Във война сме. Така се оказа. Като ученичка имахме час по военно обучение и тренирахме да се крием в противоатомни бункери, ходехме за един месец на военно обучение, тичахме с противогази, дори сме стреляли в мишена. По едно време бяхме на косъм от истинската война, но се размина. И си мислех, че ни ...

Историята ни – безрога крава,
поклащаща пресъхналото виме,
прежѝвя времената, като плява
и дава на безименните име.
И кротка е и паметта ѝ къса, ...

Вървя през гъста и тъмна гора. Зима е. Окапа и последният есенен лист. Сама съм и ми е толкова студено, че цялата треперя. Оглеждам се наоколо, но няма никого. Днес е толкова тихо. Няма никакви птици. Няма дори вятър. Призрачна тишина. Взимам камък от земята и се опитвам да си запаля огън. Опитвам м ...

Какво повече трябва? -
Хляб и постеля,
светулки по пътя -
насъщни неща.
Когато ги има, ...

Простѝ на тая в мене,
гадна егоистка,
превзела е сърцето ти,
неподозиращо това,
че единствено способна е ...

В отминали пра-стари времена,
някъде далеч накрай света,
сред горите Тилилейски,
във селенията змейски
станало веднъж така, ...

Ако си тръгна
ще бъде
заради
светлината.
Ако си отида ...

Нека щом съмне
теб да видя, мила,
когато не е тъмно,
бодро да се заредя със сила.
Нощта да чезне навън, ...

Заковани са сълзите ми
върху ложето от бъдещи спомени, любими.
Така и не успях да те докосна
сред витражите от писъци
на мраморното време. ...

По принцип съм една – за някого светица,
за друг - мръсница, скарана със Бог.
Чети ме, бръчките ми букви скрити
са простички, не ти е нужен код.
Събуждането с луди пеперуди, ...

Забравил за всичко преживяно през деня,
аз, в съня си, тичам бос по лунната пътека,
търсещ нови Откровения за душата!...

- Здравей, Антонио, добре дошъл!
Момчето се обърна с гръб и донамести слушалките в ушите си, набирайки линк на телефона си. Дядо Евтим извиси глас отново :
- Добре дошъл, казвам! Как си?
Безмълвието на тийнейджъра подпали душата на Евтим. Че като викна…
- Ей, ако ще ми идваш пак, за да се зомбираш с ...

Всеки ден си мисля, татко,
колко ли ти е самотно
колко ли протече кратко
младостта ти тъй работно
отговорности добре познаваш ...

Харесвам жена, която ме харесва. Но повече от мен харесва мъжа си. Разбирам от жени. Дълго се взирах в тях. Затова. Мъжът може лесно да стане качествен предател. Жената никога. Някои от вас ще възроптаят срещу тези, които изневеряват. Изневярата е съвсем друга сфера на влияние. Жената предава мъжа с ...

Баснята на Лафонтен
"Вълк и агне" чуйте мен
как във стих ще ви разкажа.
Да запомните, че даже
прав да си, щом слаб си ти, ...

Страдание, след скока в черна яма,
урок остави. Рана е за двама.
Животът в драма дните ни превърна.
Усмивки как в очите ни да върна?
Обличаме се в лъскави стремежи, ...

Алтернативна версия на песента "Ако можех" от албума "Между Демони и Божества" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Музика за плаж, шезлонг,хамак или масаж.

Очите ми ще бъдат същите,
дори когато косите побелеят.
Блясък ще имат и под бръчките
и по същият начин ще се смеят.
И сълзите така познато ще ги пълнят, ...

Мастилена, пада нощта
и гуши се лунната пита
встрани, а звездите в мащаб
припламват в колажа наситен.
Флуиди в ефира кръжат, ...

За какво ми е любов? –
Само за да ме боли!
Пак писмо със послеслов:
„Повече не ме търси!”
Като си помисля само ...

Какво е човека?
Очи, сърце, душа
Обвързани в една вселена
Безкрайна, безметежна, нежна
Не можеща да спре страха ...

Ужасно ми е късно да избягам.
Не ставам и за отлив във море.
Във теб, поройно тъй ми се остава,
единствена, ти мен ще побереш...
Понеже си скроена от безкрайност, ...

Нов ден. Едно усмихнато дете,
очаква сякаш чудо да се случи.
Венец от маргаритките плете,
за да закичи старото ми куче.
Катери се по дюлята със смях, ...

Безсилен съм да вдишам празнотата,
останала във стаята до мен.
Назряла, бавно капе самотата,
попаднала на времето във плен.
Не мога да усетя аромата, ...

(1)
Помня те там, под слабите улични лампи,
помня те там, на разбития асфалтов път,
ти се прокрадваше тихо, и повярвай, няма
да забравя твоята самота, страха... ...

Нощта изпраща своите писма
и две дузини сини телеграми.
На двора се тъмней една асма
и във съня ми иска да остане.
Сънлив петел прошавва уморен ...

Генерала, мале, генерала, леле, леле,
строго гледа, бате, строго гледа тебе, тебе.
Генерала, хора, здраво служи на пагона,
и наказва, мале, непослушните с питона...
Генерала, чиче, генерала, чиче, чиче, ...

Слушам песента, на пролетната птица. И с радостта се пълни моята душица. Тя пее волно и просторно. И показва любовта, която крия от света. От тази лекота, имам нужда аз сега. Искам като птица да полетя и свободно да изразя, всичко което пърха в моята душа. Да кацна тихо, да притая и да изпея с нежен ...

Аз родих се с писък палав:
ангел ме упъти.
Бавен облак... слънчев залив...
бъден миг безплътен...
Вкъщи мама, тати носят ...

Очите ми – пресъхнали езера...
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно...
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда... ...

Перфектно мълчалива....
Така ме нарече.
Не те прегърнах.
Извинявай....
А от утре отново сме сами. ...

Денят все още съществува,
но той към залеза пътува.
Сърцето бави своя пулс
и губи мъжкия импулс.
След залеза, нощта превзема ...

Господ си съблича ризата
духом нищите да облече.
Колко ризи, Господи ти трябват,
нямаш вече и една.
Как облича се душата голата, ...

Дълго чаках да дойдеш при мен
с мойте стъпки тръгнах към теб
бързо ли бързах
бавно ли стигнах
така не разбрах ...