О, Ти, на когото аз съм инструментът,
о, потайни Природа и Дух, подслонили се в мен,
нека тленната ми същност сега се претвори
в безметежната Ти слава на божественост.
Ума си съм отдал, в Твое русло да се издълбае, ...

Златната Ти Светлина проникна в моя мозък
и сивите пространства на ума, от светило озарени,
се преобразиха в тихо зарево и пламък,
в ярък отклик на мъдрите окултни тайни.
Златната Ти Светлина се спусна до врата ми ...

Спри да болиш и в живота ми спри да нахлуваш!
Никъде, с никого няма да ни провърви..
Никъде, никога няма да можеш така да целуваш,
нечии чужди надежди, мечти и очи!
Спри да ме викаш, когато видял си ме слаба - ...

Прежалени
Гърмя, трещя,
сякаш събрало тъгата
на целия свят.
Дървета, цветя, ...

- Ах, Музо моя, ти си тъй прекрасна!
Пред твоя лик дори Луната ясна
зад тъмен облак скри се срамежливо.
Ти дъхаво си росно цвете, диво,
свежо и през ледените зими. ...

Процежда се тишината на залеза
и примъква сумрак сивобял.
Избягва денят самохвалещ се,
но в сянка на цвете се сврял.
Проплаква и стъпкано цвете... ...

В каквото съм повярвала е грешно.
Симфонията тръгна наобратно.
Откраднати, звездите са надежда,
пробляснала на лявото ми рамо.
Отдавна преброила съм морето, ...

Писна ми да нямам връзки, но съм весел и засмян.
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...

Бях там и усетих истината с душата си!
Горан отвори очи. Изживяното от него беше невероятно.
- Човече! - обърна се той към приятеля си – не знам как да го опиша. Може ли да го направим отново?
- Ха, ха – изсмя се Алекс. Двете му различни на цвят очи весело засияха – ще ти трябва почивка. Не прекаляв ...

– Смятаме – продължи Дрейтън,– че всички, които боравят с предаване на материя, безпогрешно знаят как се прави това. А никой не може да каже колко са изпратените, които после са се върнали в станциите си неправилно приети.
Клифърд Саймък „Резерватът на таласъмите“
Но най-много ги смая меката разсеян ...

Когато те докосне любовта
и с нежни пръсти -
погали ти душата...
когато погледа ти
в мен се взира ...

Полегнало е слънцето на хълбок,
от изток се промушват светли дири.
Овчар подкарва стадото на паша,
кавалът му протяжно ще засвири.
Поляната покрита от росата, ...

Добро утро, лято.
Рано днес се съмна.
Ухаеш на липи
и капчици дъждовни.
Лято пеперудено, ...

Как си, майче? Ние се прибираме.
Ще се забавим-имаме прикачване.
Разстоянието много е, разбери ме
важното е, че Ти ни чакаш.
Недей се натоварва с чистене, ...

Из сборника с ужасии "Тя"
Ама едва го търпя, бе… Едва го търпя! Четиридесет години ме трови. То аз си мълчах, мълчах, ама… Нетърпимо е – все той да е прав. Хайде – веднъж, два пъти… Но цял живот… И все се оказва, че е прав…
Чистя си аз кухнята, а той се меси: „Не трий с мократа кърпа електрическия к ...

Имам си една илюзия,
скрита в мойта стая,
че съдбата в мен е влюбена
и не би ме вън оставила ...
... но както полюлея ...

Беше страх,
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...

Sanremo 1993
---------------------------------------------------------------------------------------
Лаура Паузини - Самотата
Санремо 1993
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Видимо е разстроена. Седи срещу мен. Радост. Виждам и сълзи. От съжаление. Към мен. Не вярвам причината да е друга. След малко ще си тръгне. Тогава ще заплача и аз. От мъка. Към себе си.
Радост ме прегърна. Като домашен любимец. Много болен и дребен домашен любимец. После ме целуна. За сбогом.
От де ...

Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...

Дядо Ганьо се събуди
на Бахами по бермуди.
Беше взел една халвà
в малка, скъсана торба.
Село няма, но жената ...

Толкова излишни философии!
Простичко животът ни се смее.
Гърбица от нежност облак носи.
Чанове по хълмовете пеят.
Пътища невинни и изгубени. ...

Аз не съм ти за в къщата.
(Доскучавам с престоя)
Туй присъствие, мъжкото
ми го вика неволята...
Все с любов недохранен ...

Първият юнски понеделник зарадва с отдавна жадуваните слънчеви лъчи. Онези, които всеки път посрещаме с мечти за по-щастлив живот. В много от нас по това време слънцето разбужда и надежда за поредното вълнуващо лято.
Днес, у все повече хора се зараждаше усещането, че кошмарното, но приемливо за влас ...

Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни. ...

Бианка
се себераздава
и ни в стиха си
приютява!
И в него трайно ...