусти на квартала,
зад тънките панелени стени,
спомени шушукат остарели,
спомените за далечни дни.
Всичко е по старому, уж всичко, ...

Не обичам тихите, спокойни дни,
в които само слънцето прижуря
и природата е наполовина будна, наполовина спи...
Аз обичам само летни бури,
обичам вятър див и непокорен да шуми, ...

Събудих се. Денят отвън
дошъл. Небето се отваря.
Не знам в коя държава съм,
но съмва, както и в България.
И колената ме болят, ...

Прости ми, че не вярвам, празни думи -
десетки пъти чувах да изричаш!
И те копаха пропаст помежду ни,
която днес не можеш да отричаш,
която ти е непреодолима. ...

5. Кому пука
Вечерта Веска едва успя да се измъкне от дома си. Наложи се да пусне в действие отдавна подготвената резервна лъжа – Милица е болна, а трябва заедно да учат. Добре, че оная лесно се съгласяваше да я прикрива – все пак, приятелки са...
Разбира се, Милица не дойде на купона. Тя си беше та ...

Тази вечер кръвта ми посиня.
Виж, как се точи през писалката..
Изтича
в мисли за теб
Попива ...

Кара без посока и цел из улиците и накрая спря до магазина за спортни стоки на Рей. Рей й беше съученик от гимназията, бяха в един клас и се знаеха от сто години. Често той я задиряше, но Розалин винаги се е държала настрани от него. Отхвърляла го беше с насмешка, че не може да имат нещо повече от п ...

Раята винаги си е рая!
Робът си остава роб до края!
За него няма дума „свобода“!
За него утре просто е безкрая!
Когато роб си всичко ти тежи! ...

Гори една сълза в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти ела, докосни ме! Изгарям от любов! ...

Тя, чумата, храни Прасета отбрани,
а здрави прасета загробва във ями.
Сега ще гриземе все вносни джолани,
а евросубсидии бяха изпрани.
Народа понесе го без много драми ...

Платното за шедьовър
като пресъхнал извор
попива всяка капка
живително мастило,
и всяка жадна фибра ...

Музика и текст : Тодор Трайчев
Изпълняват : Тодор Трайчев и Джина Иванова ако помните "Трамвай 5"
Аранжимент : Бойчо Иванов
Още една песен на Т. Трайчев , която направи при мен и все повече се приближава към издаването на Диска си.

Радка тръгва към гората,
гъбки да си набере.
Кошница в ръка подмята,
пее, чувства се добре.
Рошава след час се връща, ...

Ветровете и бурите сплитам на плитки,
изписвам с облак ситно небосвода.
Отдавна са моретата ми много плитки
на токчета и по водата ходя.
Буревестник – душата ми – носи се с бриза ...

Повечето от историите за наранени кутрета (не че някога съм слушал такива) сигурно биха били достатъчно незначителни, за да си заслужава изобщо да бъдат споменавани. Но ако в тях се съдържа близко до читателя послание, в което той лесно би могъл да припознае себе си в описаните събития и случки, то ...

- Къде си тръгнал така полугол, бабе?
- Отивам на баира, в гората, да търся приключения!
- Много леко си облечен! Вземи шубата, за всеки случай!
- Бабо, с вълнената блуза и ватираните панталони съм. А е двадесет и осем градуса...
- Вземи я, сине, да не те мисля само! ...

В ония мътни години на деветдесетте, в зората на зараждащата се демокрация, почина бабата - майката на жена ми. Хората тогава все оше внимателно се оглеждаха на ляво и на дясно какви очи ги следят и какви приказки ще чуят за техните постъпки, пък било то и на погребение. Ние, останалите роднини, по ...

Беше ден като всички останали. Ден в който хората по цялата земя следваха съдбата си, бореха се с трудностите, наслаждаваха се на успехите, обичаха и мразеха, прокарваха пътища или разрушаваха домове, мечтаеха или правеха горчиви равносметки, ден в който не бяха готови да умрат...
„Време е!“ - дълбо ...

За жалост - туй от памтивек е мода-
келешът , който яхне поста висш -
набързо да забрави за народа -
с безброй жандарми да се огради !
До Него да застанат с куп фанфари, ...

Мастилените ми пръсти се плъзгат
по мрамора на твоята плът,
емоции - стихове свързват.
Пулсира гласът
на фантазиите с лятно ухание, ...

Искам силен стих да ме стовари,
че за ходилата да ме хване непотърсени,
да ме придърпа в дверите си
и да ме заключи,
за да не мога аз да го претърсвам. ...

В надсъние, над време, над пространство,
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение, ...

Простете ни велики, смели български предци,
на нас, съвременните ваши синове и дъщери,
че подвластни на егоистични, нелепи политически игри,
днес ние водим недостойни, грозни безсмислени войни.
Пренебрегнали завета ви мъдър задружно България да градим, ...

Сякаш златна лава се изсипва –
разтопи се слънцето в морето.
Приюти се в хладната му ласка.
Сливат се в едно великолепие!
Пръски свежест разпиляват ...

Тичам пак с филия във ръка
и камъни прескачам, сякаш бездни.
Чакат ме за лудории цялата тайфа
и у дома до късно няма да си влезем.
Ще бъда пак стражар, ...

Когато от обич сърцето не трепва,
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.
Ден подир ден, вечер след вечер, ...