Всеки средностатистически работник би потвърдил, че началниците са скапаняци, никога не влизат в положение и не се съобразяват с мнението на подчинените си. Още по-интересен факт е, че колкото по-ниско стоят в йерархичната стълбица, толкова по-недоволни и онеправдани вярват че са. Разбира се, страте ...

Дали на химикала не му писна
в ръцете ми да бълва въпросителни?
Да мъчи заедно със мене листа
и да го пълни със творби съмнителни?
И в този миг, сега, го съжалих, ...

Целувката на зимата ме прати в този сън...
Тръпчив и осезаем. Като чая ми... без теб.
Бунтува се студеното слънце. Хапе отвън...
По пътеката към нощта затварям очи...
За да не се разпадна... Но ме сепва глас... ...

Денят тъкмо беше започнал... Беше отворила очи и го беше поела в обятията си с една прозявка и едно протягане върху бялото легло,...в бялата стая,... с бели прозорци,...бели завеси и... бели килими...
Слънчевите лъчи се оглеждаха щастливо в тази бяла стая и танцуваха весело в нея, но тя реши, че е в ...

Аз зная, този свят не ме разбира
и затова ме гледа твърде странно.
Какъвто съм, такъв съм - веселяк.
С надеждата се скитам по света.
Не съм изгубен, щом си имам знак ...

Таралежите се раждат без бодли
и си отиват, смазани на пътя.
Мъртвата душа не я боли,
с пари не могат да я купят.
Не се продава, но дори да би, ...

Застоях се в своята хармония,
някак хаосът взе превес,
в мислите ми подредени се намърда,
разхвърля за секунди и си тръгна.
Стоя сама и парчетата нареждам, ...

Съществува ли нечетно число по-голямо от 1, което е сума на различни свои делители?

Мечтая си да бъдем по-добри
и някак си усмихнато човечни,
но зная, че издигам планини
от моите илюзии далечни.
Боли, че сме оставени сами, ...

Понякога съм толкова смутена -
било ли е, какво ли е било.
Изминало е много, много време,
но викало ни огънче едно.
Аз исках да го угася - кажи ми, ...

Помня искрата, която ми прати...
Помня как с нея ме обърка!
Помня как сърцето ми разклати,
И помня откъде всичко тръгна!
Леки комплименти и жестове мили, ...

Застоях се на тази земя,
натежах ѝ от страх, грехове
и препатих безброй патила
и прегазих неволи - море.
Над доброто и кротко дете, ...

...
Баба Хала пак се развилняла -
всьо врати отваря,
бута, праска, като подивяла,
не знае ли - с движение на дръжка се затварят?! ...

И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, който създаде… От Едем изтичаше река, за да напоява рая и подир се разклоняваше на четири реки.
„Първа книга Моисеева“, глава 2
Макар изолирани кварки да не могат да съществуват, има значителен обем текущи изследвания около създаването ...

Завали в мен, сякаш си дъжд
и без това всяка капка е в очите ти.
Повей ме, сърцето ми отнеси с теб
и без това импулса във вятъра си ти.
Студен или топъл, повявай ме пак. ...

В бялата стая,
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля ...

За себе си не
обича да говори.
И добре прави.

Лудият
Казваше се Александър.
Но всички в квартала го познаваха като Сашко Лудия.
Нали знаете, че навсякъде има по една странна личност - дори и в най-затънтеното и обезлюдено село.
Живееше с майка си – тиха и скромна жена на средна възраст, която стопанисваше малко магазинче за цветя на една от пре ...

Нея – Не!
Ако се плисна, ей тъй – като набрало виме на самичка първескиня –
всичкото небе ще аленее. И от кърви… сто лета ще се отмива.
А как, как ми се синее, Боже! Ала синилото ти, при таквизи не дохожда.
И таз Душа, у мен се мята. И немее, а ръмжи ù се… та чак… сама се глозга. ...

И рече ти -
"Хей, момче, пораснал си голям!
Нещата приеми и не ме търси!
За мене просто не мисли!"
Но защо, зарад какво? ...

古いキツネ
石の屋根の上
月を見ている.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Стара лисица ...

Сестричка по-голяма си имам.
Мама ми я подари,
Каза ми че струва повече от всякакви пари.
Аз затова от острия си език я пазя,
Да не я сгазя. ...

От снощи бяха започнали болките. Сивата вълчица с бялото петно на челото раждаше за първи път, но успяваше да ги преодолее. Днес, обаче я преряза много силна болка и тя не издържа. Скимтенето й огласи пещерата, в която живееше вълчето семейство.
Най-старата вълчица бе останала сама след смъртта на д ...

Глава 19. Поглощение Земли.
*- Учитель, может быть, есть смысл ликвидировать эту крошечную Землю, она начисто испортилась. Во Вселенной триллионы планет, а мы замкнулись на этом затерянном унылом клубке, завитом из какой-то сотни соответствующих положению дня веществ, постоянно ищем бутоны невероятн ...

Сънувам сън, че вирусът ме хванал.
Лекуват ме, обаче съм умрял.
В ковчег - от мен каквото е останало
и ей ме, проснат, на савана бял.
Ех, викам си, уж мерките ги спазвах! ...

Все още драпам, на живота по баира
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...

И знам, че няма по-хубаво от чистата любов. Но съществува ли още тя...или ще си представяме за нея само от това, което сме гледали по старите филми и което четем в книгите. Има ли още от онези хора, които не се поддават на изкушения и не захвърлят с лека ръка любовта към ближния си. Понякога ми се и ...

/Указател в помощ на либерасткия писач. Червената точка е за всеки случай!/
Черен петък
Чернееш ми се пред очите…
Работа на черно
Черна икономика /сивата засега е разрешена/ ...

Критична маса на любов -
критична на омраза.
И нямаме идея
какво ще ни опази?
Щом всеки ден по малко ...

Логичният край на делника
Слушам вече час, надявам се да спре в частта за баща й, но ще видим. Дано имам късмет, че се вкочених в тая поза, мислеше Венелин Грозданов, Ай Ти специалист с над 10 години стаж в технологичен гигант с офис в България.
От години специализираше техниката за слушане. Помнеше ...

Написах бурите със теб,
по песни съживявах
грешния рефрен.
Много пъти те изписвах,
но никога до край ...

Просто утринно настроение.
Секунди
Спокоен, спокоен, спокоен ...
Като утро, сменило нощта
на живот от прокоба разстроен ...

Навалица безмилостно жестока.
А маркетите, казват, здраво бачкат.
Един служител падна. Друг ще го смени и…
толкоз.
какво тук значат прости продавачи?! ...

Градът все още не спеше и вероятно скоро нямаше да заспи. Във вечер като тази, когато светът е притихнал в очакване на чудото да се случи, в атмосферата се носи надеждата за утрешния ден. За да бъде той по-светъл от вчерашния. По-добър. По-справедлив.
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...