Изпят авторски текст по мелодията "Davy Jones"- тема от филма "Карибски пирати", по музика на Hans Zimmer.
*“ По реката плувах аз,
за да я спася в тоз час,
но заради една скала
бликна кръв от нежната глава... ...

Ежбите, победите, егото, грешките,
очите затворени Божи.
Грамада от камъни - думите тежките
и змии - без които не може.
Ябълка - райската сладост в раздорите, ...

***
Жените понякога сме твърде импулсивни, но точно тази ни привичка ни превръща в непредвидими и така желани „обекти за лов“ от мъжете. Знам как звучи, поне ако го изрека на глас, но фактите напълно подкрепят подобен вид твърдение. Ловът си е лов, въпросът винаги е бил, кой всъщност е ловецът и кой ...

Това всъщност е един много сериозен въпрос. Не само заради Карлсон от покрива на Астрид Линдгрен, нито пък заради страната на лилипутите на Джонатан Суифт. Или заради седемте джуджета на Снежанка. Джуджета дал бог - магични гномчета или хипофизни такива. Да си припомним заедно филма "Уилоу". Те мога ...

Невероятен светъл ден
и ти си тук до мен.
Във погледа ти влюбен
съм мъничко изгубен.
Щастлив и благодатен. ...

Въпроси много... Никога изречени,
нощта се блъска с гняв във лудостта...
Любов една измъква се безшумно
и зачертава всякоя вина.
Познавам истината - винаги е грозна ...

/по света без полицейско разрешително/
Тая седмица варел от нефт стана по-скъп от нефта вътре. Което нас не ни засяга – знаем си, падне ли цената на нефта, цената на бензина у нас рипа.
Пък и какво вече ни засяга това? Имаме си коронавирус, за две беди не можем да мислим едновременно.
А и да падат ц ...

/по света без полицейско разрешително/
В САЩ се увеличават протестите. Интересни са плакатите, издигани там: „Социалното дистанциране е комунизъм“, „Искаме свобода“ и други подобни.
Впрочем, що се отнася до комунизма, май е време да се вдигне лозунта „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ в ...

Не ме върти на малък пръст!
За твое казвам го добро.
Не нося мъченишки кръст,
не съм от ничие ребро.
С родилни мъки своя грях, ...

Съвестта е най-справедливият съдия, който никога не отсъжда оправдателни присъди.

Приятен ведър слънчев ден!
Седим на пейка край баража!
Обичам те, но съм смутен,
не зная как да ти го кажа...
Сами в света сме – Аз и Ти. ...

Жената с "малката" червена рокля...
Понякота щом в Миналото чо́пля
и спомените викам за игра,
Жената с "малката" червена рокля –
към мен люлее гъвкави бедра... ...

И ще потънем в тази пръст
от нея сме изваяни
чупливи съдове от глина
вместилища
на вино и елей ...

Жадувам онази волна любов и силна искра,
от която изгарях приятно, не можех да спя.
Преваляха нощи и дни в едно и всичко бе леко,
сякаш перо, повейна към нас и ориса завчас.
Стихия разголи душите неморни, тъй плахи и млади за ...

Гекони за ендемично развитие на блатото
Един рептил с лъжичките невръстни,
невинни, опашати до една,
играел насред блато лeко мръсно.
Не щеш ли, кралят жабешки умрял. ...

Нощ тъмна като душата ми.
На мрачният небосклон свети Луна,
Луна която е като огънят в мен.
Студена съм, но топла отвътре...
Жило отровно имам аз и жиля като стършел. ...

Когато влязох при децата, се учудих на тяхната буйност. Опитах се в началото нещо да кажа. По-скоро излезе нещо като хриптене, но се овладях и се представих на няколко деца, които ме гледаха така, сякаш можеше да им се случи нещо лошо. Направих пауза и в едно мнимо затишие ги попитах дали знаят какв ...

ЮНАК ДИЛЯН, ДВЕТЕ МУ СЕСТРИ И ЗМЕЯТ НИКОДИМ
Един ден добрият юнак Дилян тичаше по пътеката между боровете в парка, дишаше чист въздух с пълни гърди и от време – навреме подсвирваше на кучето Лари, което също тичаше ту напред, ту се връщаше назад и лаеше, сякаш искаше да му каже нещо. Изведнъж кучето ...

След сто години
След сто години пак ще си красива,
ще си страхотна както и сега!
Прекрасна като горска самодива
и свежа като утринна роса! ...

В сивата улѝца на квартала пуст
забързана вървях, намръщена на вятъра,
и сърдех се на Лондона, студен, злоуст -
ужким бързам, а е все забавен кадъра.
Тогава, иззад ъгъла по тежките павета ...

Валеше тихо и кротко от сутринта. Никакви признаци за нещо по-сериозно. Въпреки всичко обаче, хората бързаха да се приберат по домовете си, вдигнали високо яките на якетата си, да хлопнат входната врата зад гърба си и да потънат в домашния си уют – къде привиден, къде реално съществуващ. Всеки си зн ...

Често заспивах по-рано отколкото бе нужно. Сънят беше единствената възможност да се оттегля от гадната, смърдяща на смърт, обстановка. Но изглежда, че съм мислила по погрешен начин. Точно това беше моментът, в който се срещнах с него. Само в мечтите ли? Беше като реалност.
Дълго си мълчахме. Колкото ...

Стојам на високи потпетици
и ме поплавува матна вода,
а сепак облеката ми е сува.
Пресметливи материјалисти
сечат перчиња ...

(1)
Искам да излезе от мен,
искам да се откъсне,
да излети, да изгори,
да ме освободи... ...

Стоя си в къщи.
Търся си слънцата.
Пролетта ми маха
с птичите крила
вирусът развихрен ...

Из " Дневникът на Арти " - част Втора,
Житейски терзания 14
...
Ето как
въпросителния знак ...

Тарзан и коронтината
III-ти сезон, ден 11-ми
Днес на оперативка на входа по инициатива на кака Гинка от втория етаж, още в 7 часа сутринта, за да не се губи ценно време, бе единодушно решено:
- предвид коронтината и наличието само на едно куче-разхождач, да се състави график за разходка. 4 етажа по ...

Когато бяхме таралежи
бодливите ми ръце
те изпращаха невидимо,
без особени белези
по ръждивия път ...

Коронен номер
Всички висим по балконите,
глътка въздух, свобода,
като перла в короната
на карантинната съдба. ...

Тихо е. Само щурците
припяват във ранни зори.
Жалко, че тука певците
са само вълните; дори
на морското дъно да има ...

Във времето, в което природата ни обърна представите за това, че ние можем да я контролираме, хората останаха недоволни.Земята спря да се върти за момент, прицели се към нас и ни изпрати жесток шамар. Шамар, който ни промени и, който ще продължава да ни променя. Всички ние разбрахме, че не сме нищо ...

Луната спи прозрачно нежен сън
в хамака на небето тъмнокосо.
Нощта е топла. Режисират звън
на вятъра краченцата му боси.
Не мога да заспя. Защо така ...

Средата на пролетта ....
днес реших да се поразходя в парка, да събера слънцето в ръцете си, прокраднало се през клоните на дърветата, да вдишам ухания идващи от всички страни, да се заредя с нови сили и свежи мисли, като се отърся от старите, особено тези по-трудно преодолимите и нелицеприятните, с ...